От призив за добродетелност към искане за справедливост за животните

1. Морална мобилизация

1.1. Искане за справедливост и призив за добродетелност

Моралната философия (етиката) се подразделя на няколко дяла. Мета-етиката изследва основните концепции на етиката, нормативната етика определя кое е добро и кое лошо, приложната етика изучава и решава конкретни случаи... Остава още една област, която не е изследвана обстойно: моралната мобилизация. Как, изправени пред голямо бедствие, да мобилизираме моралните субекти, за да се справим с него?

Виждам два възможни начина: искане за справедливост и призив за добродетелност. По природа искането за справедливост в основите си е с политически характер: то цели законови, институционални и социални промени. Призивът за добродетелност е аполитичен: той цели хората да са по-добродетелни, да променят индивидуалното си поведение. За да се пребори бедността, искането за справедливост се състои например в искането за изграждане на социална държава, установяване на минимална заплата, сформиране на синдикати, преразпределяне на богатствата и т. н. Призивът за добродетелност се състои в насърчаването на хората да бъдат по-милосърдни, на общините да организират раздавания на топли супи, на шефовете да положат усилия да се съобразят със служителите си. Той предписва на бедните да бъдат по-солидарни едни с други. Той ги съветва да избягват излишните разходи, да правят икономии, да работят повече в рамките на възможното или да се откъснат от материалните копнежи.

Искането за справедливост се извършва на обществено равнище. То е насочено към гражданското общество. Призивът за добродетелност се извършва на индивидуално равнище. Той е насочен към частните лица: потребителите, дарителите, вярващите, последователите...

Като аполитичен призивът за добродетелност може да се направи и при авторитарен режим, докато искането за справедливост се нуждае от демокрация (ако искаме да избегнем затвора).

1.2. Причини за проблемите

Тези два подхода произтичат от различни (но не противоречиви) анализи на предотвратимите причини за проблемите. За привържениците на искането за справедливост основните предотвратими причини за проблемите са недостатъците на социалните структури (типичен случай: законите). Следователно за да се коригират, трябва да се променят законите, да се създаде, измени или премахне дадена институция, да се установят мерки (финансови или други) за насочване поведението на хората (такса въглища, например). За привържениците на призива за добродетелност основните предотвратими причини за проблемите са слабостите на моралните субекти. Липсата на състрадание, прекалената алчност, твърде буйните страсти, липсата на нравствено възпитание; с една дума: порокът. За да се коригират, следователно призивът трябва да се насочи към индивидите, да бъдат поучавани, да се стимулира състраданието им (чрез трогателни репортажи, например), да им се помогне да успокоят буйните си страсти (чрез молитва, медитация или прочитане за пореден път на книга за древните мъдреци), да бъдат информирани; накратко, да се стимулира добродетелността им.

Привържениците на искането за справедливост не отричат значението на индивидуалните поведения, но смятат, че те могат да бъдат променени по-ефикасно чрез политически мерки, отколкото чрез индивидуални поучения и информирания. Че е по-лесно да се въздейства върху социологическите причини за поведенията, отколкото върху психологическите причини.

1.3. Стратегия, изпълнена с последици

Задоволяването само с призиви за добродетелност, за да се мобилизират моралните субекти, не остава без пагубни последствия. Това подразбира, че се базираме на етика на добродетелта, че това, което предлагаме, надминава моралните ни задължения или е недостъпно, и че да се прави другояче пак е основателно.

1.3.1. Етика на добродетелта

Етиката на добродетелта е течение в нормативната етика, която си дава за цел да подобри характера на моралните субекти и да развие техните добродетели: добрината, великодушието, умереността, смелостта... Етиката на добродетелта е индивидуален морал, целящ самореализацията и добрия живот. Тя се противопоставя на универсалната етика, за която това, което е добро и зло, е същото навсякъде по света, независимо от мнението на субектите, докато за етиката на добродетелта намеренията са от първостепенно значение.

Етиката на добродетелта винаги има нотка на елитизъм. Аристотел я резервирал на гражданите. Една по-съвременна школа на етиката на добродетелта се нарича перфекционизъм. Както показва името й, целта на тази етика е сам човек да се усъвършенства. Критиците й виждат в нея неегалитарна доктрина, за която се налага изключителните индивиди в обществото да бъдат облагодетелствани. Ницше е представител на перфекционизма.

Не всеки призив за добродетелност произлиза от етиката на добродетелта. Например, едно НПО може да призове дарителите към добродетелност, като в същото време се базира на универсална етика (правата на човека, например). Обратно, когато човек се базира на етиката на добродетелта, той може да мобилизира моралните субекти само чрез призив за добродетелност. Добродетелта може да се появи само от вътрешен импулс, а не по принуда. Би било абсурдно да се иска да се забрани лошотията или да се издаде заповед за смелост. Донякъде човек проявява по-лесно добродетели в отвратителен свят, отколкото в идиличен свят: един веган трябва да проявява повече добродетели (морална сила), живеейки във видистки свят, отколкото в невидистки свят.

По този начин едно мисловно течение, което използва само призиви за добродетелност, ще остави впечатлението, че действа чрез етика на добродетелта и че, следователно, предлага персонална етика; и с по-голямо право, ако поведението, което то иска да разпространи, има вид на доброволно лишение, наподобяващо списък със забрани, или ако тази група хора се определят чрез поведението си, а не чрез идеологията си.

1.3.2. Незадължителни действия

По дефиниция, искането за справедливост изразява някакви задължения („трябва да се забрани обрязването“, „трябва да се сложи край на дискриминациите на чужденците“), докато по принцип действията, които призивът за добродетелност насърчава, са незадължителни, т. е. надминават моралните ни задължения. Да се дарят средства на благотворителна организация се смята за нещо добро, но не и за морално задължение. Да се купуват продукти, произлизащи от биоземеделие или справедлива търговия, е смятано за морално добро, но да се купуват продукти от конвенционално земеделие и търговия не се счита за неморално.

И това е логично: ако едно действие е наистина наказуемо, то трябва да се иска неговата забрана. Ако се дават само препоръки, то значи не се мисли, че е основателно да се забрани, или че забраната му се смята за неосъществима.

1.3.3. Недостижима утопия

Често тези, които призовават за добродетелност, отказват да искат социални промени, като мислят, че тези промени са невъзможни, че това, което предлагат, е осъществимо от дребно силно мотивирано малцинство, но не и от масата смъртни.

Основната идея е:

- или че всяка политическа реформа е невъзможна. Остава само да се насърчава персоналната етика за по-добър живот.

Това се наблюдава в Древна Гърция. За да приложат на практика своите етически принципи, философите от Древна Атина по време на класическия период са имали политически подход: те са си представили идеалните градове-държави, нови конституции, политически и икономически реформи. Но в елинистичния период (този на гръцките царства след завоеванията на Александър Велики), преките демокрации в Гърция били заменени от царства, а после и от Римската империя. Тъй като политическите промени станали невъзможни, засилвали се индивидуалният морал и мъдрост: цинизмът, епикурейството, стоицизмът...

- или че човешката природа е лоша и непоправима. Тогава на човек остава единствено да се обърне към етиката на аристократичната добродетел.

Често религиите приемат тази гледна точка. Християнското милосърдие се състои в облекчаване на страданието, бедността, но не толкова в борбата с причините за тях. Страданието се дължи на първичен грях, значи то е присъщо на човешката природа (дори заслужено). Освен това в традиционната християнска етика човек е загрижен едва на второ място от последствията (тях ги оставя на Бог), целта на етиката е да се държим добродетелно, за да изкупим греховете си.

Ненасилието в индуизма е също недостижим идеал. Вниманието е насочено към доброжелателността на субекта, неговото състрадание, като целта е да се подобри кармата чрез добродетелта. Страданието е заслужено (човек страда толкова повече, колкото е лоша кармата му, т. е. колкото по-малко е бил добродетелен в предишен живот). Следователно няма смисъл да се премахват кастите, да се третират по-добре недосегаемите, да се намалят социалните неравенства и т. н.

1.3.4. Другите мнения са основателни

Използвайки се само призивът за добродетелност, се намеква също и че нещата, които се критикуват, са основателни – дори и да се успее да се покаже, че са неморални, – защото всичко, което е неморално, не е неоснователно. Например, човек може да бъде в пълно несъгласие с някое политическо течение, да смята, че на власт представителите му вземат несправедливи мерки, но да смята и че това течение има своето място в демократичния строй, че би било лошо да бъде забранено и катастрофално да се установи само една партия, колкото и добри да бъдат идеите й.

Човек също така може да се откаже от всякакво искане за справедливост поради морален релативизъм, т. е. като се присъедини към определена морална теория, смятайки, че другите „ценностни системи“ са еднакво основателни.

1.4. Активизиране на интуициите ни за "етика на добродетелта"

Нямаме нужда да познаваме изрично етиката на добродетелта, за да мислим в тези рамки. Моралното ни чувство до голяма степен разчита на интуицията. Някои от тези интуиции, оформени от еволюционната ни история, принадлежат на етиката на добродетелта. Преди да предприемем сътрудничество с някого, от съществено значение е да оценим надеждността му. За тази цел трябва, на базата на миналото му поведение, да си изградим мнение за това какъв тип личност е (какви са силните и слабите му черти, пороците и добродетелите му). Така можем да използваме концепциите, разсъжденията и категориите на етиката на добродетелта без да осъзнаваме това. Един призив за добродетелност активизира частта на "етиката на добродетелта" от нашето морално чувство, понякога дори и без да си даваме сметка за това.

Пиер Сиглер

Следва продължение...

Източник: https://medium.com/@TheAnimalist/mobilising-for-animal-liberation-appeal-to-virtue-vs-demand-for-justice-d42383d1d28d#.nkejwjk4q - на английски език

http://www.reseau-antispeciste.org/wp-content/uploads/pourpolitisation4.pdf - на френски език