Вегефобия (Различни форми: Институционализирана дискриминация)
Отхвърляне на етичното вегетарианство и дискриминация на вегетарианците*
* За краткост в настоящата брошура, под вегетарианци/вегетарианство се включват и веганите/веганството освен при допълнително уточнение.
II. Различни форми на вегефобия:
3. Институционализирана дискриминация
Медицинска дискриминация
Много
вегетарианци се сблъскват с
категорични твърдения от страна на
лекари. Такива изказвания добавят
проблематичен елемент към всекидневния
живот на вегетарианците:
те
не получават грижите, на които имат
право.
Всъщност
медицинските
лица често проявяват неодобрение към
този вид диета, като през повечето време
не могат да дадат съвети или да предпишат
пълни и адаптирани анализи. Нещо, което
разкрива сериозен пропуск в обучението
им по нутрициология. Изправени пред
упоритите и зле информирани лекари,
вегетарианците имат два
избора:
Първият
е да признаят за диетата си, рискувайки
всичките си здравословни проблеми да
бъдат приписани на вегетарианството.
Каквото и да се случи, винаги
вегетарианството е причината
за болестта. Нещо, което може да доведе
до сериозни грешни диагнози.
Вторият
избор е да премълчат за диетата си и да не
получат адекватни предписания или
грижи. Много вегетарианци не
говорят за това, че са такива, от страх
да не бъдат упрекнати от лекаря. Обаче
колкото по-често докторите виждат
вегетарианци, толкова повече първите
ще поставят под съмнение предразсъдъците
и ще действат адекватно.
Вегетарианците
са уязвими пред лекарите, защото здравето
им зависи от лекарското знание. Лекарят
е този, който знае и внася чувство на
сигурност. Така вегефобията лесно
постига целта си. Немалко са вегетарианците
и веганите, които са спрели да бъдат
такива вследствие на лекарски съвети.
Родителите
вегетарианци – първите жертви
на дискриминация
Вегетарианството
лесно бива стигматизирано, а вегетарианците
– определяни за безотговорни. Че
рискували здравето си, имали недостатъчности,
говорели небивалици. Най-вече, че били
безотговорни към децата си: претекстът
със закрила на детето позволява на другите да се месят в семействата, когато това
би било разглеждано като незаконно във
всеки един друг случай.
Маргинализацията
на вегетарианците има
значителни последици върху възприятието
към родителите вегетарианци.
Описваните от медиите портрети на
родители вегетарианци създават дистанция между тях и читателите/зрителите/слушателите, които не могат
по никакъв начин да се идентифицират с
тях, тъй като те изглеждат толкова необикновени.
Една от най-често отправяните критики
към родителите вегетарианци е, че не се допитват до традиционни
лекари, а се обръщат към алтернативна
медицина. Обаче повечето традиционни
лекари не са способни да дадат правилни
съвети на вегетарианец – още
по-малко пък на веган – относно тяхната
диета.
Вегетарианците
и веганите не се поставят
сами преднамерено
в периферията на обществото. Именно
заради техния отказ да се експлоатират
животни са маргинализирани от обществото.
Вегетарианските
и веганските семейства са най-уязвимите
от този вид вегефобия и е важно те да
бъдат подкрепяни. В действителност, ако
не може възрастен да бъде принуден да
се храни с месо, то всичко, което засяга
възпитанието на детето, включително и
съдържанието на чинията му, може да
оправдае намесата на образователен
персонал. Много са случаите с подозрения
и обвинения за злоупотреба към родители
на деца вегетарианци, заедно с драматичните
последствия, които могат да настъпят.
Презумцията
за принадлежността към секта
През 2009 г. във Франция бе оповестен доклад
от Междуведомствената мисия за наблюдение
и борба срещу сектантските аберации, в
който
се цитира вегетарианството като един
от показателите за възможна принадлежност
към секта. Вегетарианството (и особено
веганството) събужда подозрение. То
„понижава физическата сила“ и „затруднява
социалните отношения с хората извън
движението“.
И тук се появява учудващо обръщане на
ситуацията. Вегетарианството бива обвинявано за сектантска практика,
като вегетарианците биват
маргинализирани, не им се позволява да
се хранят в обществените заведения
поради липса на вегетариански (и особено
вегански) опции; после биват упреквани,
че нямат социални отношения с „външния
свят“. Вегетарианството бива обявявано за непригодна, защото
правело хората физически слаби и
заплашвало „физическия и интелектуален
потенциал“ на децата. Тогава се смята
за изненадващо, че вегетарианците не се допитват до алопатичната
медицина и изразяват недоверие към
системата на здравеопазването.
Господстващата идеология е вегефобска,
тя гарантира статуквото. Горко на онези,
които оспорват човешката доминация над
животните. Те могат да научат по трудния
начин, че не се борят при равни условия
с едно силно изразено видистко
общество.
Коментари
Публикуване на коментар