Вегетарианството и неговите основания - от списание "Възраждане" 1907 г.

Вегетарианската диета се състои главно от продуктите на растителното царство и главно от зърната на хлебните растения, плодовете, чушестите плодове, ядките – с прибавянето или без прибавянето към тях на яйца, мляко и млечни продукти като: сирене, масло, сметана, яйца, с пълно изключение на месото и разните месни продукти като: сланина, лой и др.

За всеки от нас съществуват куп основания за преминаването към вегетарианския режим; тук обаче аз ще посоча само най-главните от тях.

Като първо основание е мнението на най-известните учени като Гасенди, Линей, Кюве, Лоренс, Добантон, Бел, Оуен и много други, които твърдят, че вътрешният и външният строеж на човека показват, че плодоядната диета му е най-естествената. Човешката анатомия е извънредно сходна с тази на по-висшите маймуни. А последните пък се хранят само с ядки, плодове и зърна, и макар те да се приучават да ядат месо, от това стават само дебели и по-малко здрави и смирени. Човешките зъби не са сходни нито с с тези на месоядните, нито пък с тези на тревопасните животни, а най-много приличат на зъбите на маймуните. Освен това човек няма такъв голям и сложен стомах и такъв дълъг храносмилателен канал, както у тревопасните, той няма и такъв прост торбообразен стомах, голям черен дроб и къс храносмилателен канал, както у месоядните животни. Тези и други анатомически признаци ясно потвърждават, че безубийното хранене е най-нормалното за човека. Някои от противниците на вегетарианството, за да докажат, че човек е месоядно животно, вземат за аргумент неговите кучешки зъби; но не трябва да се забравя, че последните играят в човека не същата роля, каквато у месоядните животни – за разкъсване на месо. У маймуните тези зъби са много по-развити, отколкото у човека и се употребяват от тях за отбрана или за продупчване на твърдите плодове. Вегетарианската диета, като естествена диета на човека, му доставя всичките вещества необходими за укрепване на неговото тяло и води до това, че процесите на храносмилането се извършват по най-естествено начин без ни най-малкото разположение към разстройство на стомаха. Не само това – в безусловна зависимост от тази диета се намират и силните кости, твърдите мускули и изобщо най-силното телосложение на човека.

Второ основание е, че месото не съдържа в себе си нищо такова, което да не би могло да се намери в растителното царство; обратно, месната храна, тъй като е лишена от захар и скорбяла, трябва да бъде призната за твърде несъвършена храна. Хлебните пък растения, бобовите, плодовете и ядките съдържат в себе си много по-голямо количество месни съставки, отколкото самото месо, а някои съдържат в себе си в изобилие производителите на топлината и силата – т. е. скорбяла, мазнина и захар.

Освен това, дори и при най-благоприятни условия месото никога не може да бъде свободно от вредните за здравето на човека елементи и нечистотии, които се явяват като резултат от процеса на обмяна на веществата, който става постоянно в организма на животните. Не само това: най-великите авторитети на науката твърдят, че в животните има заразни болести, които се предават твърде лесно на човека от употребата на месото на болни животни.

Трето основание. Има много хора, които след преминаване към вегетарианска диета са се избавили съвършено от такива болести (в по-голямата си част хронически) като подагра, ревматизъм, несмилане на храната, запичане, паралич, гръдни болести и др. – има още повече хора, които благодарение на тази диета напълно се наслаждават на живота в буквалния смисъл на тази дума.

Като четвърто основание трябва да се посочат наблюденията на медиците, които са обърнали специално внимание върху причините и лекуването на пиянството и са доказали, че колкото по-силна е у болния страстта към месото, толкова по-усърдно се задържа тази болест и че желанието за напиване се намалява съразмерно с въздържанието от употребата на месото; и днес много учени препоръчват пълната веетарианска диета като единствено вярно лекарство против пиянството.

Петото основание е, че измъчването и убиването на нещастните и кротки животни е противно както на простите хуманни чувства на хората, така и на великите евангелски принципи за любовта към всичко, принципи, които все повече и повече влизат в съзнанието на хората и по такъв начин им стават естествени.

Противно на тези чувства и принципи е отвратителното, жестоко и болнаво занятие месар, което осъжда на нравствена смърт и пълно оскотяване стотици хиляди човешки същества.

Шесто основание. Ако всичката земя, която днес се използва за отглеждане на животни, предназначени за изяждане, се посее с растителни продукти, тя би могла да прехрани няколко пъти повече хора, отколкото в първия случай. И по такъв начин животът би поевтинял и съвременната мизерия би се намалила до минимум.

Седмо основание. Месото, като съдържа в себе си от половина до три четвърти от своето тегло вода, поне 3-4 пъти е по-скъпо от пшеницата, овеса, боба, лещата, граха, които съдържат в себе си само 14% вода.

И смесената диета от месо и зеленчуци струва на всеки човек 3-4 пъти по-скъпо, отколкото вегетарианската, даже ако на последната не липсват някои млечни продукти. Е, не е ли тогава нелогично и безразсъдно да се плащат за лошата храна повече пари?

Осмо основание. Тревопасните и плодоядните животни са по-търпеливи, по-твърди, по-силни и разумни, отколкото месоядните. Един естествоизпитател докладва, че е видял горила, хранеща се с обикновени плодове и ядки, която в своите ръце без явно усилие счупила пушката на един от своите преследвачи; а известният натуралист д-р Дънкан ни уверява, че по своята природна сила това животно надминава африканския лъв. Забелязано е изобщо, че вегетарианците са по-мускулести, по-търпеливи, по-хладнокръвни, с по-силна воля, отколкото тези, които живеят на смесена диета. Проф. Форес, като наблюдавал англичаните месоядци и шотландците и ирландците, употребяващи повече хляб и картофи, дошъл до заключение, че последните надминават първите по ръст, тегло и сила. Лапландците, които се хранят с месо, представляват бездушна раса; докато финландците, които живеят в същия климат и се хранят главно от продуктите на земята, представляват също такава прекрасна раса, както шведите и норвежците. Причината за тази разлика, казва д-р Ламб, е диетата на последните.

Като девето основание трябва да служи това, че мнозина от най-бележитите философи и учени от всички времена и народи са ставали вегетарианци по собствено убеждение. Ще споменем само някои от тях: Буда, Питагор, Платон, Епикур, Сенека, Плутарх, Тертулиан, Златоуст и много други философи; в по-късни времена: Томас Мор, Монтен, Бейкън, Милтън, Босюе, Линей, Нютон, Русо, Волтер, Франклин, Бернарден дьо Сен Пиер, Шели, Байрон, Ламартин и много други, като не причисляваме, при това, към тях множество имена на неизвестни учени доктори и на още днес съществуващите авторитети и гениални хора като Толстой, Реклю и други.

Като десето и последно основание трябва да служи това, че вегетарианството само по себе си е протест против всички тези злини, които повече от всичко са тревожили и тревожат богатите и силни нации, т. е. против разкоша, невъздържаността и пороците. То съвършено отхвърля това, което се постига с цената на живота на невинните същества, то учи на любов, милосърдие и справедливост към всички и поощрява въздържанието, непорочността, човеколюбието и въобще всичко, което спомага за благосъстоянието, за мирното развитие и нравственото подобрение на човешкия род.

В. П. Биков

Из списание „Възраждане“ (година 1, март 1907 г., стр. 183-188) – издателство на кооперативно дружество „Възраждане