Първата стъпка към жестокостта
„Гобино е нарекъл човека „L'animal méchant par excellence“ („животно, което се отличава със своята злина“)... Той има право: човекът е единственото животно, което причинява на другите страдание без друга цел, освен от желание да измъчва... Това издига в него дявола и характерът му е много по-зъл от чисто животинския... Затова всички животни инстинктивно се боят от вида на човека, дори от неговите следи, от следите на това животно méchant par excellence. Гласът на инстинкта тук е прав; защото само човекът е способен да ходи на лов за животни, които нито ще му принесат полза, нито му вредят.“
(Parenga und Paralipomena, Band II, § 114).
Голям брой факти из историята, каквито са съдебните изтезания в Средните векове, варварската жестокост на войните, ред диви религиозни обичаи и факти от съвременния живот, вивисекционните дейности, изтезанията на животни в спорта, измъчването на животни от децата, убиването за удоволствие и др. показват, че у хората има заложби за жестокост. Необходимо е ясно да се съзнава това, защото, когато на човека е известно какви низки и опасни влечения се таят у него, той няма да бъде тъй безгрижен към техните най-малки и повърхностни прояви, но ще бди по-строго над тях и ще иска да ги обуздава. Също така онзи човек, който познава жестоките наклонности на човешката природа, усърдно ще се стреми да възпира децата от деяния, наглед невинни, чрез които се пробужда и усилва жестокостта в тях.
Към тези деяния, които на пръв поглед изглеждат невинна игра, но всъщност съдържат тежка несправедливост и са пагубни за душевното развитие на децата, трябва да се причислят на първо място ловенето на насекоми. Много деца, щом съзрат цвете или някоя малка животинка, се чувстват тласнати от буйно желание не само да уловят в ръце и да си присвоят цветето или животинката, но и да ги мачкат, нараняват и унищожават. Без това пролетната радост за тях е непълна и незадоволителна. И тъкмо най-красивите цветя и най-хубавите животни (пеперуди, птички и др.) най-живо будят у детето жаждата за присвояване и пакостене подобно на възрастния жесток човек, който най-много обича да измъчва тези същества, които най-силно му харесват.
Повечето хора гледат равнодушно на тези наклонности у децата. Много родители дори подаряват на децата мрежи за пеперуди или други подобни инструменти, за да се забавляват децата с ловене, измъчване и убиване на животни. В много училища самите учители насърчават и ръководят децата да ловят насекоми и да ги набождат на игли в сбирките си.
Повечето хора считат способността на насекомите да изпитват болка за почти нищожна и само при вида на особено жестоки изтезания над някое насекомо се събужда в тях чувство на жалост и отвращение от подобна постъпка.
Ала старателното наблюдение ни разкрива чудни умствени качества и душевни способности в тия дребни създания. Нека си спомним за удивителното обществено устройство на мравките, на пчелите и пр., за онези прояви на разум, на умствена пресметливост и съобразителност, с които те се опитват да отстранят онези пречки, които човек им поставя в тяхната работа, т. е. пречки, които не са възникнали от природата, а са изкуствено нагласени от човека, и следователно преодоляването им, унищожаването им не може да се обясни с несъзнателни инстинктивни действия, а със съобразителност и ум; нека си спомним за самоотвержеността, с която те подпомагат не само на животни от своя род, но и на такива от съвсем друг род. Хиляди такива факти, които можем да наблюдаваме, показват, че и дребните, най-малко прилични на човека животни, са одушевени същества, способни да изпитват болка и страдание. Ние не трябва да мерим душевните способности на едно животно по неговата телесна големина. Шекспир казва:
„И стъпканото от крака ти бедно насекомо изпитва също тъй голяма болка, страх и ужас пред смъртта, каквато великанът на смъртния си одър със сетна въздишка изтръгва от гърдите си.“
Разбира се, някои педагози твърдят, че ловенето на насекоми било необходимо за децата, защото ги приучва да наблюдават природата и сами, от своя опит, да се запознаят с животните.
Това твърдение не издържа критика. Едно от най-печалните и най-жалките заблуждения на човечеството е възгледът, че човек има право да измъчва едно същество просто заради това, че желае да го изучи.
От друга страна, невъзможно е по препарирани мъртви животни или по тези, които са поставени в аквариум и терариум, да се запознае детето с начина на живот у животните и с техните умствени и душевни заложби и способности; това може да стори само по живи животни в свободната природа. Уловеното и затворено животно се чувства стеснено във възможността да даде простор на своите жизнени прояви; то е принудено да се приспособява с противоестествените условия, в които го е поставил човекът, то се изражда, става страхливо, губи бодростта си, защото е лишено от свобода. Следователно улавянето, затварянето и умъртвяването на животните не може да направи по-дълбоки и по-обширни познанията на децата за същността на животните, но представлява най-сигурно средство да се снабдят децата с фалшиви познания за животните и да се напакости на способността за опознаване на живата природа. Хората са свикнали да считат природата за мъртво явление, средство за играчка. Обаче в сърцето на природата може да проникне само този, който открива в нея същество, подобно на себе си. Най-важната цел на обучението по естествознание трябва да бъде следната: да се възбуди у детето чувството на благоговение пред проявите на живота, да се направи детето способно да се вживява в страданията и радостите на животните, да се насърчава то към закриляне и грижливо отнасяне към животните и растенията.
Видът на всяка прехвръкнала и свободно затрептяла в радостния въздух пеперуда, на волно литналата във висините чучулига трябва да размърда у детето незатрептели още душевни струни на полет към просторите на небесата.
В песента на птичките то трябва да долови изблика на любов, който подбужда крилатите певци да пеят. Безкрайното разнообразие на живота в гората и полето, в езерата и реките трябва да бъде за него чудна тайна на живота, в която то внимателно и със затаена радост ще се ослушва и в никой случай няма да се опита да я изучава чрез убиване и изтезание.
Ако обучението по естествознание подготвя към такова наблюдение и изучаване на природата, то това обучение ще разшири душевния кръгозор на децата, оная област, в която децата имат дял на участие със своя живот; то ще пробуди най-добрите нравствени заложби в тях и ще окаже ценни услуги и на естетическото възпитание. Чувстването на красотата има своя извор в обичта към това, което е предмет на естетическото наблюдение. И тази обич се изразява и в сърадване, и в състрадание. Затова у човека не може да се пробуди чувстването и разбирането на красотата в природата, ако човек измъчва и убива.
Една от най-високите задачи на възпитанието се състои в това: да се намалява и изкоренява жаждата за лично притежаване на онова, което се харесва на човека, да се направи човек способен да се радва на предмети, които не му принадлежат, с които той не може да разполага по свой каприз. Днес повечето хора се радват в по-голяма степен от някое малоценно украшение, което обаче е тяхна лична собственост, отколкото от някое великолепно творение на изкуството, което принадлежи на цялото общество. Една нескопосана рисунка, окачена в стаята, им принася повече наслада, отколкото най-хубавата живопис в една обществена галерия от картини. Цяла ливада с най-красиви цветя и треви по-малко буди тяхното възхищение, отколкото едно цвете, което те държат в ръцете си или са посадили в градината си. Песента на стотици птици в гората по-малко ги пленява, отколкото тая на самотното птиче, затворено в клетка, която са окачили на някой кът в своя дом. Много хора дори изпитват мъка при вида на сърна или птица, ако нямат възможност да станат господари на живота и смъртта на животното, ако не им се е удало да убият животното и да го занесат във вид на плячка в къщи.
Човешкият живот ще стане много по-пълен, по-богат, ако човек се учи да преодолява алчността към лично притежание и да счита за свое всичко хубаво, което вижда, независимо от това дали то принадлежи на него лично или на други. Такава широка, свободна от себелюбива алчност любов може да бъде пробудена и усилена в детето, когато ние го учим да слуша песента, която долита от птичето гнездо, без да се докосва до него, да се радва на пеперудата без да я улавя, да гледа цветето без да го къса. Така детето ще изпитва много по-дълбока радост от природата, отколкото при отхранване на егоистичното желание за лично притежаване.
От това желание лесно може да се развие жестокостта. Дори когато отначало човек улавя и убива животни само от желание за притежаване или за игра, в повечето случаи при повтаряне на жестоките постъпки човек привиква да търси удоволствие в жестокостта. Тъкмо чрез такива наглед безразлични, невинни действия се пробуждат и усилват най-низките влечения в човека. Детето, което набожда пеперуди на игли или умъртвява насекоми, скоро ще почне да убива не само с цел да обогати своята сбирка от насекоми, но и да изпитва удоволствие при убиването. Отначало то не ще съзнава това и ще си казва, че то убива за сбирката си. Много пъти обаче можем да наблюдаваме, че децата съзнателно се отдават на своята жестокост, като унищожават всяка уловена от тях малка животинка, без да имат каквато и да е друга цел, освен да измъчват и убиват. След време те, не задоволявайки се вече с бързо убиване, преминават към продължителни и най-изтънчени изтезания.
Из списание "Вегетариански преглед", орган на Българския вегетариански съюз – София (1923 г.)
Коментари
Публикуване на коментар