Един варварски обичай

"Защото Аз искам милосърдие, а не жертва." - Осия 6:6

"По-добре ястие от зеленчук и с него любов, отколкото угоен вол и с него омраза." - Притчи 15:17

В стремежа си към развитие по своя еволюционен път човечеството се е освободило от много суеверия и обичаи, едни от които времето самò е заличило, за други е водило упорита борба с векове и все пак не е успяло да ги изкорени. Затова виждаме, че и в днешно време има много суеверия и обичаи, непочиващи на никакви разумни основания, обаче продължаващи да съществуват и да бъдат считани като свещени и ненарушими религиозни обичаи.

Един от многото такива обичаи е и този да се убиват масово животни за ядене в така наречените възпоменателни дни. Този навик не прави особено впечатление в обикновеното течение на живота, но когато това се върши в специални възпоменателни дни, каквито за нас християните са Рождество и Възкресение Христово, празнуването на които е свързано с много проливане на кръв, с убиването на хиляди невинни същества само за чревоугодие, в такъв именно момент не може един що-годе мислещ човек да не изпитва едно шокиране на моралните си чувства и да не се замисли над въпроса: християнски ли е или варварски този обичай?

Коя майка и кой баща не биха преживели скръб, ако тяхната мила рожба попаднеше в ръцете на диви канибали? Какво не биха сторили родителите, за да спасят рожбата си, ако имаха някаква възможност да сторят това?

Но ето че същият този родител не уважава същите тези съкровени чувства, вложени в животното, и спокойно грабва агнето от неговата майка, заколва го безмилостно пред очите на собствените си деца, а майката го приготвя за ядене. 

Този факт иде да ни докаже, че традицията и чревоугодният инстинкт у човека са надвили над нравствените му чувства и той е престанал да чувства угризение на съвестта си при извършване на такива кървави деяния, явно противни на всяко разумно чувство. 

Но ако има нещо, което най-много бие на очи в случая, то е, че това проливане на кръв се върши в името на Исус Христос, който полага в центъра на своето учение братството и любовта между хората и всички земни твари като основен закон в живота. Къде Христос дава пример или категорична заповед в своя живот да се пролива кръвта на същества в негова чест? Никога той не е искал подобно нещо от своите последователи, а винаги е проповядвал само мир и любов. 

Говорейки за себе си, той ясно казва, че иска да бъде почитан с дух и истина, което се разбира в смисъл, че онези, които искат да подчертаят уважение към него, трябва не да проливат кръв, а да вършат онези дела, които той вършеше, и да бъдат завладени от онзи всемирен дух на братство и любов, който завладяваше самия него до последното му издихание на кръста. Основание за този варварски обичай може да се намери в старите религиозни писания, в които жертвоприношението се е считало като богоугодно дело и убийството на животните като религиозен акт. 

Днес обаче човечеството претендира да стои по-високо във всяко отношение от онова време и да се ръководи от новия завет на Христа, за братството, мира и любовта и такива обичаи за масово убийство на животни не могат да имат никаква висока нравствена стойност и са нищо друго освен варварски обичаи и чревоугодие, осъждани от религията и любовта. 

Ето защо обичаят да се избиват масово животни и да се пролива кръв за ядене през възпоменателни дни за известни исторически събития, особено от християнски характер, свързани с паметта на основателя на нашата религия, е престъпление, и този обичай трябва да бъде изоставен като традиция, която петни нашата религия, и като варварство, продиктувано от нисши чревоугодни желания. 

Ст. Г. Хантов 

Из "Вегетариански преглед" (година XII, юни 1931 г., бр. 10, стр. 157-159), орган на Българския вегетариански съюз – София