Как да определим едно „чувствително същество“?

Матю Рикар, "Пледоария за животните" (2014), първа глава.

Към част 1: Кратка история на взаимоотношенията между човека и животните

Към част 2: Преобразяване на отношенията ни към животните

Към част 3: Оправдания за експлоатацията на животни в християнството и западната философия

Към част 4: Застъпници на животните в християнството и западната философия

Към част 5: Застъпници на животните в юдаизма и исляма

Към част 6: Индуизмът и вегетарианството

Към част 7: Джайнизмът и абсолютното ненасилие към животните
Към част 8: Отношението на будизма към животните

Чувствителното същество е жив организъм, способен да прави разлика между благосъстояние и болка, между няколко начина на третиране, т. е. между различни благоприятни или застрашителни за неговото оцеляване условия. Също така то е способно да реагира вследствие на това, т. е. да избягва или да се отдалечава от това, което може да прекъсне живота му, и да се стреми към това, което го благоприятства. В тибетския будизъм например живите същества се обозначават с думата „'гро ба“, която значи „отивам към“ това, което е благоприятно, и „отдалечавам се от“ това, което може да е вредно.

Субективна или не, естествената наклонност на един червей е да остане жив. Въпросното същество няма нужда за това да разполага с интелектуални способности, необходими за образуването на понятия за „болка“, „съществуване“ и „ограниченост“. Следователно будизмът прави разлика между инстинктивната реакция на едно микроскопично животно, което се отдалечава от потенциално опасен стимул, и чисто механичната реакция на цвете, което се завърта по посока на слънцето чрез фототропизъм.[69] Движенията на растенията са изцяло управлявани отвън. Растението няма никакъв избор и в даден момент то има възможност за една-единствена посока на движение. Докато реакцията на растението е моментална, то животното може да отложи своето действие. 

В най-просто устроените организми тези реакции очевидно не отразяват обмислен ход или субективно преживяване на „благосъстояние“ или „страдание“, но се вписват в непрекъсната линия, чието постепенно усложнение води до появата на нервна система, която позволява възприемането на усещания за болка, а след това и субективното осъзнаване на болката. Следователно вземането под внимание на тази непрекъснатост ни води до това да припишем стойност на всяка форма на живот и да я уважаваме.

Следва продължение...

[69] Хормонът на растежа у растенията, ауксинът, се съсредоточава в сенчестата страна на стъблото. Тази страна расте по-бързо от осветената и това кара стъблото да се изкриви, явление, което се засилва от тежестта на цвета. Обратно, както подчертава философът Ханс Джоунс, животните са не само способни да се придвижват, но и да възприемат сетивно от разстояние. Те могат също и да реагират по различни начини в привидно сходни ситуации. Вж. Jonas (H.), The Phenomenon of Life: Toward a Philosophical Biology, Northwestern University Press, 2000. Според Lestel (D.), Les origines animales de la culture, Flammarion, coll. « Champs essais », 2001, стр. 275.