Настоящата веганска стратегия

Следващият текст е втора част на брошурата "От призив за добродетелност към искане за справедливост за животните" от Пиер Сиглер. (Към първа част)

Тук става въпрос за използваната стратегия, а не за факта да бъдеш вегетарианец или веган, който сам по себе си е много хубаво нещо. Наричам „веганска стратегия“ онази, която се базира на следните идеи:

- Използването само на вегански продукти представлява същественото, което може да се направи за животните;

- Най-добрият начин да се отслаби месната индустрия е да се увеличи броят на вегетарианците и веганите;

- Стремежът да се убеждават другите да станат вегетарианци или, още по-добре, вегани е най-ефикасният метод за увеличаване на броя вегетарианци и вегани.

2.1. Стратегия, основана на призив за добродетелност

Трябва да се отбележи, че насърчаването към вегетарианството и веганството се основава на призив за добродетелност. Впрочем, по самата си същност, образоването (във веганство или друго нещо) не се опитва да промени обществени неща (закона, националната програма за здравословно хранене, университетските курсове по медицина...), а частни случаи (хората).

Разбира се, тези, които привилегироват този подход, през повечето време са подбуждани от универсална етика и желаят промяна в обществото. Простият факт, че са активни, показва това. Но средствата, които използват, не съответстват на вижданията им. Ето защо вегетарианството се възприема от обществото като нещо, попадащо в областта на персоналната етика (следователно от типа „етика на добродетелта“), като нещо незадължително или утопично, а консумацията на месо въпреки всичко като нещо легитимно.

За това свидетелстват известен брой възражения, които ни отправят:

- „Никой не е перфектен!“

Това възражение не би имало на практика никакъв смисъл в отговор на едно искане за справедливост. То има смисъл само за действия, надминаващи моралните задължения, в рамките на една етика на добродетелта: всеки избира своя начин да прави добри дела, едни чрез дарения, някои с доброволен труд, други са вегетарианци.

Така основателката на Néoplanète (информационен сайт) представя вегетарианството си:

„Не понасям страданието. Вегетарианството е моят начин да кажа: „Не!“. Човек е това, което яде. А духовността, религиозна или не, започва в чинията. Мъжът ми, децата ми и приятелите ми ядат месо, но аз никога не съм се опитвала да ги убедя, защото това е лично решение, саможертва, която не всеки може да приеме.“

- „Но аз също съм добър човек!“ (вариант: „във всеки случай не ям много месо“)

L'Elfe, френски блогър, представя това възражение така:

„Надуха ми главата с тяхната добрина, миловидност, добродушие, любовта им към животните или отговорното им поведение... Без никога да подозират колко ми пука. Смятам за жалко, че се чувстват съдени от моето поведение, нещо, което е на светлинни години от целта ми.“

Въпреки че не това е целта, именно това разбират хората от реториката на „go vegan”. И тук тези негодувания не биха имали смисъл в отговор на едно искане за справедливост.

- „Вегетарианството е вид религия“; „вегетарианците образуват секта“

В действителност, тъй като религиозната етика е етика на добродетелта, то призивът за добродетелност, особено ако е вегански, изглежда в очите на лаиците като списък с хранителни забрани (да не кажа табута). Ето пример с това как един лекар, ангажирал се в промотиране на веганството, представя нещата:

„Да бъдеш веган не е само да не консумираш никаква животинска плът, т. е. никакво червено месо, нито риба, но и никакви животински продукти. Веганите не консумират мляко, яйца, както и продукти, произлезли от мляко и яйца. Следователно веганите не ядат сирене. Накратко, вегетарианците не ядат никаква животинска плът, а веганите – никакви животински продукти.“

Паралелът с религиозните забрани се набива на очи:

Един практикуващ евреин не консумира никакви продукти, които не са кашер, т. е. никакви продукти, които не са получили официален печат от религиозните власти. Да бъдеш евреин е да консумираш само бозайници с раздвоени копита (следователно нито прасета, нито зайци, нито камили и т. н.). Птиците са позволени с изключение на 24 нечисти вида (Левит 11:13-19 и Второзаконие 14:12-18). От водните животни са позволени само онези с люспи и перки, следователно един евреин не консумира ракообразни, черупчести мекотели и други морски дарове. Другите животни са забранени. Продуктите на земята са позволени освен плодовете на дърво на възраст под 3 години. Позволено е млякото от чисти животни, но един евреин не смесва млечните и месните продукти по време на едно хранене. И т. н. и т. н.

Да цитираме и:

- „Веганите се смятат за по-висши от месоядците!“

- „Вегетарианците имат леко посърнал вид“. (превод: не е кой знае какво като програма за личностно развитие)

- „Всеки с мнението си. Свободен си да бъдеш вегетарианец, така че остави ме да си ям месо.“

В същия дух и самите вегетарианци представят вегетарианството: като „начин на живот“. Начинът на живот не спада към искането за справедливост, нито дори и към универсалната етика; той зависи от индивидуалността на всеки. За най-нравствените хора или философите той произтича от етиката на добродетелта, а за повечето хора – от прост въпрос на нрави, на лични навици и други семейни и социални традиции. Освен това, вегетарианската литература изобилства с изрази, присъщи на етиката на добродетелта: „начин на живот без жестокост“, „състрадателен начин на живот“, „веганството: пътят на състраданието“...

2.2. Хипотезите на тази стратегия

Тук говорим за догадките на тази стратегия, когато тя се осъществява от хора, подтиквани от универсална етика. Когато един вегетарианец базира вегетарианството си на етика на добродетелта, напълно нормално е той да призовава за добродетелност.

2.2.1. По всеки въпрос хората имат убеждения и действат съобразно тези убеждения

Привържениците на образоването към веганство мислят, че е необходимо да се промени съзнанието на всеки. Пример:

„Веганството е колективно движение, въпреки че всеки трябва да приеме този начин на живот след размишления, които трябва да са неговите собствени.“

Темата за лично размишление е силно застъпена във вегетарианските текстове. Обичайно те не завършват с предписание, било то като искане за справедливост („трябва да се забрани яденето на месо!“; „искаме затваряне на кланиците!“) или призив за добродетелност („трябва да спрете да ядете месо!“). Дават се аргументи, а заключението се оставя отворено, събеседникът е свободен да приеме или не същото заключение като нас. Ето заключението на етичната аргументация от сайта на Френското вегетарианско дружество:

„И дори страданието на животните да бъде сведено до една секунда (което не може да се предвиди в рамките на интензивното животновъдство), справедлив акт ли е да се отнеме животът на едно животно, когато това не е необходимо? Това е въпрос, на който съществуват толкова отговори, колкото хора на земята.“

Използваната стилна фигура (хиперболата, че съществуват милиарди възможни отговори) ми изглежда симптоматична за желание да не се отговори на въпроса, формулиран с известна дързост. Това е друг начин да се каже: „всеки с мнението си“. Друг пример за веганско образоване:

„Не трябва да се казва на хората да станат вегани, а да им се внуши възможността. Не трябва да им се поставят пред очите кадри с умрели животни без да са поискали, защото, дали го искаме или не, това е агресия, която би довела до вменяване на вина у тях.“

Следователно се счита за нужно хората сами да си създадат мнение и да действат съобразно него. Обаче когато хората биват запитвани защо ядат месо, мнозина намират въпроса за необичаен (защото по принцип е необичайно да трябва да оправдаваш един избор). Най-честият отговор е: „Защото винаги съм го ял.“ След това идват: „Защото би било доста сложно да бъда вегетарианец“ (т. е. предлагането на вегетариански продукти в магазините и ресторантите е оскъдно), „Защото нямам желание да се напрягам прекалено“ (т. е. от детството си имам рутина да ям месо и ще ми са нужни усилия да я променя), „Защото обичам месото“. (Това оправдание за яденето на месо като въпрос на предпочитание крие обикновени навици от детството и значението на карнистките изкушения в нашето общество. Никакво лично убеждение в тези отговори, никаква идеология, присъства само значението на навиците и социалното напрежение. Дори и по-идеологическите отговори („човекът е на върха на хранителната верига“ и другите подобни) се основават повече на предразсъдъци отколкото на осмислена идея.

Да вземем пример с хомофобията. През последните десетилетия в западните страни тя не е отстъпила, защото всеки в душата си е разбрал погрешността на натуралистичния софизъм или празнотата на концепцията за „престъпление без жертва“*, а защото хомофобията е отстъпила в цялото общество, защото е станало социално деликатно да се изразяват хомофобски мисли (и е дори с наказателна отговорност от 2005 г. във Франция).

* Поведение, отхвърлено от обществото, но което не причинява вреда на никого. В това неодобрението срещу него е неоснователно в очите на консеквенциалистите (застъпници на етическата теория, че за моралната стойност на всяко действие може правилно да се съди единствено по последиците, които са настъпили от извършването, а не от намеренията на този, който върши действието) б.а.

Защото върху дадена тема повечето хора нямат лична преценка. Те постъпват или мислят като обкръжението си, правят избори според приетото от тяхното общество или социална група. От друга страна, човек може да има дадено убеждение без да го прилага:

„Периодично анкети ни информират, че една значителна (и растяща) част от населението осъжда страданията, на които са подложени животните, дори и да ги одобрява чрез потребителските си избори. Да дадем три примера от Франция:

Според проучване от ноември 2009 г. 82% от запитаните са смятали да консумират фоа гра (гъши или патешки черен дроб) на следващата коледна вечеря. Едно друго проучване, извършено през същия месец, показвало, че 63% от анкетираните смятали, че гъските и патиците страдат от гушенето, а 44% от тях били благосклонни към забраната на гушенето.

През януари 2000 г. е било направено проучване сред консуматорите на яйца, за да се изчисли възприятието им към клетъчното отглеждане на кокошки носачки. Със значително мнозинство (повече от 80%) са се обявили за съгласни с мненията, описващи доста негативно този вид отглеждане […]. На въпроса: „За в бъдеще бихте ли […] благоприятствали забраната за клетъчно отглеждане на кокошки носачки и разрешението само за свободен начин на отглеждане, знаейки, че тази мярка ще повлече увеличение на цената на яйцата?“ 86% са отговорили с „да“. Накрая 70% са преценили като „много важен“ критерия „благосъстояние на кокошките“ при покупка на яйца. Обаче по време на това проучване 90% от продадените яйца във Франция са произхождали именно от ферми с клетъчно отглеждане.“

А сред привържениците на биоземеделието и справедливата търговия колко от тях избягват традиционните продукти напълно?

2.2.2. Постулат: хората постъпват на базата на индивидуални вярвания

В някои случаи е вярно, че постъпките ни се базират на вярванията ни ("мисля, че вали, затова ще взема чадър"); в други случаи приемаме вярванията в съгласие с нашите постъпки.

Случаят с месото спада типично към втората категория. Първо ядем месо и едва след това евентуално си изграждаме мнение по въпроса.

Можем дори да действаме без наистина да сме мотивирани от конкретни вярвания, по рутинен, машинален начин. Поне отчасти това е случаят с месото. Хората го ядат, защото всички около тях го ядат и защото винаги са го яли. Иначе казано, всеки прави х, защото всички (вкл. и аз) правят х.

2.2.3. Заключение: повечето консуматори на месо подкрепят кланиците

Стратегията на привличане към вегетарианството или веганството се основава на хипотезата, следствена на предишната, че (почти) всеки консуматор на месо е привърженик на животновъдството и кланиците, било защото е непоправим видист, или защото отказва да се информира, за да не се отврати от животинските продукти. В тази връзка, убеждаването на широката общественост е равно на това тя да стане вегетарианска (или още по-добре веганска).

През 2008 г. Дан Къдахи пише:

„Както професор Франсион ясно признава в „Rain Without Thunder" ("Дъжд без гръмотевици“), петте критерия [определящи реформата, наречена аболиционистка] водят реформите на промишлените практики до толкова опустошителни за индустрията промени (например водещи до елиминирането на нещо съществено като „убиване на животни за храна“), че подобни промени не биха имали никакъв шанс да бъдат приети в настоящето ни видистко общество. Единствено общество с политически жизнеспособно веганско население би приело едни толкова революционни промени.“

Странен довод. С какво това да се убеди населението да стане веганско би било по-лесно от това то да бъде убедено (например), че консумацията на месо трябва да бъде забранена или че по принцип бойкотът на продукти на животновъдство и клане е нещо справедливо? Това има смисъл само ако заявим, че всеки месоядец е привърженик на кланиците (и че съответно всеки противник на кланиците е вегетарианец или веган).

Наличните проучвания сочат обратното. Ето два примера:

Допитване, проведено от Каз-Вилет (2004 г.), за отношението на френския потребител към месото показва, че:

- 14% от анкетираните отговарят, че са несъгласни с твърдението: „Нормално е хората да отглеждат животни за тяхното месо“;

- 39% не одобряват "да се убиват животни чрез риболов“;

- 58,8% не одобряват „да се убиват животни чрез лов“.

Обаче само 1,2 % от запитаните са били вегетарианци.

Анкета, проведена в САЩ, показва, че през 2011 г. на твърдението: „Ако селскостопанските животни са третирани с уважение и хуманно, нямам проблем с консумацията на месо, мляко и яйца“:

- 51% от американците изразяват силна степен на съгласие с това твърдение (степен 8-10);

- 42% умерена степен (степен 4-7);

- 7% ниска степен (степен 0-3).

Тези, които са силно съгласни, били 63% през 2007 г. и 54% през 2010 г.

2.2.4. Заключение: трябва известен брой хора да станат вегетарианци преди да се започне обществен дебат относно премахването на месото

Това наистина е логично, в случай, че се вярва, че хората постъпват съгласно своите убеждения и че следователно консуматорите на месо подкрепят кланиците и биха променили мнението си вследствие лични и дълбоки размишления.

Пример:

„Мислиш, че е възможно да се забрани месото, докато 98% от хората го ядат? Още веднъж, ако 98% от хората пушат и мислят, че е напълно нормално да задимяват околните, би било просто невъзможно да се прокара закон против пушенето на обществени места. Не може така да се правят закони без да се промени манталитетът. Това не означава, че всички трябва да бъдат съгласни с един закон, за да бъде прокаран. Но да се мисли, че 2% вегетарианци ще забранят месото, е просто фантасмагория“.

Този коментар предполага и друго нещо: че призивът за добродетелност е по-ефикасен от искането за справедливост, за да се убеди някой да стане вегетарианец. Обаче смятам обратното, предвид последиците на призива за добродетелност (вж. Част 1).

Макар и да е трудно да се правят обобщения от един пример, но случаят с Индия, където повече от една трета от населението са вегетарианци, не изглежда да потвърждава идеята, че едно голямо вегетарианско население автоматично благоприятства или поражда обществен дебат относно легитимността на месото.

2.2.5. Индивидуалистка социологическа концепция

Предвид това, че увеличението на броя на вегетарианците води до намаляване на търсенето на животински продукти и, съответно, намаляване на предлагането, увеличението на броя на вегетарианците се смята за най-ефикасното оръжие за отслабване на месната промишленост.

„Единствената движеща сила за почти абсолютната политическа и икономическа власт, която животновъдната и месната промишленост има над животните, са потребителите, индивидуално и колективно, които одобряват, поръчват, финансират и носят основната отговорност за съществуването им и за цялата им власт.“

Тази концепция ми изглежда, че произтича от заблуждаващи социологически хипотези:

Всички индивиди са социално равни. Това очевидно не е така. Някои хора държат повече власт от други в тази или онази област. Председателят на консултативния съвет за националната програма за здравословно хранене, изпълнителният директор на ЦБА или журналистите имат много по-голямо влияние от един обикновен гражданин.

Търсенето определя предлагането. Разбира се, но обратното е не по-малко вярно. Не намеквам само за рекламите. Редица изследвания в областта на поведенческата икономика сочат, че предлаганите продукти дълбоко въздействат на желанията на потребителите. Самото разположение на ястията върху един бюфет може да повлияе на избора на клиентите. Хората ядат месо, защото това е опцията по подразбиране, защото то се намира навсякъде.

Примерът с австралийското законодателство относно огнестрелните оръжия показва влиянието, което предлагането може да има над търсенето. Лобитата на огнестрелните оръжия твърдят, че смъртните случаи от огнестрелни оръжия не се дължат на тях, а на желанието на някои хора да убиват. Тези, чието желание да убиват е толкова силно, че преминават в действие, не биха се затруднили да си купят оръжия на черния пазар или да използват други оръжия. Следователно законите, които ограничават притежанието на огнестрелно оръжие, не само че не биха предотвратили убийствата, но и биха лишили потенциалните жертви от средство да разубедят нападателите си или да се защитят в случай на нападение, водейки до увеличение на убийствата. Обаче след реформите от 1996 г. (драстично намаляване на продажбите и програми за изкупуване на оръжията в циркулация) масовите стрелби с огнестрелно оръжие спрели. Убийствата намалели до два пъти отпреди реформата. В рамките само на две години убийствата с огнестрелно оръжие намалели с 60%, а самоубийствата с огнестрелно оръжие с 65%. Нямало е статистически откриваем ефект на заместване (в полза на хладните оръжия, например). Следователно изглежда, че наличността на огнестрелни оръжия увеличава желанието за тяхното използване.

Крайният купувач определя търсенето. Нещата са далеч не толкова прости. Също така е вярно, че хората купуват това, което им е предложено в магазина. Нека си припомним, че 4/5 от французите твърдят, че са против клетъчното отглеждане на кокошки носачки, но 4/5 от французите купуват яйца от този вид отглеждане просто защото пазаруват без да обръщат внимание или защото се изкушават от цените или защото няма останали в магазина яйца „на свободно отглеждане“. От друга страна, почти половината от консумираните яйца са консумирани косвено посредством покупките на приготвени храни, на сладкиши, бисквити, посредством ресторантите, хотелите, столовете...

Тези, които са чувствителни към страданията на животните, но все пак ядат животни, го правят поради психически блокажи. Странно, тази идея може да съществува заедно с идеята, че видизмът е вездесъщ. Това е от съществено значение за привържениците на Гари Франсион: те казват, че 99% от хората подкрепят експлоатацията, видисти са до мозъка на костите си, а в същото време обаче немалко от тях се чувстват обезпокоени за експлоатацията. Ето защо Франсион заявява: „Ако сте съгласни с твърдението: 'Погрешно е да се причиняват ненужни страдания на животни', дайте ми 15 минути и ще ви направя веган.“

Следователно тези блокажи трябва да се заобиколят по разни начини: чрез смекчаване на посланието, изтъкване на косвените аргументи, използване на маркетингов и психологически подход. Това са тези методи, които ще разгледаме в следващата част. 

Следва продължение...

Пиер Сиглер

Източник: https://medium.com/@TheAnimalist/mobilising-for-animal-liberation-appeal-to-virtue-vs-demand-for-justice-d42383d1d28d#.nkejwjk4q - на английски език

http://www.reseau-antispeciste.org/wp-content/uploads/pourpolitisation4.pdf - на френски език