Как децата са научавани да спират да обичат животните и да започват да ги ядат

sheep

Едно интересно изследване обяснява как през детството се случва подсъзнателно културно превъзпитание, чрез което се оправдава консумирането на месо.


Преди няколко години едно прелестно видео в YouTube показа тригодишно бразилче, което не иска да яде октопод за вечеря, защото разбира, че това е животно. Последва дебат между него и майка му, в който момчето използва затрогващ аргумент в защита на вегетарианството. Видеото завършва с въпрос към майка си защо тя плаче и тя отвръща, че то е трогнало сърцето й.



Би било интересно да се разбере дали момченцето, днес на 7 години, все още изпитва тези чувства. При повечето деца чувствата на силна привързаност към животните са често срещани, но с годините имат тенденция да избледняват. Защо? Някои изследователи казват, че това е заради социалното кондициониране и големите усилия за „превъзпитание“, макар и подсъзнателно, което променя постепенно възприятията на децата към животните.



В увлекателно изследване от 2009 г., наречено „Концептуалното разделение на храната и животните през детството“, британските учени Кейт Стюарт и Матю Коул твърдят, че художестевените произведения под формата на популярни филми и книги, както и играчките, учат децата да се дистанцират от животните, с които първоначално може да имат емоционална връзка или за които се чувстват етично отговорни, като се стига чак дотам да се нормализира яденето на телата им.

Как става това? Има много начини, много от които са обсъдени в изследването и някои от които ще изтъкна накратко тук.

1. Животните са разделени в категории в зависимост от тяхната полза за човека.

Селскостопанските животни са заменяеми стоки, обикновено без пол и наричани с техните месни имена, т. е. свинско, телешко, хамбургер и т. н. Дивите животни и домашните любимци са в отделни категории, и двете ценени повече, отколкото селскостопанските животни, с предпочитание към домашните любимци.

Има тенденция децата да се идентифицират с месоядните животни, като Муфаса и Симба в „Цар Лъв“, защото, както Стюарт и Коул пишат, това оправдава яденето на месо. Насекомите и тревопасните, от друга страна, нямат имена или характерни черти, описани като „безразлична маса, без автономия, без гласове, без интелигентност и без отличителни индивидуални черти.“

Заб.: В следната схема, която присъства в изследването, групите хора и животни са разположени така: според компаса в средата, колкото по-наляво са разположени, толкова повече приемат субективност (индивидуалност), съответно колкото по-надясно - толкова са по-опредметени (схващани като предмети). Колкото по-нагоре са разположени, толкова са по-видими, а колкото по-надолу, толкова са по-невидими, т. е. насилието над тях остава невидимо и пренебрегвано.


2. В историите са предпочитани животните, които могат да придобият човекоподобни черти.

Животните са спасени, ако надминат техните видови особености, най-вече ако постигнат човекоподобни качества или почти човешка субективност:

„Докато на повърхността историята често изглежда, че е за тези аутсайдери, които са приемани за такива, каквито са, обикновено те са приемани за такива, каквито не са – Бейб бива приет не като изтърсак, а като овчарско прасе; във „Весели крачета“ пингвините са спасени не като пингвини, а защото един телевизионен екип ги снима как танцуват.“

Ето защо държането на домашен любимец се изтъква като единствената социално приемлива форма на емоционална привързаност към животно, т. е. ето защо е приемливо да обичаш кучето си, но да ядеш крава:

„[Домашните любимци] постигат субективността си чрез получаването на почти човешки качества, като така се усилва възгледът, че в крайна сметка само хората се считат за субекти. Пилетата, овцете, кравите и прасетата са третирани като заменяеми стоки, които остават невидими в магазините.“

3. Съществува усещането, че трябва да „надмогнем“ привързаността си към животните, за да постигнем зрялост. С други думи, човек трябва да загуби емпатията си към животните, за да порасне напълно, все едно има някакъв ритуал за преминаване в следваща фаза на живота. Помислете за Маугли в „Книга за джунглата“ и за разговорите между умиращия Мусафа и сина му Симба в „Цар Лъв“: „Трябва да заемеш мястото си в кръговрата на живота.“ и „Помни кой си“.

Изследването е подробно и удивително и си заслужава да се прочете, ако сте заинтересовани от въпросите за карнизма и видизма (от които всеки месоядец би трябвало да е). И нищо не може да се сравни с едно любопитно и будно дете, което да изкара наяве нелогичността в оправданията на възрастните.


Катрин Мартинко

Източник: 

Коментари

Популярни публикации