Вегефобия (Реакции на вегетарианците)

Отхвърляне на етичното вегетарианство и дискриминация на вегетарианците*

* За краткост в настоящата брошура, под вегетарианци/вегетарианство се включват и веганите/веганството освен при допълнително уточнение.

Съдържание:
I. Въведение
II. Различни форми на вегефобия:
   1. Подигравки
   2. Отричане

   3. Институционализирана дискриминация
III. Реакция на вегетарианците срещу вегефобията

III. Реакция на вегетарианците срещу вегефобията

Вегефобията постига целите си

"Тъй като разговорите за месото 

имат тенденцията да поставят хората 

в неудобно положение, много вегетарианци 

избягват да говорят за вегетарианството."

Джонатан Сафран Фоер, „Да ядеш животни“

Нека припомним, че целта на вегефобията е да се избяга всяко оспорване на видизма (защото той е неоправдаем, а един честен дебат би подкопал привидното доверие в него) и по-специално централната видистка практика – консумирането на месо.

Вегефобията постига целите си не само като налага на вегетарианците да замълчат, но и като им натяква, че принципите им не са легитимни и по този начин ги обезсърчава да бъдат уверени в убежденията си и да ги изразяват. Това води вегетарианците да се изразяват несигурно, да смекчават или изменят доводите си, за да предотвратят конфликт, накратко, да се откажат от свободата си на убеждение и изразяване. Дори и да успеят да превъзмогнат тези затруднения и говорят решително и недвусмислено, породените подигравки имат автоматичен ефект да убедят околните, че думите им са нелепи и неоснователни.

Вегетарианците, които мълчат пред шегите на колегите, които с неохота дават месо на децата си, които крият пред лекаря за вегетарианството си, които избягват да се наричат борци или активисти (и следователно да говорят открито за своята солидарност към животните) или пък вегетарианците, които твърдят, че са такива заради своето здраве, заради планетата или от погнуса от месото, вегетарианците, които предпочитат да обменят рецепти пред това да говорят за животното в чиниите на другите, дори вегетарианците, които ядат месо под натиск или отказват да го елиминират окончателно (мляко и яйца при веганите) – всички те отстъпват пред обществения натиск и спират да се борят срещу експлоатацията на животни. Губейки тези безбройни гласове, животните губят мощен инструмент за премахване на тяхната експлоатация.

Вегефобията не е възприемана или е отричана

Защо толкова много вегетарианци отричат съществуването на социалните механизми, които целят да ги накарат да млъкнат или да ги дискредитират? Защо толкова често минимизират тяхното влияние?

Вегетарианецът – витрина на вегетарианството

Обзети от желанието си да убеждават, вегетарианците често се опитват да бъдат витрина на вегетарианството. Те имат тенденцията да искат да убеждават хората, че е лесно да бъдат вегетарианци, което е грешно. Всъщност животът е по-лесен за месоядците. Да откажете да опитате тортата на рождения ден на свой колега, да отклоните покана за барбекю с приятели, да не бъдете поканен, защото изглеждате като сдухан, са социални ситуации, които са трудни за справяне. Най-вече, да сте наясно с огромното страдание на животните и да сте покрай поръчителите на убийствата им – родителите ви, приятелите ви, съседите ви – съвсем не е лесно.

Всъщност, със сигурност не само желанието да убеждават е това, което тласка вегетарианците да желаят да създадат добро впечатление. Изглежда, че главната причина зад това поведение е по-скоро това, че вегефобията се е внедрила в живота ми. Те знаят, че събеседниците им ще се възползват и от най-малката им грешна стъпка, било реална или предполагаема. Така че винаги се опитват да се оправдаят, като намират причини, които да убедят другите, и също така се опитват да им се харесат. Кому са нужни толкова усилия? Коя социална борба изисква от представителите й да са безупречни? Никоя. Една кауза не е повече или по-малко справедлива в зависимост от хората, които я подкрепят. Обаче вегетарианците едва ли не трябва да бъдат здрави, атлетични, да бъдат социално интегрирани, да имат добра работа, да бъдат щастливи и любезни при всички обстоятелства.

Вегетарианците са се оставили да бъдат определени посредством един начин на живот, който в крайна сметка е това, което ги обединява; това обяснява ентусиазма в реакция на някакво си изследване, „доказващо“, че вегетарианците имат коефициент на интелигентност по-висок от този на другите, че са по-секси и т. н.

Впоследствие, уви, логично е, че вегетарианството е възприемано сред населението като идентичност, а не като позиция. Не е учудващо, че вегетарианците сe представят често под най-добрата им светлина, за да играят ролята на „витрини“ на вегетарианството, а не толкова да подчертаят политическия характер* на техните искания.

*Под "политически" не се има предвид обичайното значение, свързано с управление на държавата. Под политически характер на вегетарианството (в контраст с личния характер) се има предвид, че то цели да промени цялата обществена система, статуквото, обичаите и общественото поведение. Бел. пр.

Отказ да бъдеш жертва

Друга причина да се отрече съществуването на вегефобията произхожда от факта, че вегетарианците не са особено склонни да претендират за права и уважение към тях. Те казват, че да се сравнява положението им с това на животните е цинично поради факта, че последните са изтезавани и убивани. Въпреки обществения натиск, неуважението и маргинализацията, които търпят, както и всекидневните трудности, пред които се изправят, вегетарианците не са особено склонни да се представят като жертви на дискриминация, още веднъж поради пренебрежителните и подигравателни реакции, които щяха да срещнат, ако го направеха.

Липса на солидарност между вегетарианците

Хората, които не желаят да признаят съществуващия натиск над тях, често се опитват да дискредитират вегетарианците, които не успяват да се изправят пред същия натиск. Вместо да бъдат солидарни в съперничеството, те се разграничават от другарите си, за да се покажат като добри и да избягат от статута на жертви. Все пак е от съществено значение да се установят колективни механизми, за да се даде отпор на тази социална дискриминация. Първата нужда е да се подчертае, че този натиск не е индивидуален, а социално-политически въпрос, свързан с факта, че вегетарианците са опоненти на система на доминация, която е в основата на обществото.

Вегефобията води до подсъзнателни поведения у вегетарианците

Отричане на факта, че са вегетарианци заради животните

Видяхме, че вегетарианството по етични причини поражда много по-враждебни реакции, отколкото вегетарианството за околната среда, здравето или всяка друга причина. Това обяснява факта, че много вегетарианци слагат на преден план мотиви, различни от етичните, за да направят по-приемливо тяхното мнение и за да си гарантират, че личната им позиция ще им коства по-малко трудности в социален план.

Вероятно всички вегетарианци имат малко или много известен страх от съществуването на нещо като вегефобията, която с право им изглежда като трудно преодолим съперник поради широко разпространения ѝ глобален характер. Така те я определят като нещо, което винаги ще трябва да срещат и затова подсъзнателно си забраняват да заемат социално несъстоятелни позиции. Общественият натиск им пречи да мислят внимателно върху своите идеи и практики. Следващите примери могат да бъдат анализирани в този контекст:

- Фокусиране върху „ефективността“

Много вегетарианци твърдят, че ефективността е техен приоритет: не трябва да говорим за неща, които биха разразили спор; трябва да правим добро впечатление и да бъдем дружелюбни; не бива да говорим за етиката и животните: нe трябва да се изнервяме; не трябва да бъдем нито твърде слаби, нито твърде дебели; нито да бъдем зле облечени и т. н. Приобщаването на вегефобията тук е приобщаване на вегефобската реторика, съгласно която не трябва да пораждаме никакви безпокойства или дискофорт.

Все пак да оценяваме ефективността на начините ни на действие е трудна задача, дори и още повече, когато разграничаваме краткотрайна, средно трайна и дълготрайна ефективност. По-специално трябва да се изясни по отношеие на какво желаем да бъдем ефикасни. Да бъдем приети? Да бъдем разбрани? В какво да убедим хората? За диетата? За етичен проблем? За въпрос върху здравето, вкуса или политиката? Търсим ли веднага да променим поведението на този конкретен човек пред нас или да променим обществото като цяло в дългосрочен план? Например това е разликата между рекламна кампания, която цели да убеди хората с всички средства да купят даден продукт точно сега, и политическа кампания, която цели издълбоко да промени обществото, като оспорва баланса на силите, на който то се крепи, и която действа в дългосрочен план, като създава стратегия, планирана за следващите години, а не месеци.

- Автоцензура на емоциите

Вегетарианците избягват да проявяват някои емоции като възмущение, гняв и поведенията, които следват от тях, реакции, които обаче биха били считани за нормални пред други сцени на страдание и малтретиране. Това поведение на автоцензура вероятно е било развито в реакция на обичайните подигравки и обвинения в свръхемоционалност.

Като се държат в най-добрата си светлина, като спорят приоритетно по банални въпроси като човешкото здраве, вегетарианците сами допринасят за това да се изпраща подсъзнателното послание, според което темата за животните не е чак толкова важна.

- Индивидуализиране на въпроса за правата на животните

Това е много важен аспект на всеобщата вегефобия. Въпросът за животните систематично е свеждан до личен въпрос („аз те уважавам, ти ме уважаваш“). Това се равнява на признаването, че въпросът за консумацията на месо не е по само себе си важен, а е нещо, което трябва да се остави на личната преценка. Точно както не можем да накараме някой да предпочита червеното пред синьото, не можем да го накараме да спре да яде животни. Табуто е много силно, то пречи на въпроса за консумацията на месо да се възприеме като свързан със същите етични правила като при други човешки въпроси: а именно че тези правила трябва да се прилагат универсално. И че практика, която силно вреди на индивиди, трябва да бъде забранена, независимо от въпроса за личната свобода.

- Идентичността на вегетарианеца

Натискът срещу вегетарианците подчертава тенденция, поощрявана от „демократичните“ общества: комунитаризмът. Либералните общества толерират всяка „социална идентичност“ с формална и относителна благосклонност и позволяват да се създадат малки гета леко встрани от останалото обществото, управлявани от малко по-различни закони, практики и ценности – не чак толкова много, защото иначе имат риск да бъдат оприличени със „секта“. Тези общности ни позволяват да се чувстваме по-удобно, отколкото в едно глобално общество немного склонно да приема отклоненията от нормите. И така, да се съберат вегетарианците в гета на базата на тяхната диета или, в по-голяма степен, на техния „начин на живот“, е равно на това да се приеме, че подривната сила на отказа им от човешка доминация е неутрализирана.

Отказът на вегетарианците да участват в експлоатацията на животни не може да бъде чисто личен, в това не би имало смисъл. Ако те отсъждат, че дадено действие е „лошо“ (несправедливо, неетично), това ще рече, че то е „лошо“, не просто когато се извършва от тях, а когато се извършва от когото и да е. Затова не толкова „начинът им на живот“ трябва да ги обединява, а причините, поради които са избрали този начин на живот: политическото основание.

Вегетарианците не са задължени да приемат за себе си категориите, които им налага обществото. За предпочитане би било да се определят чрез исканията си: за друго общество, което не експлоатира, не потиска и не причинява толкова страдания на животните за незначителни причини.

IV. Заключение

Видяхме, че видовете поведения, скрити зад това, което наричаме вегефобия, са изключително разнообразни, било лични или институционализирани. Все пак изглежда основателно те да бъдат събрани под един общ термин, тъй като тези поведения съставят сложен социален механизъм, приет от всеки, който цели да попречи да се разисква въпросът за експлоатацията на животни. Можем да сравним вегефобията с подобен механизъм на реакции, които целят да смълчат или да делегитимират всякакви феминистки идеи, например.

Също така това, което тук наричаме вегефобия, изглежда, че е особено добре развита и вездесъща подкатегория на дори по-широко разпространеното явление, което няма име, но което бихме нарекли „анималофобия“ („animal welfare-phobia” - пренебрежение и отхвърляне на благосъстоянието на животните, бел. пр.). Всъщност, докато въпросът за легитимността на месото е основен в центъра на въпроса, свързан с животните, последният не може да се сведе само до това. И активистите за правата на животните, вегетарианци или не, са в действителност ощетени като такива.

Тази анималофобия и по-конкретно вегефобията, която е главна нейна част, е страшна, защото разубеждава много хора дори да се замислят за статута на животните, като в същото време пречи на идеите за правата на животните да бъдат чути в обществото. В тази връзка анималофобията е подсистема на глобалната видистка идеология.

Ситуацията се е променила значително от четвърт век насам, табуто върху месото отчасти е паднало и поставянето под въпрос на месото е станало все по-възможно. Може да се каже, че повечето социални механизми за защита на човешката доминация са станали все по-малко ефикасни; те повече не могат да възпрепятстват делото на активистите; те се задоволяват единствено да го забавят значително. Все пак не можем да се надяваме да паднат сами и да загинат от естествена смърт. От солидарност към животните, но също и от солидарност към многобройните хора, морално ангажирани и борещи се да станат вегетарианци; или които преживяват трудно каузата си заради обкръжението си, е важно да подчертаем тази вегефобия, за да сме способни да се борим с нея.

Този кратък преглед на вегефобията, разбира се, е ограничен и не обхваща целия въпрос. Тази брошура трябва да бъде считана като въведение в темата, тема, която заслужава да бъде изследвана в дълбочина и развита.

Оригиналният текст на тази брошура е написан от Сара Ферже, Ив Бонардел и Давид Оливие през 2011 г.

Тази версия на текста е съкратено издание, редактирано и публикувано от Александра Бруч, Карен Стайнбак и Жером Дюмарти за Veggie Pride-а в Женева през май 2013 г.