Кратка история на взаимоотношенията между човека и животните


В следващите няколко поста ще представим първа глава от книгата на Матю Рикар "Пледоария за животните" (2014).

"Новата книга на Матю Рикар "Пледоария за животните" е красноречив и пламенен призив към хората да прострят уважението и състраданието си 
безгранично над всички живи същества. Както Рикар подчертава в книгата си, ако наистина вярваме в добротата и етичното поведение, то "правото на живот и да не се страда не може да бъде изключителна привилегия на човешките същества." - ПЕТА




Еволюцията на живия свят се съпровожда с търсене на поставяно непрестанно под въпрос равновесие между сътрудничество, съревнование и безразличие. Биосферата в своята цялост е управлявана от принципа на взаимозависимостта: еволюирали заедно, растителните и животинските видове зависят тясно едни от други, за да оцеляват. Тази взаимозависимост може според случаите да се изрази чрез сътрудничеството или съревнованието между членовете от един и същ вид или от различни видове. Хищничеството позволява да се оцелява за сметка на други видове. Но много голям брой от тях просто се игнорират или се избягват, тъй като нямат полза от сътрудничество и не се оказват в пряко съревнование, за да оцеляват.

Появата на поведения с нарастваща усложненост се изразила по-специално в териториалността, синхронизацията на дейностите, коменсализма (взаимоотношение между индивиди от различни видове, което носи полза за единия, но е без опасност за другия), паразитизма, живота в стадо, живота в колония (в рамките на която женските се събират на място за отглеждане на малките си), живота в общности (в които възрастните си помагат в грижата за младите) и накрая еусоциалността – най-усъвършенстваната обществена организация. Тя се характеризира с йерархични структури, със сътрудничество и обмяна на информации, с разделение и специализация на ролите между членовете (кралица, работници, войници), съществуване на каста, заета с възпроизвеждането, и други, които са стерилни, и съжителство на различни поколения в едно „гнездо“, където възрастните полагат колективни грижи за младите. Еусоциалните видове включват пчелите, мравките, термитите, къртичестите плъхове и някои видове скариди.

Усложняването на животинските общества довело до появата на култури, които при човешкия вид достигнали до високо ниво на усъвършенстване благодарение на предаването и натрупването на знания и обичаи от едно поколение на друго. С развиването на интелекта, особено при човешкия вид, способностите за представяне на ситуацията и менталните състояния на другите породили афективната емпатия (която позволява да отговорим на чувствата на другите) и когнитивната емпатия (която позволява да си представим менталните състояния на другите). Също така индивидите могли да установят дълготрайни връзки, основани на оценяване стойността на другите и на реципрочността.

През 99% от своята история човекът живял чрез събирачество и лов, мигрирал непрекъснато, еволюирал с много малко притежания в рамките на социална система, основана на сътрудничество и почти без йерархия. Първите човешки общества живели на малки разпръснати групи, отдалечени една от друга, и почти нямали причини да воюват помежду си. Липсата на археологични доказателства за провеждани войни по време на този етап на ловци-събирачи предполага, че тя е била рядка или липсваща през най-голямата част от човешката праистория.[1] Обратно на образа, който понякога ни дават учебниците по история и медиите, които наблягат повече върху драмите и конфликтите, отколкото върху действителността на всекидневния живот, природата не е само „кървави зъби и нокти“, както пише Алфред Тенисън.[2] По-голямата част от живите видове живеят сравнително мирно, въпреки че епизодичните прояви на насилие може да изглеждат зрелищни. Дори при дивите зверове ловът заема едва малка част от времето. Етоложката Шърли Струм потвърждава: „Агресията не оказва толкова вездесъщо влияние върху еволюцията, както се е мислело преди.“[3]

През последния ледников период голяма част от Северното полукълбо било покрито с ледници, широки по няколко километра, непозволяващи образуването на големи човешки общества и земеделието. Средната температура обаче била само с 4-5°C по-ниска от тази днес, което показва до каква степен измененията на температурите, които може да изглеждат незначителни, са способни да създават изключително различни условия на живот. 







Преди около 12 000 години, в началото на Холоцена – период, характерен със забележителна климатична стабилност, – човекът можел вече да обработва земята и започнал да складира блага и провизии и да опитомява животни. В същата тази епоха домашният вълк, а после и кучето, следвани от овце и кози, се появили покрай човека. Преди 9000 години дошъл и редът на говедата и прасетата да бъдат опитомени в някои региони на Азия. Последвали конете, камилите и птиците, а накрая, преди 3000 или 4000 години, котките в Египет. В Новия свят ламите, алпаките, пуйките и морските свинчета станали домашните животни на човека. Растения също били опитомени, като се появили множество различни видове, произлезли от диви растения: пшеницата и ечемикът в Европа, оризът в Азия, царевицата, картофите и бобът в Новия свят.[4]


В обществата се образували йерархии, появили се управници, земеделието, клането на животни, размените, а после и търговията се разпространили по цялата земя. С появата на различни цивилизации хората се научили да живеят в общества, съставени от хора, които не се познават всички помежду си. Тогава установили правила и социални договори, за да се защитават от злоупотреби и за да улесняват взаимодействията между членовете на обществата. Споровете и личните отмъщения преминали в организирани войни между групи от хора, които нямали лични отношения помежду си, и били сключвани споразумения, за да се установява и запазва мирът.[5]


Преди едва 10 000 години, точно преди седентаризацията (усядането) на ловците-събирачи и подема на земеделието, населението на планетата наброявало между 1 и 10 милиона човека.[6] Това, което в началото било само търсене на средства за просперитет и по-добър живот, с демографския взрив и разпространението на технологичните средства довело до свръхексплоатация на земите чрез отглеждане на монокултури, до безпрецедентно обезлесяване[7] и накрая до преобразуване на скотовъдството в промишлено производство, което се плаща с цената на живота на стотици милиарди животни всяка година. Към 50-те години на XX в. неочаквано бяхме поети от „Голямото ускорение“, което беляза навлизането ни в Антропоцена – „епохата на човека“, в която дейностите на човека оказват голямо влияние на цялата планета. От 1950 г. насам световното население (което е преминало от 2,5 милиарда през 1950 г. до 7 милиарда днес), емисиите на CO2 и метан, обезлесяването, употребата на пестициди и химически торове, потреблението на сладка вода и пр. не просто са се увеличили, а се е покачило значително и темпото им на увеличение. Нарушаването на границите на екологичната устойчивост е поставило биосферата в опасна зона.[8] Загубата на биоразнообразие е особено тежка. С това темпо на нещата до 30% от всички бозайници, птици и земноводни са застрашени от изчезване до края на XXI в.[9] Скоростта на изчезване на видовете се е ускорила от 100 до 1000 пъти поради човешката дейност през XX в., сравнена със средната скорост при липса на големи катастрофи (от типа на тази, която довела до изчезването на динозаврите). През XXI в. се очаква това ниво да се умножи с още десет пъти. Подобни изчезвания са необратими.

[1] Fry (D. P.), Beyond War: The Human Potential for Peace, Oxford University Press, USA, 2007. Sponsel, L. E. (1996), "The Natural History of Peace: A Positive View of Human Nature and its Potential", A Natural History of Peace, 908–12. 

[2] Lord Alfred Tennyson (1809-1892), In Memoriam A.H.H., 1850. 

[3] Strum (S. C.), Almost Human: A Journey into the World of Baboons, University of Chicago Press, 2001. 

[4] Clutton-Brock (J.), Domesticated Animals from Early Times, Heineman — British Museum of National History, 1981, стр. 34 и следващите. Davis (S.), "The Taming of the Few", New Scientist, 95 (1322), 1982, стр. 697-700. Цитирано в Serpell (J.) In the Company of Animals : A Study of Human-Animal Relationships, B. Blackwell, 1986, стр. 4. 

[5] Fry (D. P.), Beyond War , op. cit. Fry (D. P.), & Söderberg (P.), "Lethal Aggression in Mobile Forager Bands and Implications for the Origins of War", Science, 341 (6143), 2013, стр. 270-273. Според антрополога Jonathan Haas : "Avant dix mille ans, les preuves archéologiques d’une forme quelconque de guerre sur la planète sont négligeables." Haas (J.), The Origins of War and Ethnic Violence. Ancient Warfare: Archaeological Perspectives, Sutton Publishing, 1999. 

[6] Според данните на United States Census Bureau http://www.census.gov/population/international/data/worldpop/table_history.php

[7] През 2011 г. половината от горите в света са били изсечени, по-голямата част от които през последните 50 години, а от 1990 г. насам половината тропически гори е изчезнала (възможно е да изчезнат напълно до 40 години). Elli, (E. C.), Klein Goldewijk (K.), Siebert (S.), Lightman (D.) & Ramankutty (N.), "Anthropogenic Transformation of the Biomes", 1700 до 2000, Global Ecology and Biogeography, 19 (5), 2010, стр. 589-606. 

[8] Rockström (J.), Steffen (W.), Noone (K.), Persson (Å.), Chapin (F. S.), Lambin (E. F.), Schellnhuber (H. J.), "A Safe Operating Space for Humanity", Nature, 461(7263), 2009, стр. 472-475. 

[9] Díaz (S.) et al., Biodiversity Regulation of Ecosystem Services in Ecosystems and Human Well-Being: Current State and Trends (Hassan (H.), Scholes (R.) & Ash (N.), eds.), Island Press, 2005, стр. 297-329.

Коментари

Популярни публикации