Отношението на будизма към животните


Матю Рикар, "Пледоария за животните" (2014), първа глава.



Според будизма „природата на Буда“ съществува във всяко същество, дори и да е скрита в тези, които нямат интелектуалните способности да я проявят, какъвто е случаят при животните. Особеното качество на човешките същества се дължи на способността им да използват напълно тази природа. Разбирането на това голямо предимство, с което разполагаме, предоставя очевидно неоценима стойност на човешката участ, но далеч от това да поражда пренебрежение към другите форми на живот, то подтиква будиста да изпитва още по-голямо състрадание към съществата, потънали по-надълбоко от него в невежество, и да се старае да предотвратява техните страдания. Следователно според будизма е недопустимо да се използва човешкият интелект за експлоатация на другите живи същества. 

В Ланкаватара Сутра, една от проповедите на Шакямуни Буда преди 2500 години, се казва: 

"Уви, че какви добродетели имат тези същества? Те си пълнят стомасите с животинска плът, увеличавайки страха у животните, живеещи в небето, във водата и на земята! […] Практикуващите Пътя трябва да се въздържат от месо, защото храненето с него е източник на насилие към живите същества."[65] 

Когато будистът поема по Пътя, той произнася следното изречение: „обещавам никога повече да не вредя на никое същество.“ Очевидно е, че това обещание се прилага и за животните. Разбираме, че будизмът отхвърля идеята, поддържана от монотеистичните религии, че човекът е създаден като венец на сътворението, а другите създания – за да задоволяват нуждите му, да го хранят и забавляват. Будизмът смята, че всички живи същества имат фундаменталното право да живеят и да не страдат.[66] 

Шантидева – индийски будистки учител от VIII в. – обобщава тази мисъл в прочути стихове: „Понеже всички имаме равно желание да бъдем щастливи, с каква привилегия бих бил единственият обект на стремежа си към щастието? И понеже всички се страхуваме от страданието, с каква привилегия бих имал правото само аз да бъда защитен, но другите – не?“[67] Което Далай Лама коментира така: 

"Трябва да защитаваме другите от страдание, както го правим за самите себе си, и да бъдем загрижени за благото на другите така, както за нашето собствено. Когато защитаваме тялото си, ние го считаме за уникална цялост, като защитаваме също така и неговите части. Живите същества също образуват една цялост, защото споделят болката и радостта, и затова всички части на тази цялост трябва да бъдат третирани по същия начин."[68] 


[65] Откъс от Shabkar, Les larmes du bodhisattva : Enseignements bouddhistes sur la consommation de chair animale, Éditions Padmakara, 2005, стр. 68. 

[66] За по-подробно изложение по тази тема вж. въведението на Вулстан Флетчър в Shabkar, op. cit. 

[67] Shantideva, Bodhicaryâvatâra : La Marche vers l’Éveil, Padmakara, 2008, гл. VIII, стихове 95-96. 

[68] Dalaï-lama, Gyatso (T.), Comme un éclair déchire la nuit, Albin Michel, 1992. 

Коментари

Популярни публикации