Ролята на неубиването на животните в нравствения живот на човека

Постъпките на човека, каквито и да са те, съзнателни или несъзнателни, добри или лоши, винаги са резултат на вътрешното, духовно състояние на човека в момента, когато ги извършва. Като такива, те са външна проява на съзнанието и по тях можем да съдим за интелектуалното и нравствено ниво, на което се намира даден човек.

Постъпки, при които не е ангажирано цялото съзнание на човека, а само някое свойство на съзнанието, минават като несъзнателни постъпки. Когато пък постъпки, при които цялото съзнание взема участие, са съзнателни и за тях човек може да бъде напълно отговорен.

Нравствените постъпки на хората носят съзнателен характер и за това, когато човек ги върши, се чувства както отговорен, така и свободен при тяхното извършване, независимо от това при какви условия и обстоятелства се намира в дадения момент. Тази духовна свобода е несравнимо по-ценна от физическата, защото граници за нея няма.

Между различните по характер нравствени постъпки, които са резултат на цялото съзнание на човека, е и неубиването на животните за храна или за други потреби на човека.

Да считаме пък неубиването на животните за нравствена постъпка се дължи на обстоятелството, че неубиването почива на един висш поглед за живота, който се характеризира с това, че за закон на живота се признава любовта. Основанията на такъв поглед за живота се коренят в ученията на мъдреците от най-старо и ново време, както и в наблюденията над живите твари от естествоизпитателите. Този поглед е резултат не само на чистото разсъждение, а и на факти из живота на хората и животните.

Неубиването на животните за храна или за други цели, като една логическа последица от висшия поглед за живота на човека, взето частно, играе твърде голяма роля в нравствената му еволюция. Неубиването съдейства както по косвен, така и по-непосредствен начин за нравственото му развитие.

Косвеното съдействие се състои в това, че храната, която консумира такъв човек по своето свойство не влияе разрушително нито върху физическата, нито върху нравствената му природа. Тези две природи у човека са тясно свързани и тяхното взаимодействие е неизключено.

Каквото и да вкараме в организма си, то непременно ще укаже известно влияние и върху двете природи. Наблюденията над вегетарианците и месоядците, а така също и над алкохолиците потвърждава това. Първите, вследствие на храната си, са кротки, тихи, въздържани, незлобливи, докато вторите, пак вследствие на храната си, са жестоки, сприхави, невъздържани, буйни и притежават ред отблъскващи качества. Фактите пък за израждането от употребата на алкохол във физическо и нравствено отношение са толкова много и така очебийни, че няма нужда да се изброяват.

Основавайки се на горния факт за взаимодействието на физическата и нравствената природа на човека, възраженията на онези, които казват, че не осквернява онова, което влиза, а онова, което излиза от устата на човека, са неоснователни и се привеждат само за оправдание или на навика да се яде месо и да се пие вино или ракия, или пък за оправдание на слабостите си. Разбира се, между месоядците се намират хора да притежават качествата на вегетарианците и обратното, вегетарианците да имат качествата на месоядците, но това са изключения, както от едната, така и от другата страна. На изключения обаче ние не можем да сложим разбирането си за влиянието на различните храни върху цялостната природа на човека.

Същото действие на храната се забелязва и върху нрава на животните. Месоядните обикновено са свирепи, недружелюбни, тревопасните и плодоядните – кротки и миролюбиви.

Храната, като влияе по този начин на човека, или подпомага, или пък задържа нравственото му развитие, защото, колкото повече известно качество се проявява, толкова повече то се затвърдява и развива, толкова повече то се усъвършенства. При растителната-плодова храна се проявяват повече висши качества, при месната – повече нисши. И едните, и другите се развиват и затвърдяват. И оттук можем с пълно право да заключим, че растителната-плодова храна подпомага нравственото развитие на човека, докато месната го задържа.

Такова е косвеното влияние на неубиването на животните върху нравствената природа на човека, защото, както казахме, това влияние идва чрез растителната-плодова храна от физическата природа.

Неубиването на животните обаче влияе и непосредствено върху нравствената природа на човека.

Набавянето на храна от месоядеца е винаги свързано с жестокост, защото, за да си набави храна, е необходимо да убие животно. А убийството е акт на жестокост. Някои, според условията при които става убийството, делят жестокостта на различни видове. Има твърде голяма жестокост, по-слаба и съвсем слаба, та дори и никаква при някои убийства. Такова деление, разбира се, е абсурдно, защото убийството, при каквито и условия да става, е винаги акт на жестокост. Действително, има разлика в жестокостта, но не в нейната степен, а в начина на приложението. Една се прилага в най-груба форма, друга – изтънчена. Например убийството чрез задушливи газове е акт на изтънчена жестокост. Убийството пък, при което жертвата пада под ударите на ножа на убиеца, е акт на груба жестокост.

Систематичното убийство на животните, независимо от това при какви условия става то – дали самите консуматори на месо ги убиват, или пък специални хора, отредени за това – касапите, като акт на жестокост, непосредствено пагубно влияе върху нравствената природа на човека, тъй като жестокостта, която е едно състояние на съзнанието, се култивира по този начин. И действително, колкото повече убийството се практикува за каквито и да било цели по отношение на животните, толкова повече жестокостта се затвърдява и човекът в такъв случай се изравнява с най-свирепите животни, дори и застава по-долу от тях, защото те разкъсват жертвата си само за да се нахранят по отредения им от природата начин, когато на човека е отреден друг – безубийственият.

Сигурно никой разумен човек не би твърдял, че нравственото състояние на онзи, който проявява жестокост, е висше състояние.

И така убийството, което е акт на жестокост, не подпомага, а само задържа нравственото развитие на човека.

П. Теохаров

Из списание "Вегетариански преглед", (година VI, февруари 1925 г., брой 6, стр. 86-88), орган на Българския вегетариански съюз – София