Карнизмът в 21-ви век и неговите непоследователности
Карнизмът е идеология, която оправдава консумацията на животни. Тази идеология твърди, че яденето на месо е естествена практика за човека; че това е в интерес на здравето и оцеляването му и, в по-широк смисъл, че е в интерес на оцеляването на човечеството.
Карнистката идеология е толкова вкоренена в манталитетите, че остава невидима. Затова карнистите отказват да признаят, че начинът им на хранене е плод на възпитание, което им е било налагано от най-ранна възраст. Следователно карнистите отхвърлят самото съществуване на карнизма. Защото карнистът не поставя под въпрос този манталитет, който той окачествява като самата норма. Този манталитет е толкова нормализиран, че човекът отказва да му се противопостави и да му даде име. По същия начин повечето карнисти отказват да бъдат наричани „карнисти“. Обаче, тъй като думата „карнист“ е само логическото название на човек, отстояващ карнизма и/или следващ карнистки практики, това в никакъв случай не е обида.
Карнистите предпочитат да ги наричаме „всеядни“ в съответствие с техния начин на хранене. Но грешката им е в това да вярват, че думата „всеяден“ определя един начин на хранене. Терминът „всеяден“ означава способността да се ядат дадени храни, а не хранителния режим. Едно всеядно живо същество е същество, което има способността да яде както растения, така и животни. Терминът „всеяден“ не взема под внимание хранителния избор на това същество. Оттам веганът е всеяден точно колкото и карниста. Следователно терминът „всеяден“ не може да се използва, за да назове карнистите.
Както бе споменато по-горе, всеядните имат избор в храненето си:
- хранене, изключващо консумацията на месо, т. е. вегетарианство или веганство;
- или хранене, включващо консумацията на животни, т. е. карнизъм.
Един всеяден, като човека, за да бъде здрав, трябва да има балансирана диета. Една от основните грешки на карнизма е да се мисли, че балансирана диета означава „да ядеш от всичко“. Една балансирана диета означава да имаме достатъчен прием на всеки от витамините и минералите, от които имаме нужда, без значение произхода им.
Обаче витамините и минералите, от които имаме нужда и които се съдържат в месото, не се съдържат само в него. Същото е и за останалите животински продукти. От това следва, че за един всеяден месото не е задължително, за да бъде той в добро здраве.
Тъй като нечовешките животни не могат да научат какви са хранителните им нужди, те се хранят с това, което имат на разположение. Това понякога води до убийство, за да могат да се нахранят. В някои случаи това са естествени поведения на оцеляване. Но убиването за храна може би не е естествено за всички видове.
Естествено е за едно месоядно животно да убива, за да яде месо, защото това е единствената храна, която организмът му приема. Става въпрос за жизнена необходимост.
Естествено е за едно всеядно животно да яде месо, тъй като то не познава земеделието, а растенията около него са му недостатъчни; убиването за храна е следователно жизнена необходимост.
И сега идва случаят с човека от 21-ви век – всеяден вид, имащ способността да отглежда растителни култури достатъчно, за да поддържа с тях здравето си. Притежаващ интелектуалните способности да познава хранителните си нужди и да ги задоволява чрез смесена или растителна диета. И с развиващ се морал да се бори срещу несправедливостите и да прави разлика между етично добро и етично зло. В този случай да се претендира, че убиването за храна е естествена нужда, е спорно. Защото в тази ситуация консумацията на животни е избор, а не необходимост.
В миналото съществуването на карнизма е било легитимно. Човекът не е можел винаги да отглежда растителни култури. А когато е можел, продукцията му не винаги е била достатъчна. Убиването на животни за храна е било необходимо, когато само събирането на растения не е позволявало оцеляването. Тогава това поведение е било естествено, защото, както при животните, това е било поведение, позволяващо оцеляването.
Обаче днес през 21-ви век човешкият вид не се бори за оцеляване, поне не и в развитите страни. В тях ние имаме всичко на разположение. Магазини, аптеки, болници. Имаме повече храна, отколкото ни трябва. Всеки ден човекът от развитите страни разхищава дори своите собствени хранителни източници. Можем да се храним, дотолкова че да дебелеем. Единствените ни ограничения са волята ни, портмонетата ни, здравето ни или това, което земята може да ни предложи. Условията на човешкия вид никога не са били толкова оптимални. Човекът от развитите страни изобщо не е в състояние на оцеляване. Той живее охолно и може дори да злоупотреби с това, което му е на разположение.
Обаче карнистката идеология защитава идеята, че убийството за храна е нещо нормално за човека, че това е в интерес на здравето и оцеляването му и, в по-широк смисъл, че е в интерес на оцеляването на човечеството. Тук е и една от основните грешки на карнистката идеология. Човекът от развитите страни през 21-ви век не се бори за оцеляване, тогава защо продължава да защитава идеология, приспособима към дадена ситуация, която повече не е актуална? Защо имаме поведение на борещи се за оцеляване, когато не сме повече в подобна ситуация? Карнизмът не е ли архаичен манталитет за човека от развитите страни? Отговорът е да.
Някои ще кажат: „Ние винаги сме правили така, тогава защо да променяме нещата?“. Тази реторика илюстрира консервативния манталитет на даден човек, който сякаш не вярва в човешкия прогрес.
Защо да се променяме? Защото това е част от еволюцията. Еволюцията не е само биологична. Тя е също и интелектуална, морална и културна. Ако мислите, че човечеството е достигнало апогея на своя морал, грешите сериозно. Остава ни да водим още много борби, за да станем по-добра версия на самите себе си. Човекът от развитите страни днес няма повече нужда да убива, за да бъде здрав. Тогава защо продължава да го прави? Не е ли несправедливост да се причиняват страдания, които могат да бъдат избегнати?
Някои ще кажат: „Това са законите на природата.“ Законите на природата са управлявани от борбата за оцеляване, затова този аргумент повече не е приемлив. Човекът от развитите страни не се бори за оцеляване.
Други ще кажат: „Това е правото на по-силният.“ Правото на по-силния не е ли несправедливост, когато може да се избегне? Не е ли това, което съвременният човек винаги се е опитвал да пребори?
Като цяло човек желае да бъде добър. Желае да върши добро около себе си, дори и не винаги да се старае. Обаче карнистката идеология ни кара да приемаме неприемливото. Този манталитет счита за нормални доживотното принудително затваряне, робството, малтретирането, изнасилването и убийството на чувствителни и съзнателни живи същества. Този манталитет счита за справедлив монопола на човека.
Той ни кара да приемаме отношения, считани за недопустими към човека, като нормални към другите обитатели на Земята.
Карнистката идеология е източник на видизъм. Видизмът е дискриминация въз основа на вида. Видът не е в никакъв случай морална причина, която прави легитимни злоупотребите с даден индивид. Първата несправедливост, за която са виновни карнистите, е това, че поставят граници на справедливостта.
Още: Що е видизъм?
Прасетата, кравите, лисиците и всички други животни са личности. Те са психологически центрове на живот, който им принадлежи. Те могат да отстояват свободата си, да разполагат със самите себе си и с личните си интереси и могат да избягват болката. Карнизмът ни кара да пренебрегваме тези аспекти на живота. Отнемането на живота на невинни същества, за да се задоволяват несъществени желания, е източник на несправедливост, която карнизмът прави невидима чрез нейната „нормализация“.
Някои ще кажат: „Животните убиват, за да ядат, ние сме животни, тогава можем да го правим.“ Както и: „Именно така нашият вид е оцелял.“ Да, така нашият вид е оцелял, но този аргумент е абсурден, защото карнизмът взема за модел животинското поведение и поведението на човека отпреди хиляди години, за да оправдае съвременни избори. Нелогичността е пълна. Това е друга основна грешка на карнизма.
Една от значителните разлики, които съществуват между животните, праисторическия човек и днешния човек са менталните способности. Абсурдно е за човек от 21-ви век да взема за поведенчески модели животните или праисторическия човек. Карнизмът не взема предвид моралната и интелектуалната еволюция на човечеството. Ето още една грешка на карнизма. Това е допълнителен довод, който доказва, че карнизмът повече не е приспособен за съвременния човек. Карнизмът е идеология от едно отминало време, която повече няма своето място в съвременните общества, възхваляващи справедливостта. Ако справедливостта е понятие, което отнасяме до хората, то трябва да се отнася и до другите животни. Това е част от моралния напредък на човечеството.
Карнистът, през своята идеология, има тенденцията да се чувства по-близко до хищниците, отколкото до морално прогресиралия човек. Обаче човекът от развитите страни вече няма много общо с хищниците. Купуването на шунка в супермаркета прави ли ни хищници? Някои се чувстват хищници и се сравняват с лъвовете, докато единствените животни, които някога са убивали, са насекоми.
Разбира се, има ловци, които образуват малцинство сред човешкия вид, за щастие. Тези хора правят от убийството свое хоби, спорт – казват те. Ловците твърдят, че веганите и вегетарианците отричаме животното, което се намира в нас. Отговарям им просто, че те пък отричат интелектуалната и моралната еволюция на човека. От нас зависи да изберем какво искаме да въплътим – хищник или човек, обявяващ се за справедливостта; двете са несъвместими едно с друго за човек, който не се бори за оцеляване.
Някои ще заупорстват: „Яденето на месо е нещо естествено!“
Естествено не означава етично. Педофилията и детеубийството са нещо естествено. Приемливи ли са тогава? Не, защото моралният ни прогрес ни позволява да различаваме доброто от злото. Същото е и с консумацията на месо. Това, което е естествено за някои видове, не трябва да бъде приемливо да човека, когато поведението му води до страдания на други.
Мнозина не правят връзката между страданието на животни и консумацията им на месо. Те твърдят, че никога не са убивали прасета, крави или кокошки и отказват всякаква отговорност по отношение на убийството, за което си затварят очите. Това е интелектуален мързел. Защото, когато изпразват щанда с месо, те осъждат други същества да го напълнят отново, плащайки за това с живота си. Все пак знаят много добре, че щандът ще бъде снабден наново. Месото не расте по дърветата. Те не убиват животни с ръцете си, разбира се, но с покупките си осъждат някого на смърт, за да запълни дупката, която оставят. Животните не дават доброволно плътта си.
Когато карнистите купуват месо, част от парите служи да заплати за убийството на животното, което ще изядат. Те не убиват със собствените си ръце, така е, но финансират въоръжените ръце, които убиват за тях. Те финансират също така и материалните и човешките ресурси, които лишават обитатели на Земята от свободата им и от способността им да избягват болката. Ето какво карнизмът смята за естествено и приемливо.
Някои ще кажат: „Ако спрем да ядем животни, те ще ни завземат.“ Това е аргумент, който определям за хумористичен. Защото, ако спрем да ги ядем, ще спрем следователно и масово да ги развъждаме. Естественото им възпроизводство няма да бъде достатъчно, че да ни завземат. А дори и да беше възможно това, то не е приемлива причина да продължим да третираме обитателите на Земята по-настоящия начин. Те не са нито имущества, нито предмети, които трябва да се контролират. Те са други общества. Тази планета им принадлежи толкова, колкото и на нас. Става въпрос за съжителство. Човекът е само част от едно цяло.
Карнизмът не регулира видовете, както твърдят ловците. Обратно, тази идеология е дори отговорна за изчезването на видове. Причините? Прекомерният лов, понякога за плътта, а друг път за кожата на живи същества. Или поради друга причина: унищожението на естествените им местообитания чрез обезлесяването с цел да създадат ниви, които да служат за отглеждане на фураж за животните, които ще завършат в нечии чинии. И в този последен случай карнизмът носи отговорност. Карнизмът разстройва биосферата.
Някои ще кажат: „Ако човечеството спре да яде месо, няма да има достатъчно растения, за да изхранят човешкия вид. Човечеството ще бъде в опасност. Затова трябва да се загрижим по-скоро за човешките жертви на глада, отколкото да се занимаваме с животните.“
Нужни са средно по 5-6 кг растителни протеини за получаването на 1 кг животински протеини и около 10 000 литра вода. Т. е. астрономическо разхищение, когато се наблюдава това в широк мащаб.
33% от обработваемите почви на планетата са използвани за производството на храна, предназначена за селскостопанските животни, а 26% от повърхността на сухоземната площ, непокрита с ледници, е използвана за пасища. Общо, повече от половината обработваеми земи на планетата служат за изхранването на животните, които ядем. Това е скандално, когато знаем, че около 1 милиард човека страдат от недохранване. Вегетарианството в широк мащаб би освободило значителни резерви с храна, които засега са запазени само за животните. Веганството би било още по-ефикасно.
Ако спрем да ядем животни и да ги развъждаме масово, тези резерви с храна биха били предостатъчни, за да се изхранва цялата човешка раса. Да, това е утопия, защото човекът като цяло не инвестира в хуманитарната сфера. Защо? Защото тя не носи печалби. Въпреки тази утопия пълното вегетарианство в широк мащаб е в днешни дни най-ефикасното решение за борба със световния глад.
Някои ще кажат: „Растенията също са живи същества. Яденето им е убийство.“ Хората, които хвърлят тези аргументи, ако са сериозни, са хора, които се опитват безуспешно да осмеят каузата за животните. Това е техният начин да се извърнат от реалния проблем, за да не се налага да се изправят пред проблемите, които причиняват. Растенията не са снабдени с централна нервна система. Това означава, че понятието за болка не съществува при тях. Това понятие не съществува и поради една проста причина: растенията нямат съзнание. Техните възпроизводства са само химически, неконтролирани реакции. Същото е и при растенията, наречени „месоядни“ и тяхната „консумация на животни“.
Някои ще кажат: „Вегетарианците и веганите трябва да вземат добавки на Б12, това не е естествено.“
Всъщност да, естествено е, защото Б12 е жизненонеобходим за човешкия вид. Просто Б12 не се намира само в месото. Иначе вегетарианството и веганството биха били причини за смъртни случаи. Обаче не е такъв случаят, поне не и днес в 21-ви век в развитите страни.
Хапчетата Б12 не били нещо естествено?
Анестезията при зъболекаря не е естествена, противозачатъчните средства не са естествени, домовете ни не са естествени, начинът ни на придвижване не е естествен, обаче карнистът ги приема. Цигарите не са нещо естествено, алкохолът също, обаче той също ги използва.
Защо да приемаме витамин през тялото на едно живо същество, когато можем да го приемем по друг начин?
Представете си следното: Разболявам се. Лекарят ми изписва лекарство. Вместо да изпия лекарството директно, го давам на кучето. Убивам кучето си и го изяждам с цел да приема лекарството. Ето, разбрахте логиката на карнизма по отношение на консумацията на Б12. Къде е логиката?
Някои ще кажат: „Вегетарианците и веганите имат дефицити.“ Вегетарианците и веганите са хората с най-малко дефицити, защото покрай „особения“ им начин на хранене са се осведомили за възможните дефицити. Дефицитите нямат за произход определен начин на хранене, а липсата на познания за възможните дефицити. Затова карнистите са със също толкова, дори и с повече, шансове да имат дефицити, защото в действителност малцина сред тях са се осведомили наистина за възможните дефицити. Иначе нямаше да ни говорят за дефицити на протеини.
Някои растения са с по-малко протеини от месото, така е. Обратно пък, някои са със също толкова протеини като месото. А има и такива, които имат повече протеини от месото или от други животински продукти. Освен това растителните протеини са по-здравословни от животинските. Животинските протеини са придружени с наситени мастни киселини и са канцерогенни. Докато някои високопротеинови растения имат антиканцерогенни свойства.
Знаейки всичко, което бе изказано дотук, един карнист, заинтересован от друго освен от собствената си личност, има моралния дълг да се позамисли над този текст. Защото днес никой основателен и етичен аргумент не защитава консумацията на месо от човека,живеещ в развита страна. В страните, жертви на глада, може и да е нормално да се убива, за да се оцелее. Обаче в страните в Европа не може да се говори за оцеляване.
Ако прочетохте този текст докрай, поздравления. Вече знаете, че карнизмът не е нормален за един човек, който участва в човешкия прогрес. Карнизмът е някогашна норма. Това е манталитет в упадък, който само консерваторите продължават да защитават.
Човечеството е насочено към една по-добра версия на самото себе си.
Веганството е нормално следствие на прогресивния човек, а вегетарианството е преходът между тези две крайности. От вас зависи кое лице на човечеството искате да въплътите. Хищника и справедливостта? Или искате да останете по средата на тези две идеологии?
Някои ще кажат, че искам да наложа начина си на мислене. Това не е така, този избор е ваш, аз не ви налагам нищо. Този, който наистина налага изборите си, е карнистът. Той налага изборите си върху тези, които яде.
Приканвам всеки любопитен карнист да поразмишлява над тези думи и да ги препрочете при нужда.
Благодаря за четенето!
Благодаря за участието ви в прогреса!
New slot machines near me - GIOCA - Goyang's Fresno
ОтговорИзтриванеThe newest 월드벳 slot 블랙 잭 애니 machines will 먹튀랭크 be found 게임 사 at the San Manuel 가상 화폐 추천 Casino in El Paso, Texas. It's $7/per-tickets-per-tickets-per-tickets-per-tickets-per-tickets-per-