Имало ли е вегани в античността?

Изглежда, че се увеличават тези глупави списъци с „известни вегани в историята”, от които почти всички са безсмислици и самозалъгвания. Някои твърдят, че Питагор, Платон и много други от Древна Гърция и Рим са били вегани – сведения, сляпо копирани от интернет.

За онези от нас, които гледат сериозно на историята, си струва да разберат какво наистина са правили хората и защо са избрали начина си на живот, дори и да не е какъвто днес смятаме за идеален.

Някои биолози казват, че човешкото тяло копнее за мазнина и захар, защото тези неща са били трудни за получаване в ранната човешка история, и малки количества от правилния вид са полезни. Може би затова в Библията (Изход 3:8) Мойсей обещал земя, където текат (пълномаслено) мляко и мед.

Мойсей, предвождащ еврейския
народ към Обетованата земя

Разбира се, тази обетована земя с масло и захар е трябвало да почака до фастфуудите с чийзбургери, пици с кашкавал и кока-кола. Явно Мойсей не е предвидил затлъстяването, диабета и сърдечните заболявания…

Интересно е, че Мойсей не е обещавал безкрайни количества животинска плът. Може би е знаел, че хората не се нуждаят от това. Имаме много примери за хора в древността, отказали се от плътта, но продължаващи да консумират мляко и мед. Това се е случило в Индия около същата епоха, когато питагорейците и орфическите общности се появили в Древна Гърция към VI в. пр. н. е.

Изненадващо, всички те си приличали, предполагащо някакъв контакт и обмяна на идеи, може би чрез зороастрийците в Персия, но няма ясни доказателства как точно се е осъществило това. Определящият им принцип бил метемпсихозата – прераждането на душите. С прости думи, ако хората могат да се прераждат в животни в следващия си живот, то би могъл да изядеш баба си. Но този аргумент не се е прилагал за млякото (козе, овче и краве), меда или вълната.

Нищо, което Питагор е написал, не е оцеляло, така че имаме единствено разказите от по-следващите векове. Например, римлянинът Овидий (43 г. пр. н. е. – 17 г. от н. е.) в „Метаморфози” казал, че Питагор 

„пръв осъждаше обичая да се ядат животински меса”, 

но също и че Питагор заявявал: 

                                          „... и никой не ще ви отнеме 

млечния сок и меда с аромата на мащерка цветна; 

щедра земята предлага богатства и блага прехрана.”

Порфирий (233-304 г.) е написал за Питагор: 

Питагор

„За своята собствена диета той бил доволен с мед или медена пита, или само с хляб… за негово основно ястие често били ядивни треви, готвени или не. Риба той ядял рядко.” 

– с този последен коментар става ясно, че той не е бил дори вегетарианец, въпреки че другите разкази варират, но млякото и медът винаги присъствали.

Платон (ок. 427 – ок. 347 г. пр. н. е.) в „За държавата” изглежда е посочил идеалното бъдеще без месоядство, но няма никакви доказателства сам да е приложил това на практика.

Разни ранни християнски лидери също са се въздържали от месо от желание за простота и себеотрицание. Например, св. Климент Александрийски, който починал около 220 г. Във втория си трактат „Педагогът” или „Настойникът”, той се аргументира срещу месоядството и добавя: 

св. Климент Александрийски

„Че няма ли в рамките на умереността разнообразие от благотворни ядивни зеленчуци, корени, маслини, треви, мляко, сирене, плодове, всякакви видове сухи храни?... Тези, които се хранят според Словото не са лишени от лакомства – като медените пити.”

Във всички тези ранни текстове няма сведения за яйцата. Те явно просто са били включени в „плътта”, както е било и в преобладаващата традиция в Индия.

Виждаме нещо различно при Порфирий (233-304 г. – антихристиянски гръцки философ, живеещ в рамките на Римската империя) в своя трактат „За въздържанието от ядене на животни”:

Порфирий

 „Все пак ако някой мисли, че е несправедливо да се убиват скотове, същият не би трябвало да използва мляко, нито вълна или мед. Както обиждате човек, като му вземате дрехите, така също и обиждате овцата, като я стрижете… Млякото също не е било произведено за теб, а за малкото на животното. Пчелата също събира мед за собствена храна; който ти, като й го отнемаш, го използваш за свое собствено удоволствие.”

Но след това Порфирий отхвърлил тези доводи, твърдейки, че животните и пчелите се възползвали от грижата на хората към тях, така че била честна обмяна да се използват техните продукти, въздържайки се от тяхната плът. Невероятно е да се види това ниво на дебатиране, провело се преди повече от 1700 години, което се е придържало в рамките на етическата дискусия вместо на ранните чисто религиозни тематики.

Може просто да са били месоядците, обвиняващи „въздържателите от плът” в лицемерие за използването на други животински продукти. Обаче знаем, че е имало доста „въздържатели от плът”, а в една голяма група винаги може няколко да са довели нещата до логическото заключение да не се използват въобще животински продукти и изглежда Порфирий да е спорил и с тях.

Няма доказателства за нито една от личностите, за които имаме сведения, да е поел по „веганския” път, елиминирайки млякото, меда и вълната – но знаем само за хората, които са писали книги или които са били достатъчно важни, за да бъде писано за тях. Всички други просто са изчезнали безследно и никога няма да узнаем кои са били.

Тези списъци с „известни вегани” от древната история наистина са абсурдни, всички те са били това, което днес наричаме „лакто-вегетарианци”, но това не означава, че е нямало „вегани”, просто не са били достатъчно известни…

Из "Световното веганство - минало, настояще и бъдеще" от Джон Дейвис, историк и бивш ръководител на Международния вегетариански съюз