Що е видизъм? (допълнение)

Злото трябва да бъде назовано, за да може да бъде преборено. Думата расизъм се е появила едва през XX век. Обаче тя описва отношение, което най-вероятно винаги е съществувало. По същия начин видизмът дълго време ни е определял поведението, но е била нужна дума, за да бъде осъзнат от всички. Оттук насетне това задължава всеки да се самоопредели по отношение на него.

По принцип вие сте или видист, или антивидист. Не може да има неутрална позиция, понеже нашите действия ни поставят в една от двете категории. Западното общество, например, е почти изцяло видистко. Но в сърцето му има разрастващо се малцинство, което се противопоставя на доминиращата догма. Неговите представители логично се наричат антивидисти. [...]

Видизмът (нарича се още и видовизъм или видова дискриминация) назовава всяка форма на дискриминация към животно заради принадлежността му към даден вид. Той се изразява в два аспекта: от една страна видизмът определя, че страданието на не-човешките животни е по-маловажно от страданието на хората, а от друга страна създава неоправдани категоризации между видовете, като ги разпределя на животни-компаньони, селскостопански животни, защитени видове, вредители и т. н. В името на тези разлики в статута видистът си разрешава различно отношение към видовете, дори и последните да притежават същите когнитивни способности, същите физиологични нужди и същата способност да изпитват страдание и удоволствие.

Конкретни примери: в името на видизма ядем прасета, крави и овце, но милваме кучета и котки. В името на видизма не се интересуваме от участта на гълъбите и кокошките - не достатъчно величествени в нашите очи, - но се възхищаваме на орлите, гларусите и лъвовете. Презираме плъховете, прилепите и вълците, на които приписваме най-лошите черти, но се привързваме към пандите и всички "сладки" животни. В името на видизма поставяме в клетки слонове, горили и птици, докато те нямат какво да вършат зад решетките и имат толкова нужда от свобода на движение, колкото и хората. В името на видизма пренебрегваме или омаловажаваме специфичните нужди на другите видове, за да затвърдим превъзходството си и да им причиняваме всичко, което ни допада, без най-малки угризения.

Ако получите удар с юмрук в лицето, рискувате да имате болка. Ако някой даде същия удар на овца или кокошка, животното също ще получи болка. Видистът ще сметне, че във втория случай е по-малко сериозно, понеже болката не засяга човек. Той ще минимизира последствието от този удар, като обясни, че така или иначе животното "не чувства като нас". Което впрочем само по себе си е вярно. Същият удар, нанесен със същата сила, със сигурност ще нарани 700-килограмов бик по-малко от човек, тежащ десет пъти по-малко. Но всичко зависи от мястото, където е нанесен ударът. Можем да сме сигурни, че, ако животното не е бик и тежи едва няколко килограма, то неизбежно ще пострада от получения удар, защото притежава нервна система, сравнима с нашата. 

Думата видизъм е създадена през 1970 г. от британския психолог Ричард Райдър ("speciesism") и е популяризирана пет години по-късно от австралийския философ Питър Сингър в "Освобождение на животните", книга, превърнала се в отправен текст за всички онези, които размишляват над моралния и правен статут на животните. Тогава Сингър пише, че 

"видизмът е предразсъдък или пристрастие към интересите на членовете на собствения вид в ущърб на интересите на членовете на останалите видове". 

Оттогава определението се е разширило, както видяхме преди малко. 

Видизмът е бил назован така по аналогия с расизма и сексизма. В трите случаи принципът е същият: едни индивиди се отнасят зле с други, опирайки се на категоризации, в които няма нищо рационално. Чернокожите и индианците са били заробени заради цвета на кожата им, жените са били лишени от същите права като на мъжете заради пола им, а днес някои животни са екслоатирани и убивани заради принадлежността им към вида "кокошка", "прасе", "вълк" или "норка".

Но нека не стават недоразумения: антивидизмът не отрича различията между видовете. Ясно е, че един човек не е идентичен с едно куче, което пък не е идентично с един гущер, който пък не е идентичен с една мравка и т. н. Всеки вид се характеризира с дадени физически и психологически качества и следователно присъщи за представителите му нужди. Това, което е необходимо за единия, не е задължително за другия. За сметка на това видовете споделят общи качества (способност да страдат, нужда от свобода, нужда от социални контакти…) и нищо не ни оправдава да вземаме под внимание тези критерии за едни видове, а за други – не.

Както в случаите с расизма и сексизма, процесът се състои в това да се създадат изкуствени бариери, за да се унижат въпросните обекти на дискриминация: чернокожите са били търгувани като вещи под предлог, че са принадлежали към низша раса, жените не са имали правото да работят или да гласуват под предлог, че им е липсвала разсъдливост, а днес не-човешките животни са експлоатирани, малтретирани и убивани под предлог, че чувствителността им е ниска или я няма, а физиологическите, психологическите нужди и тези за социални контакти – почти несъществуващи. Всъщност си позволяваме насилия, защото тези животни не принадлежат към нашия вид. Останалото са само извинения. 

"Расистите – пише Сингър – нарушават принципа за равенство, като придават по-голяма тежест на интересите на членовете на собствената им раса, когато съществува конфликт между техните интереси и интересите на членове на друга раса. Сексистите нарушават принципа за равенство, като привилегироват интересите на членовете на собствения им пол. По подобен начин видистите позволяват на интересите на членовете на собствения им вид да превъзхождат над основните интереси на членове на други видове. Схемата е същата във всеки един от случаите."

Очевиден пример за видизъм : прасето

Както видяхме, видизмът ни кара да придобием нерационално и несправедливо отношение спрямо различни видове с подобни физиологически и ментални характеристики. За някои от тях създаваме условия на комфорт и благоденствие, докато други нямат право и на най-малкото зачитане. Най-емблематичният случай, споменат набързо в предишните редове, засяга отношението ни спрямо кучетата и прасетата. На запад кучетата са животни-компаньони, които живеят с хората, заминават на почивка с тях, водени са на ветеринар при най-малката болка, възползват се от специални застраховки и са закриляни от закона срещу насилие от страна на хора: ако малтретирате куче на улицата, стопанинът на животното може да подаде жалба срещу вас и да ви арестуват. Освен това, и то не е най-маловажното, кучетата при нас не са отглеждани, за да завършат на кайма или наденици. Опитайте се да сервирате готвено кучешко на своите гости, не съм сигурен дали ще имат желание да се върнат у вас, нито дори дали ще продължат да дружат с вас. Реакцията им ще бъде да се отнесат с вас като с варварин или побъркан. У нас не се яде кучешко месо, това е нехуманно, отвратително, просто е така. За сметка на това направете каквото си искате на едно прасе и никой няма да ви държи сметка.

Близо 1,5 милиарда прасета са убивани всяка година в света, от които 25 милиона във Франция. Огромна част от тях са отглеждани в ужасни условия без никога да виждат слънчева светлина или да ровят в земята. Обаче кучетата и прасетата имат много сходства: прасетата, които отговарят на името си, ако са опитомени, могат да проявяват афективност като кучетата. Прасетата са социални животни, които също могат да станат членове на човешко семейство, дори и да имат недостатъка да бъдат много по-обемисти и по-трудно подвижни! Да поговорим сега за интелигентността: Орелиа Варен, етолог, специализирал се в селскостопанските животни, обяснява, че прасетата имат когнитивни способности, по-добри от тези на кучетата и на някои маймуни. Прасетата са част от видовете, които разпознават образа си в огледало, което доказва, че имат самосъзнание. Експеримент също така е доказал, че умеят да управляват компютърен джойстик, за да получат храна за възнаграждение, с повече леснота, отколкото кучетата. Поради значителните си когнитивни и социални умения, прасетата са много чувствителни към това, което преживяват, и според Орелиа Варен у женските свине, които живеят две-три години преди да бъдат убити, се наблюдават тенденции към депресия. Друг ключов елемент: от обикновена биологична гледна точка прасето е по-близко до човека, отколкото е кучето. Органите му силно приличат на нашите дотолкова, че сърдечни клапи на прасе вече се трансплантират на хора в очакване да може да се извършват и трансплантации на органи (черен дроб, сърце, бял дроб, бъбрек…).

Как тогава да се оправдае това, че с кучетата се отнасяме благосклонно, като вземаме предвид чувствителността и нуждите им, а напълно презираме прасетата, като ги третираме като прости изделия за консумация, които не се нуждаят от никакво специално внимание? Защо на едните да се признава нещо, което се отказва на другите? Тази дискриминация може да се обобщи с този въпрос: защо животновъдът, който изпраща прасета в кланица, плаче при смъртта на кучето си? Това е видизъм и той няма повече морална и логична база от расизма и сексизма. Един ден ще осъзнаем, че все по-значителните масови убийства, които извършваме на прасетата, представляват едно от най-големите варварства в нашата история. И все пак имаме срамното предчувствие за това. Как иначе да се обясни това, че върху опаковките на шунка никога няма снимка на прасе? Защото трябва да се забрави и да се премълчи това позорно деяние, състоящо се в измъчването и екзекутирането на животни, които заслужават същото внимание като нашите приятели кучетата.

Борбите срещу расизма, сексизма и хомофобията се състоят в това да се провъзгласи "всички са равни, защото са хора". В борбите за правата на чернокожите, жените и хомосексуалните се иска интегрирането им в рамките на едно "цялостно човечество". Антивидизмът се бори за приобщаването на всички чувствителни живи същества в същата група на морално зачитане. От друга страна, това означава, че антивидизмът претендира за присъединяването на човешкия вид към общност много по-широка от самия него – тази на животните. Става въпрос за нашата първоначална общност, от която никога не сме излизали, въпреки отчаяните ни опити да си втълпим обратното и настойчивото отричане на произхода ни. Ние сме просто едни млади посетители на зоопарк, блуждаещ в пустошта. 

Из "Антивидист" от Емрик Карон, телевизионен и радио журналист