Матю Рикар: „Страданието на едно животно е по-важно от вкуса на една храна“

Будисткият монах подкрепя манифеста на 26 НПО-та, за да наложи въпроса за правата на животните в политическия дебат. „Тази борба служи също и за прогреса на хората“ – обяснява той.

Ние сме всичко, те са нищо. Стойността на човешкия живот правилно се смята за неоценима. А за сметка на това стойността на животинския живот нищожна ли е? Всеки час в света убиваме 120 милиона сухоземни и водни животни. Това е много: само за една седмица има повече убити животни от всички човешки жертви във всички войни досега!

Направили сме огромни прогреси в цивилизацията. Не приемаме повече неща, които за дълго време са изглеждали нормални: робството или изтезанията. Приели сме Всеобщата декларация за правата на човека. Продължаваме да подобряваме статута на жените и децата. Намаляваме бедността по света. Но когато въпросът опира до животните, масовото унищожение продължава да бъде правило.

8-те милиона вида, които населяват все още нашата планета, са наши събратя. Те страстно желаят да живеят, да избягват страданието. Ние обичаме кучетата, но ядем прасета и се обличаме с кожи на крави. Тук има една фундаментална несъгласуваност. Невинният живот е ценност, която е неоспорима.

Няма никакъв изблик на сантименталност, когато си шокиран от ужасите, разкрити от видеата, заснети в кланиците.

Някои твърдят, че производството на месо е необходимото зло. Днес, тъй като то повече не е нужно, накратко, това е зло. От което всички губят: промишленото производство на месо е втората най-голяма причина за емисии на парникови газове (15%) след домакинствата и преди транспорта. То поддържа световната бедност: 750 милиона тона зърно, което локално би могло да изхрани 1 милиард души, е изнасяно от Латинска Америка и Африка за северните страни, за да храни животните, предназначени да станат на месо. А черешката на тортата, е че няколко стотици епидемиологични изследвания сочат, че редовната консумация на месо е вредна за здравето.

Случи ми се да попитам на едно събрание: „Благосклонни ли сте към правдата и морала?“ Всички си вдигнаха ръката. След това попитах: „Справедливо и морално ли е да се причиняват ненужни страдания на чувствителни същества?“ Никой не си вдигна ръката. В действителност, никой морален довод не може да оправдае нашето поведение спрямо животните.

Отнемане на живот за удоволствие

Наскоро в една неделна сутрин група ловци с пушки на рамо се били събрали на площада пред църквата в едно селце в Южна Франция. Едно дете, син на мои приятели, се спряло пред тях и ги попитало простодушно: „Отивате да убивате ли?“ Получило само неловко мълчание, съучастнически усмивки и погледи встрани. Убийствата за удоволствие е предпочитание на смъртта пред живота. Това ли е най-доброто, което може да предложи човечеството?

20 милиона французи излизат да се разхождат из горите. А ловците не са повече от 1,2 милиона. Обаче именно последните създават правилата. Те ли са, както го твърдят, най-добрите пазители на биологичното равновесие? През 1974 г. бе приета забрана за лов в кантона на Женева чрез референдум с 72% от населението. Въпреки тревогите на ловците, всичко премина добре: фауната на кантона възвърна богатството си, разнообразието си – високо ценени от туристите – и своето природно равновесие. Глиганите и елените не са завладели горите и обработваемите площи.

По-добре да се обичат всички същества

Включвайки всички чувствителни същества в моралния кръг, ние не обичаме по-малко хората, ние ги обичаме повече, защото нашият морал е по-обширен. Хуманитарната организация, на която съм съосновател, Karuna-Shechen, помага всяка година на 300 000 човека в Индия, Непал и Тибет в областта на здравеопазването, образованието и социалните услуги. Фактът, че съм загрижен и за страданията, причинявани на животните, с нищо не намалява решителността ми да облекчавам човешките страдания. Точно напротив. А незагрижеността към животните не би подобрило с нищо ужасната съдба на жертвите в град Халеб (Сирия) или в Дарфур.

Добрите новини

Добрата новина е, че вегетарианството и веганството се разрастват сред младежите. Неотдавна обядвах в стола на големия Принстънски университет: над първите 50 метра на бюфета за самообслужване имаше закачени табели „Веган“. Близо 20% от американските студенти са вегани.

Този преход към хранене без насилие е възможен и икономически жизнеспособен. Вземете под внимание желанието си за кървящ стек: то води до индустриално производство на месо. Обратно, състрадателната мисъл за животните води до по-добър свят и икономика, която отново създава работни места за хора, заети с произвеждането на храни обаче без страдания на животни и за предпочитане за човешкото здраве.

Ние нямаме извинения. Страданието на едно животно е по-важно от вкуса на една храна. Начинът, по който се отнасяме към тези, които са чувствителни същества като нас, носи в света или послание на мрак и смърт, или послание на светлина и живот.

Матю Рикар

Източник: http://www.lepoint.fr/societe/matthieu-ricard-la-souffrance-d-un-animal-est-plus-importante-que-le-gout-d-un-aliment-21-11-2016-2084512_23.php#