Вегефобия (Различни форми: Отричане)
Отхвърляне на етичното вегетарианство и дискриминация на вегетарианците*
* За краткост в настоящата брошура, под вегетарианци/вегетарианство се включват и веганите/веганството освен при допълнително уточнение.
II. Различни форми на вегефобия:
2. Отричане
Лесно
би се повярвало, че вегетарианците, и в по голяма степен веганите, не съществуват. Няма менюта
за тях в училищните и студентските
столове, няма съвети за тях
в препоръките за здравословно хранене на населението, но пък има всяване на паника от лекарите относно безмесните диети и т. н. Списъкът е дълъг.
Невидимите
вегетарианци
"Нямаше
да се разболееш/да се изтощиш, ако ядеше
месо!"
Това
„прикриване“ започва в този вид
размишления обикновено насочвани към
вегетарианците. Също така и
в реакциите спрямо говоренето за страданието на животните при интензивното животновъдство:
„Е, нали все пак трябва да се храним!“ Отричането на
възможността за безмесна диета (в още по-голяма степен за изцяло растителна диета) означава
и отричане на самото съществуването на
вегетарианците. Това представлява символично насилие, както е всяко
отричане на явна действителност, която
е равна на: „Вие не съществувате, вие
не можете да съществувате, защото
консумацията на месо е наложителна“.
Това
отричане на съществуването изглежда
неразбираемо: вегетарианците от плът и кръв съществуват пред своите
събеседници, които със сигурност вече
са чували за племена или народи, които
не се хранят с месо (само в Индия са
около 400 милиона вегетарианци).
Също
така, по време на кризата с болестта
„луда крава“ по телевизията можеше
да се види унищожаването на цели стада
говеда. Хората бяха шокирани и говореха
за колективна отговорност, като че ли
всички ядат крави (или млякото им), като че ли вегетарианците
не съществуват.
Като
чуват навсякъде, че не съществуват,
вегетарианците се чувстват
изолирани, маргинализирани и анормални.
Обаче не само те са игнорирани, но също
и причините, които ги тласкат към
вегетарианството:
отричането не е само на тях, нито дори на възможността им да съществуват, а и на самите причини, които ги тласкат към
отказа им от месо.
Невидимите
етични мотиви
"Досаден си с това твое вегетарианство. Аз не
обичам цвеклото, но не забранявам на
другите да го ядат!"
Фактът, че вегетарианците следват етични
принципи, е отричан по всякакви възможни
начини. Дори когато споменават ясно за
етични доводи, те биват често отхвърляни и отказът им да ядат месо бива приписван
на въпрос на вкус, на изблик на
свръхчувствителност, на желание да се
хранят здравословно, на нужда да отличат от останалите и т. н.
Това
отричане има една цел: да се деполитизира
вегетарианството, с други
думи, да се игнорират аргументите, които
биха могли да го обяснят; да се изопачи
протестният отказ, като бъде сведен до
личен избор.
Това
е подчертано от факта, че вегетарианците често биват представени като
чудаци, което ефикасно блокира
разпространението на идеите, които
защитават. Валидността на етичните им
мотиви е отречена, като те биват приписвани
на „оригиналността“ им, вследствие на
което унивесалността на етичните им
мотиви бива отхвърлена.
Относителността
или вечният „личен избор“
"Уважавам,
че си вегетарианец, но и ти
уважавай това, че ям месо."
Универсалните
етични доводи, изтъквани от вегетарианците систематично са свеждани просто до „лични избори“. Според
относителността всички избори са с
равна стойност: да убие или да не убие
– всеки според избора си. Последствията
нямат никакво значение, това, което е от най-голямо значение, е изборът .
Относителността
изглежда, че предполага уважение към
избора на вегетарианците:
всяко мнение заслужава уважение, тяхното
не по-малко от останалите. Вегетарианците може да бъдат изкушени да
приемат тази подадена ръка, като
предпочетат да бъдат уважавани, отколкото
осмивани. Обаче цената за това уважение
е да замълчат, за да не обясняват причините
за този техен избор и вменяват
вина у своя събеседник. Това е още един
начин да се игнорират животните.
Вегетарианството като „религия“
Уважаваме
вегетарианството, както
уважаваме дадена религия, която не се
разисква. Обаче напротив, разисква се. А вегетарианците имат много аргументи за всеки, който
си направи труда да ги чуе. Но тъй като
една религия обхваща частния живот,
никой не иска да говори за нея. Онези,
които не спазват това неписано правило,
веднага са обявявани за прозелити и
екстремисти. Обаче не става въпрос за
необяснимо откровение свише, което ги
кара да отказват да консумират плътта
на другите, а логическа последователност
на идеи, които са съвсем лесни за
споделяне.
Всъщност, да се разглежда вегетарианството като
религия, дори секта (или да се обявява за психично заболяване), е част от най-изкусните
вегефобски стратегии. Някои все пак изразяват
възхищението си към вегетарианците, като признават важността на
тяхната кауза. Те са заинтересовани от
практичния аспект на вегетарианството
и веганството: "Какво ядеш? Откъде си
купуваш обувките?" Но при все това, отново
политическият/етичният аспект е игнориран.
Обяснявайки как да се заместят яйцата
в тортата, вегетарианците не говорят за смляните
мъжки пилета; обяснявайки откъде си
купуват вегетариански шницели, не
говорят как животните са заколвани в
кланиците или как се задушават върху
рибарските кораби. Когато се говори за
практичните аспекти на вегетарианството, въпросът за животните още
веднъж бива изтрит. А ако вегетарианците не говорят за животните, тогава кой?
Коментари
Публикуване на коментар