Защо Хитлер не е бил вегетарианец

Ева Браун и Хитлер с кучетата им


Откъс от книгата „Знаменити вегетарианци“ от Рин Бери, стр. 209-213



Една от забележките, често насочвана към хора като мен, които пишат за известни вегетарианци от миналото – и как много от тях са образци на добродетелта, ненасилието и състраданието, се състои в следното: „Но нали и Хитлер е бил вегетарианец?“ Веднъж през 1991 г. писах в „The New York Times”, коментирайки вегетарианството на Исак Башевис Сингер и как този важен елемент от живота на Сингер е бил пренебрегнат в неотдавнашния му некролог. Бях интервюирал Сингер за книгата си „Знаменити вегетарианци и техните любими рецепти“ и той пламенно изрази възгледите си по въпроса за уважението към животните.

След две седмици „Times” публикува под заглавието: „Вегетарианският път към световен мир“ отзив на моето писмо от известната писателка и есеистка на „The New Yorker”, Джанет Малкълм. Ще го цитирам изцяло:

„Чудесното писмо на Рин Бери за вегетарианството на Исак Башевис Сингер ми напомни за забележката на г-н Сингер по време на един обяд към една жена, която го похвали, че се е отказал да яде месни ястия и че собственото й здраве се е подобрило, след като и тя се отказала от месото. „Аз го правя заради здравето на пилетата“ – каза господин Сингер.

Господин Сингер вярва, цитира го г-н Бери, „че всичко, свързано с вегетарианството, е от съществено значение, защото никога няма да има мир по света, докато ядем животни“. Това може да озадачи читателите. Какво общо има яденето на месо със световния мир? Милан Кундера ни дава отговора на страница 289 от „Непоносимото лекомислие на живота“:

„Истинската човешка доброта, напълно чиста и свободна, е силна само когато онзи, към когото е насочена, не е силен. Истинската морална проверка на човечеството (която е дълбоко скрита от погледа) се състои в отношението към онези, които са предоставени на неговата милост: животните. И в това отношение човечеството е претърпяло пълно поражение – толкова пълно, че всички други поражения произтичат от него.“

Отговорът на Джанет Малкълм на писмото ми предизвика репликата на друг читател на „Times”. Под заглавието „Ами Хитлер?“ читателят остро критикува госпожа Малкълм за внушението, че приемането на вегетарианството в световен мащаб ще допринесе за световния мир, защото „Адолф Хитлер е бил вегетарианец през целия си живот и е писал много по този въпрос.“

За мен този отговор беше абсолютно предвидим; защото не е имало случай да заговоря за вегетарианството и да не бъде повдигнат неприятният въпрос за вегетарианството на Хитлер. Неизменно, при всяко раздаване на автографи в книжарница, при всяка лекция, при всяко предаване с участие на слушатели по телефона, най-малко един човек ще ме попита полуподигравателно: „Има ли го Хитлер във вашата книга?“ или „Защо не сте включили Хитлер в книгата си?“

След последното писмо от септември 1991 г. „The New York Times” публикува две възражения по този въпрос. Под заглавието „Не поставяйте Хитлер сред вегетарианците“ Ричард Шварц (автор на „Юдаизъм и вегетарианство“) изтъква, че Хитлер от време на време е преминавал на вегетарианска диета, за да се лекува от прекомерното си изпотяване и газове в червата, но режимът му на хранене се основавал на месото. Той също така цитира Робърт Пейн, Алберт Шпеер и други известни биографи на Хитлер, които споменават за неговото предпочитание към невегетариански храни, като баварски наденички, шунка, дроб и дивеч. Освен това, ако самият Хитлер е бил вегетарианец, той нямало да забрани вегетарианските организации в Германия и в окупираните страни; и нямало да пропусне да наложи безмесна диета на германците в опит да се справи с недостига на храна в Германия по време на Втората световна война.

Под заглавие „Той е обичал пирог с месо“ друг читател цитира пасаж от готварска книга, написана от европейската готвачка Дион Люка, която е била очевидка на месоядството на Хитлер. В книгата си „Готварската книга на Школата по готварство за гастрономи“ (Dione Lucas with Darlene Geis, The Gourmet Cooking School Cookbook, New York: Bernard Geis Associates, 1964), издадена през 1964 г., Люка, описвайки преживяванията си на главен готвач на един хотел в Хамбург през 30-те години, си спомня, че често са я викали, за да приготви любимото ястие на Хитлер, което не било вегетарианско. „Не искам да ви развалям апетита към пирога с месо – пише тя, – но може би сте любопитни да узнаете, че той беше любим на господин Хитлер, който често вечеряше в хотела. Нека обаче не се настройваме срещу хубавата рецепта.“

Дори внушителният „The New York Times” няма достатъчно голям персонал, за да проверява фактите в писмата, публикувани в рубриката „Писма до редактора“; затова реших да потърся съответните пасажи от биографията на Хитлер от Пейн и от „Готварската книга на Школата по готварство за гастрономи“ от Дион Люка, които хвърлят съмнение върху вегетарианството на Хитлер. Очевидно е, че Робърт Пейн, чиято биография на Хитлер, „Животът и смъртта на Адолф Хитлер“, се смята за точна, опровергава слуха, че Хитлер е бил вегетарианец. Според Пейн, вегетарианството на Хитлер е измислено от неговия министър на пропагандата, Йозеф Гьобелс, за да му придаде ореол на революционер-аскет, един фашистки Ганди, така да се каже. Цитирам от биографията на Пейн:

„Аскетизмът на Хитлер играе съществена роля за образа, под който е представен пред германците. Според широко разпространената легенда той нито пушел, нито пиел, нито ядял месо, нито имал връзки с жени. Само първото е вярно. Той често пиел бира и затоплено вино, бил любител на баварските наденички и имал любовница Ева Браун, която спокойно си живеела с него в Бергхоф. Имал и други дискретни връзки с жени. Аскетизмът му бил измислица, разпространена от Гьобелс, за да подчертае пълната му отдаденост на делото, неговия самоконтрол, разстоянието между него и другите хора. С привидния си аскетизъм той можел да претендира, че изцяло се е посветил в служба на своя народ.

В действителност той е угаждал на всичките си желания и не е изпитвал нито едно от чувствата, присъщи на аскетите. Готвачът му, един невероятно дебел човек на име Вили Каненберг, му правел изискани ястия и играел ролята на дворцов шут. Въпреки че Хитлер не обичал особено месото, с изключение на наденичките, и че никога не ядял риба, той обожавал хайвера. Бил голям любител на сладкишите, захаросаните плодове и кейковете със сметана, които консумирал в огромни количества. Пиел чай и кафе с изобилие от сметана и захар. Никой диктатор преди него не е бил толкова лаком за сладко (Robert Payne, The Life and Death of Adolf Hitler [Животът и смъртта на Адолф Хитлер], New York: Praeger, 1973).

Ето каква е истината: Хитлер е наблягал на баварските наденички и хайвера. И най-широкото тълкуване на вегетарианството не може да се съгласува с тези му гастрономически навици. Тъй като невегетарианците често имат разтегливи разбирания за това в какво се състои вегетарианството, те си мислят, че хора като Хитлер, които ядат риба, гълъби и наденици, са вегетарианци. Според този критерий даже чакалите и хиените, които ядат плодове и зеленчуци между две убийства, могат да се класифицират като вегетарианци. Д-р Роберта Калечофски защитава подобно гледище в есето си, озаглавено „Вегетарианството на Хитлер: въпросът е какво разбирате под вегетарианство“:

"Биографичният материал за Хитлер представя и определя вегатарианството му по противоречив начин. Веднъж го описват като „вегетарианец“, но увлечението му към надениците, хайвера и понякога шунката е добре известно. От друга страна, в списъка храните, които обичал да яде, „червеното месо“ не присъства. Предполагаемото му вегетарианство винаги е било придружено от описанието му като аскетична личност. Така например неделното издание на „The New York Times” от 14 април 1996 г., което е посветено на стогодишния юбилей на изданието, включва това ранно описание на храната на Хитлер от една статия, публикувана на 30 май 1937 г., „У дома с фюрера“:

"Добре известно е, че Хитлер е вегетарианец, не пуши и не пие. Обедът и вечерята му по тази причина се състоят главно от супи, яйца, зеленчуци и минерална вода, макар че понякога си позволява резенче шунка и разнообразява монотонността на храната си с деликатеси като хайвер..."

Това определение на „The New York Times” за „вегетарианство“, което включва храни като шунката, е прекалено широко тълкуване на вегетарианството.

Наистина прекалено широко тълкуване! Още в началото на 1911 г. единайсетото издание на Енциклопедия Британика (един от най-достоверните справочници) определя вегетарианството, както следва: „Вегетарианство, една сравнително нова дума, влязла в употреба около 1847 г. и използвана за означаване на режим на хранене, от който са изключени рибата, месото и птиците.“ Така че лошата информираност не може да послужи за оправдание на редактора на „The New York Times” от 30-те години за това, че нарича Хитлер вегетарианец.

Самият Хитлер се описва като „вегетарианец“ чак през 1937 г. Това може да е било предизвикано като емоционален отклик във връзка със смъртта на племенницата му, в която бил влюбен и която вероятно се е самоубила. Така поне смятала близката приятелка на Хитлер, фрау Хес: „Той и преди е правил подобни забележки и се е забавлявал с идеята за вегетарианството, но този път, според фрау Хес, е говорил сериозно. От този момент нататък Хитлер не е ял никакво друго месо, освен кнедли с дроб.“ За този пасаж, цитат от биографията на Хитлер, написана от Джон Толанд (John Toland, Adolf Hitler, Garden City: Doubleday, 1976), доктор Калечофски казва: „Всички описания на начина на хранене на Хитлер включват някакво месо, било то шунка, наденички, или кнедли с дроб.“

Освен това, от лошото състояние на здравето му, можем да направим заключение, че Хитлер не е бил вегетарианец. В писмото си до „Times” Ричард Шварц споменава, че Хитлер е страдал от постоянно изпотяване и газове в червата, имал е гнили зъби, остро стомашно неразположение, втвърдяване на артериите (типична болест за хората, консумиращи месо), болен черен дроб и неизлечима болест на сърцето (прогресираща коронарна склероза). Неговият лекар му давал големи дози от лекарства, включващи десетпроцентов кокаинов разтвор, хапчета, съдържащи стрихнин, и инжекции от стрити на прах бичи тестикули. Той определено не се е радвал на крепко здраве, което обикновено се свързва с вегетарианството; напротив, симптомите сочат прекалена употреба на животинска храна.

В процеса на проверка на фактите в биографичната литература за Хитлер нямаше как да не забележа с каква страст Хитлер заклеймява тютюневото зло. Той казва: „Не бих предложил пура или цигара на никого, от когото се възхищавам, защото ще му направя лоша услуга. Общоизвестно е, че непушачите живеят по-дълго от пушачите и имат по-големи съпротивителни сили при болест.“ Той дори бил приготвил като награда златен часовник за всеки от неговото обкръжение, който се откаже от тютюна. На любовницата си Ева Браун обаче той дал ултиматум: „Ще се откажеш или от пушенето, или от мен.“ Дойде ми наум, че ако Хитлер е бил страстен вегетарианец, той е щял гласно да разобличава яденето на месо, както е постъпил с пушенето, но напразно търсих подобна филипика (изобличителна реч – бел. ред.). Явно нямаше златен часовник като награда за отказване от консумацията на месо; нито пък беше дал на Ева Браун ултиматум: „Ще се откажеш или от месото, или от мен.“

Накрая реших да проверя бележките за любимото ястие на Хитлер в книгата на Дион Люка „Готварската книга на Школата по готварство за гастрономи“. Заслужава да се отбележи, че Дион Люка е в известен смисъл предшественичка на популярната телевизионна „френска“ готвачка Джулия Чайлд. Една от първите, която открила преуспяващо училище за готвачи в САЩ, Люка била също така една от първите, които популяризирали френската кухня по телевизията през 50-те и 60-те години. През 30-те години, преди да дойде в САЩ, тя работила като главен готвач на един хотел в Хамбург, където Адолф Хитлер бил редовен посетител. Когато събирах материали за книгата си, открих екземпляр от нейната „Готварската книга на Школата по готварство за гастрономи“ в една антикварна книжарница. След като издухах праха и махнах паяжините от корицата й, я отворих и я прелистих до страница 89. Там се открояваше любимото ястие на Хитлер, подобно на чаплиновите мустаци върху лицето му.

„Научих тази рецепта, когато работех като готвачка преди Втората световна война в един от големите хотели на Хамбург, Германия. Не искам да ви развалям апетита към пирога с месо, но може би сте любопитни да узнаете, че той беше любим на господин Хитлер, който често вечеряше в хотела. Нека обаче не се настройваме срещу хубавата рецепта.“

Почти толкова красноречив е и следващият абзац: „Едно от най-неприятните неща, когато ядете пирог с месо, са множеството малки костици, които намирате във всеки залък, който хапвате. Когато приключите с блюдото си, чинията ви заприличва на костница, чувствате се изтощен и започва да ви обзема подозрението, че занятието не си е струвало труда.“ Седнал в бункера си в Берлин и стиснал пистолета си Валтер 7.65, който щял да сложи край на живота му, Хитлер вероятно е изпитвал същите чувства като Люка, мислейки си за развалините на своя Райх – костницата, в която се била превърнала цяла Европа, физическото и емоционалното изтощение; и съзнанието, че всичко е било безсмислено. Ето го там – сгромолясването на „хилядолетния Райх“ в една чиния пирог с месо!

По ирония на съдбата, хората, които се съмняват в пълната обвързаност на Исак Башевис Сингер с благоденствието на животните, безрезервно вярват в мита за вегетарианството на Хитлер. Друга прищявка на съдбата е, че писмото ми до редактора за вегетарианството на Исак Башевис Сингер предизвика лавина от писма, които доведоха до избухването на мита за вегетарианството на Хитлер. Разбира се, няма никаква сериозна причина този мит да предизвика затруднения у едно движение, допринасящо за „здравето на пилетата“, както Сингер формулира своята загриженост, за здравето на хората и за екологичното здраве на планетата. Така че с пълно основание можем да заключим, че Питагор, Леонардо да Винчи, Толстой, Шоу, Ганди и Сингер са били вегетарианци, а Хитлер – който обичал печени гълъби с плънка – не е бил вегетарианец.

Коментари

Популярни публикации