Подемът на неправителствените организации за защита на околната среда и животните
Матю Рикар, "Пледоария за животните" (2014), първа глава.
Към част 1: Кратка история на взаимоотношенията между човека и животните
Към част 2: Преобразяване на отношенията ни към животните
Към част 3: Оправдания за експлоатацията на животни в християнството и западната философия
Към част 4: Застъпници на животните в християнството и западната философия
Към част 5: Застъпници на животните в юдаизма и исляма
Към част 6: Индуизмът и вегетарианството
Към част 7: Джайнизмът и абсолютното ненасилие към животните
Към част 8: Отношението на будизма към животните
Към част 9: Как да определим едно "чувствително същество"?
Към част 10: Будизмът и вегетарианството
Към част 11: Възхищението на европейците пред Индия и вегетарианството
Към част 12: Предшественици на съвременното движение за освобождение на животните
Към част 13: Дарвиновата революция и зараждането на съвременното движение за освобождение на животните
Появата на НПО-тата като участници в обществения и политическия живот в областите на околната среда, развитието, хуманитарната дейност, човешките права и правата на животните със сигурност ще бъде запомнена като едно от ключовите явления от края на XX в. Според Реми Парментие,[92] един от основателите на „Грийнпийс интернешънъл“:
„Сред НПО-тата, които действат за защита на животните, трябва да се отличат две школи, които в повечето случаи се съвместяват, а понякога се сблъскват: тези, чиято мисия е опазване на биоразнообразието в екологичен контекст („Грийнпийс“, „Световен фонд за дивата природа“ (WWF), „Агенция за разследване на екологичните проблеми“ (EIA) или „Оксфам“), и тези, чийто мандат се състои в защитата на животинския живот като такъв („Международен фонд за защита на животните“ и „Сий шепърд“ са два представителни примера). В края на краищата, дали ще е за отстояване защитата на животните, с които споделяме живота си, или екосистемите, които поддържат целия живот на планетата, двете школи искат, всяка по свой си начин, да поставим под въпрос вярването, според което човечеството стои в центъра на света.“
Във Франция „Общество за защита на животните“ (SPA) било основано през 1845 г., следвано от „Лига за защита на птиците“ (LPO) и „Асоциация за опазване на дивите животни“ (ASPAS). Сред активистките НПО-та, които се борят срещу малтретиранията на животни, по-специално в интензивните стопанства, срещу лова и използването на животни като обекти на експерименти или за развлечения, фигурират „Хора за етично отношение към животните“ (PETA), фондация „Бриджит Бардо“, „30 милиона приятели“ (30 millions d'amis), „Един глас“ (One Voice), L214, „Алианс против коридата“ (l'Alliance anti-corrida) и още много други.
Добротата, алтруистичната любов и състраданието са качества, които не се допълват много с пристрастието. Ограничаването на сферата на нашия алтруизъм не го намалява само количествено, но и качествено. Прилагането му само за някои същества, в случая само за хората, води до това, че той обеднява.
Разбира се, остава още много за вършене, но е безспорно, че западният свят все повече осъзнава факта, че не може да иска да установи последователни и хармонични морални ценности, докато изключва от моралната сфера по-голямата част от чувствителните същества, които населяват нашата Земя.
[92] Лична комуникация.
Към част 1: Кратка история на взаимоотношенията между човека и животните
Към част 2: Преобразяване на отношенията ни към животните
Към част 3: Оправдания за експлоатацията на животни в християнството и западната философия
Към част 4: Застъпници на животните в християнството и западната философия
Към част 5: Застъпници на животните в юдаизма и исляма
Към част 6: Индуизмът и вегетарианството
Към част 7: Джайнизмът и абсолютното ненасилие към животните
Към част 8: Отношението на будизма към животните
Към част 9: Как да определим едно "чувствително същество"?
Към част 10: Будизмът и вегетарианството
Към част 11: Възхищението на европейците пред Индия и вегетарианството
Към част 12: Предшественици на съвременното движение за освобождение на животните
Към част 13: Дарвиновата революция и зараждането на съвременното движение за освобождение на животните
Появата на НПО-тата като участници в обществения и политическия живот в областите на околната среда, развитието, хуманитарната дейност, човешките права и правата на животните със сигурност ще бъде запомнена като едно от ключовите явления от края на XX в. Според Реми Парментие,[92] един от основателите на „Грийнпийс интернешънъл“:
„Сред НПО-тата, които действат за защита на животните, трябва да се отличат две школи, които в повечето случаи се съвместяват, а понякога се сблъскват: тези, чиято мисия е опазване на биоразнообразието в екологичен контекст („Грийнпийс“, „Световен фонд за дивата природа“ (WWF), „Агенция за разследване на екологичните проблеми“ (EIA) или „Оксфам“), и тези, чийто мандат се състои в защитата на животинския живот като такъв („Международен фонд за защита на животните“ и „Сий шепърд“ са два представителни примера). В края на краищата, дали ще е за отстояване защитата на животните, с които споделяме живота си, или екосистемите, които поддържат целия живот на планетата, двете школи искат, всяка по свой си начин, да поставим под въпрос вярването, според което човечеството стои в центъра на света.“
Във Франция „Общество за защита на животните“ (SPA) било основано през 1845 г., следвано от „Лига за защита на птиците“ (LPO) и „Асоциация за опазване на дивите животни“ (ASPAS). Сред активистките НПО-та, които се борят срещу малтретиранията на животни, по-специално в интензивните стопанства, срещу лова и използването на животни като обекти на експерименти или за развлечения, фигурират „Хора за етично отношение към животните“ (PETA), фондация „Бриджит Бардо“, „30 милиона приятели“ (30 millions d'amis), „Един глас“ (One Voice), L214, „Алианс против коридата“ (l'Alliance anti-corrida) и още много други.
Добротата, алтруистичната любов и състраданието са качества, които не се допълват много с пристрастието. Ограничаването на сферата на нашия алтруизъм не го намалява само количествено, но и качествено. Прилагането му само за някои същества, в случая само за хората, води до това, че той обеднява.
Разбира се, остава още много за вършене, но е безспорно, че западният свят все повече осъзнава факта, че не може да иска да установи последователни и хармонични морални ценности, докато изключва от моралната сфера по-голямата част от чувствителните същества, които населяват нашата Земя.
[92] Лична комуникация.
Коментари
Публикуване на коментар