10 аргумента против правата на животните и техните отговори
"10 аргумента против правата на животните и техните отговори" е част от брошурата "Философия на правата на животните" от Том Рийгън.
Към първа част
1. Казвате, че животните и хората са равни, докато те са всъщност много различни едни от други.
Отговор: Не казваме, че хората и другите животни са равни по всичките си характерни черти. Например не казваме, че кучетата и котките могат да смятат или че прасетата и кравите обичат поезията. Това, което казваме, е, че много нечовешки животни подобно на хората са психологически същества, които имат свои собствени усещания за благосъстояние. Следователно, въпреки всичките разлики, които съществуват, ние и те сме равни.
"Всички аргументи в полза на човешкото превъзходство не могат да разбият този неизбежен факт: в страданието си животните са равни с нас."
Питър Сингър
******
2. Казвате, че всички хора и всички други животни имат същите права, което е абсурдно. Кокошките не могат да имат правото на глас, нито пък прасетата – правото на висше образование.
Отговор: Не казваме, че хората и другите животни имат винаги същите права. Но и всички хора нямат същите права. Например тези, които са засегнати от значително психично увреждане, нямат право на висше образование. Това, което казваме, е, че хората, както и другите животни, имат фундаменталното морално право да бъдат третирани с уважение.
"Съдбата на всяка истина е да бъде осмяна, когато се изкаже за първи път."
Алберт Швайцер
******
3. Ако животните имат права, тогава и растенията имат, което е абсурдно.
Отговор: Много животни са като нас: имат свое собствено психологическо състояние. Следователно като нас тези животни имат правото да бъдат третирани с уважение. От друга страна, нямаме никаква причина, и още по-малко научно обоснована такава, да вярваме, че морковите и доматите например носят на света психологическо присъствие. Като всички останали растения морковите и доматите не притежават нищо, което прилича на мозък или на централна нервна система. Тъй като нямат тези неща, няма никакво основание растенията да се считат за психологически същества със способността например да изпитват удоволствие и болка. Поради тези причини може рационално да се потвърдят правата на животните и да се отрекат при растенията.
"Тезата на правата на животните се основава на хипотезата за чувствителността."
Андрю Линзи
******
4. Къде трябва да се постави границата? Ако приматите и гризачите имат права, тогава и плужеците и амебите също имат, което е абсурдно.
Отговор: Често е трудно да се узнае къде да се „очертае границата“. Например не можем да кажем с точност каква възраст трябва да има човек, за да бъде стар, нито какъв ръст трябва да има, за да бъде висок. Обаче можем да кажем със сигурност, че човек на 80 години е стар, и че някой, който е висок 2 метра, е висок. Също така не можем да кажем с точност къде да поставим границата, когато става въпрос за това кои животни имат психология и кои нямат. Но можем да кажем с абсолютна сигурност къде да очертаем тази граница на научни основи: че приматите и гризачите се намират от едната страна – тази на психологическите същества – и че плужеците и амебите се намират от другата страна – което не означава, че можем да ги унищожаваме лекомислено.
"В отношенията между хората и животните, цветята и всички обекти на сътворението има цяла една голяма етика, която едва се забелязва днес."
Виктор Юго
******
5. Но сигурно има някои животни, които могат да усещат болка, но нямат единна психологическа идентичност. Понеже тези животни нямат право да бъдат третирани с уважение, философията на правата на животните предполага, че можем да ги третираме, както си желаем.
Отговор: Вярно е, че някои животни, като скаридите и мидите, може би имат способността да изпитват болка, но нямат повечето останали психологически качества. Ако това е вярно, тогава ще им липсват някои от правата, които останалите животни притежават. Обаче не може да има морално оправдание за причиняването на болка на когото и да е, ако това не е необходимо. И понеже не е необходимо за хората да ядат скариди, миди и други подобни животни, нито да си служат по други начини с тях, не може да има морално оправдание за причиняването на болка, която неизменно съпровожда тези употреби.
"Въпросът не е дали могат да разсъждават или да говорят, а дали могат да страдат."
Джеръми Бентам
******
6. Животните не зачитат нашите права. Следователно хората нямат задължение да зачитат техните.
Отговор: Има многобройни ситуации, в които един индивид, който има права, е неспособен да зачита правата на другите. Такъв е случаят при кърмачетата, невръстните деца и умствено или психично увредените човешки същества. В техните случаи не казваме, че е напълно справедливо да ги третираме без уважение, защото те не зачитат нашите права. Обратно, признаваме, че имаме задължение да ги третираме с уважение, дори и те да нямат задължение да ни третират по същия начин.
Това, което е вярно за кърмачетата, малките деца и останалите споменати хора, е също толкова вярно за другите животни. Тези животни действително нямат задължение да зачитат нашите права; но това не премахва, нито намалява нашето задължение да зачитаме техните.
"Ще дойде ден, когато хората като мен ще гледат на убийството на [другите] животни, както днес гледат на убийството на хора."
Леонардо да Винчи
******
7. Бог ни е дал на нас, хората, доминацията над другите животни. Ето защо можем да правим с тях, каквото си искаме, включително и да ги ядем.
Отговор: Не всички религии твърдят, че хората имат „доминация“ над другите животни, а в тези, които това се твърди, това понятие трябва да се разбира като безкористна опека, а не като егоистична власт. Хората трябва да бъдат също толкова любящи към цялото творение на Бог, както Бог е бил, когато го е създавал. Ако днес обичахме животните, както хората са обичали животните в Райската градина, ние нямаше да ги ядем. Тези, които зачитат правата на животните, са предприели нещо като пътуване назад към Рая – възвръщане към любов, съответстваща на творението на Бог.
"И Бог каза: "Ето, давам ви за храна всяко растение по земята, което дава семе, и всяко дърво, което дава плод."
Битие 1:29
******
8. Само хората имат безсмъртна душа. Това ни дава правото да третираме другите животни, както си искаме.
Отговор: Много религии учат, че всички животни, а не само хората, имат безсмъртна душа. Обаче ако допуснем, че само хората са безсмъртни, от това единствено следва, че ще живеем вечно, обратно на другите животни. И този факт – ако изобщо е верен – по-скоро увеличава, отколкото да намалява нашето задължение да гарантираме животът на животните – единственият, който имат – да бъде възможно най-дълъг и добър.
"Няма религия без любов, а хората могат да говорят, колкото си искат за своята религия, но ако тя не ги учи да бъдат добри и добронамерени към другите животни така, както и към хората, тя е само една измама."
Ана Сюел
******
9. Ако зачитаме правата на животните и не ги ядем повече, нито ги експлоатираме по никакъв начин, тогава какво ще правим с тях? Не след дълго те ще тичат по улиците ни и ще нахлуват в домовете ни.
Отговор: По десет милиарда животни се отглеждат и колят за храна всяка година само в САЩ. И ако този брой е изумително голям, то причината е проста, а тя е съществуването на консуматорите на животински продукти, които ядат големи количества от тях. Предлагането на животински продукти съответства на търсенето от страна на купувачите.
Но когато философията на правата на животните надвие и хората станат вегетарианци, няма защо да се страхуваме, че милиарди крави и прасета ще нахлуят в градовете и холовете ни. Когато изчезне финансовият стимул за развъждане на милиардите животни, тези милиарди животни повече няма да съществуват. Същото е и за животните, развъждани за експерименти например. Когато философията на правата на животните се наложи и когато използването на тези животни спре, тогава ще изчезне също и финансовият мотив те да бъдат развъждани по милиони.
"Най-големият ни грях към ближния не е ненавистта, а безразличието към съдбата му. Тук се крие същността на безчовечността."
Джордж Бърнард Шоу
******
10. Дори и да е вярно, че другите животни имат морални права и трябва да бъдат закриляни, има по-важни неща, които се нуждаят от вниманието ни – например гладът по света, насилието над деца, наркотиците, насилието над жени и съдбата на бездомните. Когато разрешим тези проблеми, ще можем да се заемем и с правата на животните.
Отговор: Движението за правата на животните е част от движението за правата на човека, а не извън него. Философията, която набляга върху правата на нечовешките животни и която защитава тези права, също така набляга върху правата на човешките същества и ги защитава.
На практика изборът, пред който са изправени добронамерените хора, не е дали да помагат на хората или да помагат на другите животни. Може да се правят и двете. Не сме задължени да ядем животни, за да можем например да помагаме на бездомните хора, нито да използваме козметични средства, тествани върху животни, за да можем да помагаме на деца в беда. Всъщност тези, които зачитат правата на нечовешките животни, като не ги ядат, ще са по-здрави и така ще могат още повече да помагат на другите хора.
"Аз съм поддръжник както на правата на животните, така и на правата на човека. Това е посоката на пълноценното човешко същество."
Ейбрахам Линкълн
Tom Regan, "The Philosophy of Animal Rights" (1989)
Коментари
Публикуване на коментар