Човекът винаги е ял месо.

Тук става въпрос за класическия софизъм argumentatum ad antiquitam (позоваване на традицията). Традицията, навиците сами по себе си са обяснения, но не и оправдания. Продължителността и баналността на една практика не гарантират по никакъв начин нейната моралност. Следователно една такава логическа грешка не е приемлива в етически или политически дебат. Мъчението, убийството, насилието, робството са били или са традиционни практики, внедрени в културата и широко приети и които са били или са поставяни под въпрос и превъзмогнати: кой днес би ги считал за приемливи само защото са били практикувани дълго време?

Първите човекоподобни, преки потомци на приматите вероятно в голямата си степен плодоядни (подобно на всички тези, които познаваме днес), са се принуждавали да ядат трупове на други животни в случаи на миграции и климатични промени.

Образът на праисторическия човек като голям ловец, месояден, с тояга на рамо и дърпащ партньорката си за косата е съграден образ, романтична и омъжествена фантазия от 19-ти век, обилно нюансирана от модерната палеоантропология. Впрочем, с какво праисторическите хора трябва да са ни етически модели? Защо трябва да се позоваваме на този или онзи древен период (или на фантастичното му пресъздаване) по отношение на храната, а не го правим и по отношение на жилищата, понеже не живеем повече в пещери?

Всъщност, едва наскоро в западните страни консумацията на месо се е разпространила, придружавайки индустриализацията и появата на средната класа. Само допреди три поколения консумацията на месо е била запазена за празничните дни (подобно на някои плодове днес често срещани, но на времето редки, като портокалите). Не само че месото не е необходимо за едно балансирано хранене, но и всекидневната му консумация е резултат на абсолютно изкуствени социални и икономически промени.

Коментари

Популярни публикации