Етикети

Произходът на веганството и неговият пръв документ

"Веганско общество" ("The Vegan Society") e най-старото веганско общество в света, основано на 1 ноември 1944 г. в Англия от Доналд Уотсън и още 24 човека.

Уотсън създал думата "веган" за "безмлечните вегетарианци", които също така не употребявали и яйца. Основаването на Обществото се отбелязва ежегодно като Световен ден на веганството, който е определен през 1994 г. от Луиз Уалис, тогавашния му председател.


От ноември 1944 г. Веганското общество издава свой тримесечен вестник. По-долу е представено съдържанието на първия му брой за първи път на български.


Неотдавна излезлите статии и писма в „The Vegetarian Messenger” по въпроса за употребата на млечни продукти разкриха силни доказателства, че производството на тези храни води до много жестоки експлоатация и клане на високо чувствителни живи същества. Извинението, че не е нужно да се убива, за да се добият млечни продукти, е несъстоятелно за осведомените относно методите на промишлено фермерство и конкуренцията, пред която дори хуманни фермери трябва да се изправят, ако искат да останат в бизнеса.

От години мнозина от нас, като лакто-вегетарианци, приемаха, че месната и млечната промишлености са свързани и че по някакви начини се субсидират взаимно. Затова приехме, че случаят с етичните съображения за неупотреба на тези храни е изключително силен, и се надявахме, че рано или късно криза на съвестта би ни освободила.

Тази свобода вече е дошла. Следвали диета без никакви животински продукти за различни периоди – от по няколко седмици до дълги години, – ние вярваме, че идеите и опитът ни са достатъчно зрели, за да бъдат записани. От безспорната жестокост, свързана с производството на млечни продукти, става ясно, че лакто-вегетарианството е по средата между месоядството и истински хуманната, цивилизована диета, и затова мислим, че по време на живота ни на земята трябва да се опитаме да еволюираме достатъчно, за да направим „цялото пътуване“.

Можем да видим доста ясно, че съвременната ни цивилизация е изградена върху експлоатацията на животни точно както миналите цивилизации са били изградени върху експлоатацията на роби, и вярваме, че духовната съдба на човек е такава, че след време той ще гледа с ужас идеята, че хората някога са се хранили с продукти, произлизащи от животински тела. Дори и да липсват научни доказателства, силно подозираме, че голямото препятствие пред нравственото развитие на човек е това, че той паразитира на гърба на по-низшите форми на животински живот. Изследванията на нематериалните (вибрационните) свойства на храните едва са започнали и не е много вероятно обичайните материалистични методи на изследване да могат да помогнат в това. Но не е ли възможно вследствие на елиминирането на всички животински вибрации от диетата си да открием пътя не само към наистина здраво изграждане на клетките, но и към непознато досега ниво на интуиция и психическа осъзнатост?

Често срещана критика е, че времето още не е узряло за нашата реформа. Може ли някога времето да бъде узряло за която и да е реформа, освен ако то не е накарано да узрее от човешката решителност? Уилбърфорс чакал ли е за „узряването“ на времето преди да започне борбата си против робството? А Едуин Чадуик, лорд Шафтсбъри и Чарлс Кингсли чакали ли са такъв фиктивен момент преди да се опитат да убедят голямата инертна маса на общественото мнение, че течащата вода и баните биха били подобрение? Ако бяха заявили намерение да натровят всички, опозицията, която биха срещнали, едва ли би била по-голяма. Има явна опасност в оставянето на идеалите ни да се реализират в бъдеще, защото бъдещето може и да няма нашите идеали. Еволюцията може да бъде както ретроградна, така и прогресивна. Изглежда, че наистина има силна тенденция към грешния път, освен ако съществуващите стандарти не са наблюдавани, а новите перспективи – уважавани. Поради тази причина сформирахме нашата група, която считаме за първата по рода си в тази или в която и да е друга страна.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ГРУПАТА

Нашите 25 членове са разпръснати надлъж и нашир, затова не е възможно образуването на комитет. Поради липсата на други доброволци поех длъжностите на почетен секретар, почетен касиер и почетен одитор, и ако това недемократично устройство не се нрави на някого, отворен съм да приемам предложения за всякакъв план, който да ми позволи, било преднамерено или случайно, да поема фонда на групата с годишни вноски от един шилинг!

На първо време дейността на групата ще се ограничи в пропагандата, съдържаща се в бюлетината. Неотдавна бе предизвикан голям интерес от нашите аргументи и изглежда сигурно, че бюлетината ще бъде четена доста. Вече бяха приети много поръчки за първите четири тримесечника и още ще пристигнат, когато го рекламираме. Г-н Дж. У. Робъртсън Скот, редактор на „The Countryman” ни писа: „Радвам се да чуя какъв успех имате при събирането на хора, неконсумиращи млечни продукти. Винаги съм чувствал, че от селскостопанска гледна точка вегетарианецът заема алогична позиция, защото яйцата не могат да бъдат произвеждани без да се убиват петлите, а млечните продукти не могат икономически да бъдат добивани без сътрудничеството на касапина.“ Яснотата, с която вегетарианците обикновено гледат на този проблем, е добре представена от резултата на наскорошен дебат, организиран от Кройдънското вегетарианско общество, когато беше прието почти единодушно предложението, че „Вегетарианците трябва да се стремят да елиминират всички млечни продукти.“ Ако помним правилно, вотът беше 30 на 2 гласа.

Нашите членове се обявяват за индивидуалисти, не се плашат лесно от критики и са изпълнени с пионерски дух. Човек чувства, че те никога няма да позволят вестникът им да се изроди в чисто секретарска продукция. Всички са поканени да публикуват нещо периодично, за да направят вестника интересен, полезен и провокиращ размисъл. Бихме ли могли да имаме серии от статии (от около 500 думи) в „My Spiritual Philosophy“? Статии, писма, рецепти, диетични таблици, здравни досиета, преглед на пресата, градинарски съвети, съвети за отглеждане на деца, реклами (без такива за членовете), всичко ще бъде добре дошло. Писмата с критика от тези, които не са съгласни с нас, също ще бъдат публикувани. Това е истински пионерски труд и, ако напълно си сътрудничим, със сигурност ще видим напредък в хуманния начин на живот и може би ще открием някои иначе недостъпни истини за храненето. Нека си припомним колко много от съвременните изследвания върху храненето са поощрявани от користни интереси и извършвани във вивисекционни лаборатории, и че, между другото, все още нямаме много данни върху предимствата на диетите без животински продукти. Знаем, че днешните домашни животни са почти всички болни, така че докато 99,9999% от населението консумира продукти от тези болни тела, как можем да изчислим вредите, причинявани от тези храни? Стотина човека, живеещи стриктно на „жива“ неживотинска диета за няколко години, биха доставили неоценими данни. Безвъзмездните средства се дават и за много по-малко полезна социална работа!

ТЪРСИ СЕ – ИМЕ.

Всички трябва да обсъдим внимателно как групата ни, вестникът ни и самите ние да се наричаме. „Безмлечен“ („non-dairy”) се е установило като широко разбираема разговорна дума, но подобно на „безлакто“ („non-lacto”) е твърде негативна. Освен това не загатва, че се противопоставяме на употребата на яйца за храна. Нуждаем се от име, което показва това, което ядем, ако е възможно такова, което да изразява идеята, че дори и отрекли всички животински продукти, природата все пак ни предлага смайващо разнообразие, от което да избираме. „Вегетариански“ (“vegetarian”) и „фрутариански“ (“fruitarian”) вече са били свързани с общества, които позволяват „плодовете“! на кравите и птиците, и затова изглежда, че трябва да създадем нова и подходяща дума. Тъй като първият брой на периодичното ни издание трябваше да бъде наименовано, използвах заглавието „Вегански вести“ (“The Vegan News”). Ако приемем това, диетата ни скоро ще бъде позната като ВЕГАНСКА диета, а ние ще трябва да се стремим към званието ВЕГАНИ. Предложенията на членовете ще бъдат приветствани. Предимството на късото име е добре познато на тези от нас, които, в качеството си на секретари на вегетарианските общества, трябва да пишат машинно или ръкописно думата „вегетариански“ по хиляди пъти на година!



ОТНОШЕНИЯТА НИ С ЛАКТО-ВЕГЕТАРИАНЦИТЕ

Предметът на нашата група е да излага доводи за реформа, която смятаме за нравствена, надеждна и логична. За тази цел, разбира се, трябва категорично да заявим защо осъждаме употребата на млечни продукти и яйца. В замяна ще очакваме да бъдем критикувани. Няма да бъде наша грижа, ако не успеем да привлечем другите, но смятаме, че би трябвало да ги засяга, ако дълбоко в сърцата си знаят, че сме прави. Във всеки случай, няма нужда от единодушие между нас и „лактанците“ (“lactos”). Всички приемаме, че лакто-вегетарианството заема важно място в еволюцията на храненето, и поради тази причина някои от нас са посветили много време на лакто-вегетарианската кауза. През последните години двете национални вегетариански общества са посвещавали много място в печатните си издания на въпроса за употребата на млечни продукти и имаме пълно основание да вярваме, че те ще придават значение на работата ни и от време на време ще я отразяват. (Преди сформирането на групата беше отправено предложено на Вегетарианското общество да бъде образувано такова подразделение като част от Обществото. Предложението бе благосклонно разгледано от комитета, който реши, че енергията на Обществото трябва да продължи да се насочва към задачата да се премахне плътоядството и че затова всяка подобна група би била по-свободна да действа като независима структура.) Нуждата да се докаже, че е възможно да се живее пълноценно без млечни продукти, разбира се, е твърде важна, за да бъде пренебрегвана от който и да е лакто-вегетарианец. Примирението, че лакто-вегетарианството е задоволително решение на проблема с храненето, е приемане, че поредицата от ужасни селскостопански и кланични практики е част от неизбежен божествен план. Трябва да се добави и че това би било да се приеме, че гледката с пораснал човек, прикрепен към вимето на крава, е достойно и рационално намерение от страна на природата!

Без да изпадаме в самодоволство, ние се чувстваме заели силна позиция, за да критикуваме лакто-вегетарианството, защото най-лошото, което можем да кажем, ще бъде само повтаряне на критиката, която вече насочихме към самите нас. Затова ще изразяваме истината, както я виждаме и чувстваме и, въпреки че приятелите ни лакто-вегетарианци може да отхвърлят нашите идеи, щом желаят, то се надяваме, че няма да отхвърлят нас самите за това, че ги изказваме.

ЗА НАС

След като се е запознал със случващото се, всеки член на нашата група е отхвърлил употребата на млечни продукти по хуманни причини. По всякакви начини сме запознати с общоприетите теории за храненето и, следвайки моралното си убеждение, смятаме, че трябва да отхвърлим някои от тези теории. Не се страхуваме да го направим, защото чувстваме, че етиката, комбинирана с частица здрав разум, е по-рационален водач от теории, измислени във вивисекционни лаборатории. Ние няма да приемем, че пълноценното хранене се нуждае от жестоко съзнание. Ние питаме категорично дали тези диетолози, които възхваляват животинските протеини, някога са се опитвали да живеят на пълноценна диета без такива протеини, и ако не са, не можем да видим как те биха направили полезна преценка. Знаем, че човешката анатомия е безспорно на плодоядец. Знаем, че пиенето на мляко от възрастни е абсурд, никога планиран от природата. Знаем, че без млечни продукти сме поне също толкова добре, колкото и с тях. Знаем, че поне 40% от кравите днес са болни от туберкулоза. Знаем, че пастьоризацията позволява на търговците на мляко да продават мляко, застояло с няколко дена. Знаем какво се случва на тези, които се хранят с „питателни първокласни протеини“, препоръчвани от популярните диетолози – почти всички умират от злокачествени и отвратителни заболявания. Дано раят ни помогне, ако диетата ни не успее на същото ниво!

Освен да кажем, че сме „Доста добре, благодаря.“, смятаме, че времето може би още не е съвсем узряло, за да претендираме силно за физиологическото превъзходство на нашата диета. Със скромност секретарят Ви може да заяви, че сега може на ден да кара колело по 230 мили, докато преди години, когато приемаше мляко и яйца, беше готов за леглото след изминаване на половината разстояние. Той също може да копае парцелите си земя за по десет часа на ден без да се чувства различно на следващата сутрин, но трябва да бъдем внимателни в претендирането на нещо, за да не би светът да ни чуе и да очаква да срещне осемфутови розобузести мускулни чудовища, които са имунизирани към всички телесни болести. Можем да сме сигурни, че, ако дори и пъпка се появи, за да развали красотата на физическата ни форма, то това ще се дължи в очите на света изцяло на глупавата ни грешка да не ядем „правилна храна“. Пред такава пъпка големите чуми от болести, които днес повалят почти всички членове на цивилизованото общество (които се хранят с „правилна храна“) ще минат незабелязани. Също така трябва да сме подготвени да срещнем критика към нас! В моментите ни на умисъл не можем да спрем да мислим, че има по-големи рискове в живота от храненето с чисти салати, плодове, ядки и зърна. Едва ли можем да желаем да бъдем определяни като морални гиганти, защото избираме да живеем на диета, която толкова очевидно благоприятства самосъхранението.

Тъй като вярваме, че някои членове може да пожелаят да кореспондират едни с други, предлагаме в следващия брой да публикуваме имената и адресите им. Нека ме осведоми всеки член, който предпочита да не бъде включен в списъка. Чуваме, че преди 40 години бил написан памфлет срещу употребата на мляко от лекар специалист от Харли Стрийт. Случайно някой член знае ли нещо за тази публикация?

ЗА ТЕЗИ, КОИТО ОЩЕ НЕ СА С НАС

Съгласни сме, че да се елиминират всички млечни продукти поражда индивидуални трудности, които варират по степен от човек до човек. Също сме съгласни, че настоящето не е най-лесното време да се направи подобна промяна, но мислим, че, полагайки сега основите на нашето движение, мнозина скоро ще се присъединят към нас като едно от техните „мирни намерения“. Знаем, че има особено вълнение в умовете на вегетарианците относно употребата на сирище при производството на сирене и, тъй като изглежда това е най-очебийната непоследователност на лакто-вегетарианството, предлагаме другите да направят като нас и да елиминират първо сиренето. Нашият приятел и съратник Дъгалд Семпъл ни казва, че никога не е вкусвал сирене, така че то не може да бъде считано за главно „свързващо вещество“ за тялото и душата! Следващият пасаж от уводната статия в последния брой на „The Vegetarian News“, считаме, не позволява много възражения: „Повечето вегетарианци несъмнено са наясно, че употребата на телешко сирище при производството на сирене винаги е представлявало проблем за всеки с хуманни принципи, тъй като е нужно да се убиват телета, за да се получи сирище. При предполагаемата липса на чисто вегетариански заместител на сирището някои вегетарианци избягват напълно употребата на сирене освен някои прости видове прясно сирене, докато вероятно мнозинството от вегетарианците си вземат дажбата от обикновено сирене и се опитват да забравят за телешкото сирище, участващо в производството му.“ Трябва ли моралистите да хабят енергията си, опитвайки се да забравят подобни неща?

По време на войната всички яйца изчезнаха и може вече лесно да се мине и без тях без никакво чувство за загуба, ако се подчертае фактът, че в основата си те не са нищо повече от преобразувани червейчета и буболечки! Елиминирането на млякото безспорно представлява най-голямата трудност. Ядковото мляко е добър заместител, но не върви добре с чая (затова отстранете чая и добавете още десет години към живота си!).

Тези от нас, които сме живеели дълги години без млечни продукти, могат да дадат уверението, че оставаме в добро и крепко здраве; че се наслаждаваме на храната си повече от всякога и че щом се приспособи човек към новата диета, гледката и мирисът на млечните продукти скоро ще се забравят. 

-----------------------------------------

„Освен че води до загуби на фермерите, разпространението на един или друг вид заболяване продължава да бъде голям ограничаващ фактор при млечното производство. Туберкулозата е едно от най-неовладяемите заболявания, дотолкова, че говорител на Фермерския клуб наскоро заяви, че нямаме напредък през последните 40 години.“

Селскостопански кореспондент,

„The Yorkshire Post”,

18. 11. 44.

-----------------------------------------

“Дай ми уиски да пия, жаден съм.“
„Трябва мляко да пиеш – млякото прави кръвта.“
„Но аз не съм кръвожаден.“

-----------------------------------------

67 Ившeм Роуд, Доналд Уотсън

Лестър.

24. 11. 1944 г. 

Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации