5 причини защо яденето на месо не е личен избор



Сред всички заплетени обяснения за яденето на месо в епоха, когато то въобще не е необходимо за нашето оцеляване или здраве, много хора днес размахват популярен лозунг, който наричам „самозаблудата за личния избор“. Той звучи горе-долу така: „Решението ми да ям месо е личен избор.“ И обикновено е последван от симпатизиращо изказване за техните приятели вегетарианци и вегани, признаващо, че последните също правят лични избори, които са правилни за тях. Звучи прекрасно на пръв поглед, но това, което се крие под повърхността, намирам за доста тревожно поради пет ключови причини.


1. Храненето е колективна, мултикултурна дейност, докато веганът не седне на масата

Първо, нека погледнем по-отблизо какво означава „личен“ в контекста на изключително социалната човешка практика на хранене. Личните хранителни избори никога не са се обсъждали на трапезната маса до момента, в който растящият брой вегани и вегетарианци – със самото си присъствие на масата – не са оспорили основателността на яденето на животни. Хора, които ви казват, че яденето им на месо е личен избор, наистина ви казват „да стоите надалеч“. Те не искат да поставяте под въпрос непроучените им морални колебания за оправдаване на използването и убиването на животни за храна в епоха, когато това е напълно ненужно. С други думи, те превръщат този въпрос в личен точно в отговор на това, че вие го правите морален.

2. Няма свободен избор без осъзнатост

Иронията е, че, макар карнистите да представят избора си да ядат месо като личен, те ще положат големи усилия да го защитават публично, когато се срещнат с веган или вегетарианец. Както някои бели либерали апологети, които се защитават, като заявяват предизвикателно при запознанство с чернокож: „Но аз също имам чернокожи приятели!“, някои карнисти ще положат големи усилия да обяснят колко дълбоко разбират веганството, тъй като имат приятели вегани, вече са изслушали и оценили причините им да станат вегани и сърдечно ги уважават.

Ще ви уверят, че са разгледали внимателно какво е да бъдеш веган и са преценили, че това просто не е за тях. Но вместо да достигнат до някакво ново разбиране за яденето на месо, те просто са се обърнали към традиционните доводи, които като цяло се въртят около това, което психоложката Мелани Джой нарича оправданията с трите „Н“-та: яденето на месо е нормално, натурално (естествено) и необходимо. Но разсъждаването им разкрива факта, че те силно са пренебрегнали голямата идея зад веганството, която авторката Джени Браун толкова красноречиво посочва в книгата си „Късметлиите“: 

„Можем да станем пленници на най-ранните си втълпени идеи или можем да изберем да гледаме критично на възгледите си и да свържем живота си с ценностите си. Изборът на веганството е начинът да направим това най-добре.“

3. Изборът има жертва, а жертвата е напълно игнорирана

Нека погледнем въпроса от гледната точка на животното жертва, която е била напълно отречена чрез непроученото допускане, че животните нямат интерес или разбиране за стойността на индивидуалния им живот. Животното, което е било развъдено, отгледано и заколено, за да стане нечия храна, интересува ли го дали човекът, който яде месо, е разгледал перспективата да стане веган от морален ъгъл? Разбира се, че не.

Идеята, че тези съзнателни карнисти мислят, че са направили комплексната си проверка чрез изследване на предимствата и недостатъците на яденето на животни, не означава нищо за тези, които ценят живота си, колкото ние – нашия. Факт е, че животните, които са отглеждани за месо, имат поне толкова интерес да са живи, да избягват болка и страдание, да търсят удоволствие, колкото домашните любимци на тези карнисти. Както Туайла Франсоа посочва на място: 

„Всички животни имат същата способност за страдание, но нашето възприятие към тях е различно и това определя нашата толерантност към нещата, които им се случват. В западния свят смятаме за грешно да измъчваме и ядем котки и кучета, но напълно приемаме да правим същото на животни с равни качества на чувствителност и способност да страдат. Никое същество, което се гордее със своята рационалност, не може да продължи да подкрепя подобно поведение.“

4. Много лични избори, които правим, водят до тежки последствия за нас и за останалите

Нека сега погледнем по-отблизо значението на самата дума „избор“. Действието на правене на избор предполага, че субектът има свободна воля и осъзнатост за опциите и техните последствия. В духа на справедливостта живеем в общество, където действията и изборите ни са управлявани от това, което обществото смята за приемливо. Можем да направим личен избор да осакатим, изнасилим или убием някого, но тези действия ще имат последствия, които служат за възпиращо средство. В демократичното общество обичайно се приема, че сме свободни да правим, каквото си искаме, доколкото това не носи вреда на някого другиго или не нарушава същите права и свободи на другите.

Обаче за карниста изборът да яде животни е напълно откъснат от тази концепция за справедливост, тъй като справедливостта за него НЕ се прилага върху другите видове, а само върху хората (колко удобно). С други думи, няма видими, негативни последствия от яденето на месо. Жертвите остават невидими и безмълвни за тези, които ги ядат, и това може би е най-голямото разочарование.

5. Жестокостите никога не са лични

В действителност, изборът да се яде месо отрича самото значение на това какво е избор, защото животното, което е трябвало да бъде убито за месото му, в случая не е имало никакъв избор. А идеята да се характеризира такъв избор като личен, е дори по-проблематична, тъй като изборът се е нуждаел от отнемането на нечий друг живот, а не от лична жертва. Нищо не би могло да бъде по-морално (нелично) от отнемането на съзнателен живот на някой, който е загрижен за живота си, особено когато действието не е необходимо и следователно е морално неоправдаемо.

Когато 60 милиарда сухоземни животни и още приблизително 1 трилион водни животни са убивани всяка година на света за „лични“ хранителни избори, направени от един единствен вид, които се базират на удоволствие за небцето, яденето на месо спира да бъде въпрос на личен избор. Да се отрича правото на животните да живеят съгласно своите собствени интереси е погрешно, а опитът да се представи изборът ни да ги ядем като нещо лично – заблуждение.

Робърт Грило, основател на Free From Harm

Коментари

Популярни публикации