Съдебните процеси срещу животни

Би било нещо ново и шокиращо за мнозина днес, че в Средновековието и допреди два-три века хората са имали особено отношение към животните като рационални същества, различаващи доброто от злото подобно на човека, което е водело до тежки последствия за животните. 

Днес никой повече не е на това мнение. Дори и най-авангардните учени или защитници на правата им не ги смятат за толкова рационални, че да заслужават да им се търси сметка за постъпките им, а благодарение на научните и емпиричните доказателства ги обявяват за емоционални, чувствителни и съзнателни, заслужаващи закрила и ненасилие от страна на рационалните човеци. И затова те трябва да имат лични права, наричани още отбранителни или негативни права, но не и задължения, т. е. не могат и не трябва да отговарят за постъпките си пред закона. Такъв е случаят с невръстните деца и с психично увредените хора. Любопитно е да се разбере обаче докъде са стигали някогашните разбирания за животните. Откъс от книгата "Man and Animals" от Юрий Дмитриев:

Съдебните процеси срещу животни са били често срещани в Средновековна Европа чак до XVIII век. 

Бозайници, птици, влечуги и насекоми били давани под съд. Процедурата била стриктно спазвана: ответниците били разпитвани и дори изтезавани. Адвокатите са имали възможност да пледират пред съдиите. Никой не е виждал нещо странно в това, защото е било общоприето да се вярва, че животните действат рационално и затова е трябвало да отговарят за своите злодеяния съгласно закона. 

Всички процеси може да бъдат разделени на „граждански“, така да се каже, и наказателни. Първата категория била характерна със снизходителност и „правосъдие“ спрямо „Божиите създания“. Присъдите били предхождани от следното обръщение: „Ти си Божие създание и аз те уважавам. Земята принадлежи на теб така, както на мен, и аз не трябва да желая смъртта ти. Но ти ми навреди, ти посегна на имуществото ми, ти съсипа лозята и унищожи реколтата ми. Накратко, ти ме лиши от плода на моя труд. Може би заслужавам всичко това, защото аз съм просто клет грешник. Във всеки случай, правото на по-силния е презряно право. Ще ти обясня вината ти, ще моля за Божията милост, ще ти определя място, където ще можеш да живееш, и там ще трябва да отидеш, а ако упорстваш, ще те анатемосам.“

Когато обаче прочувствените призиви не били успешни, не оставало нищо освен да се отведат виновните до съда. Съдилищата все пак били доста снизходителни към селскостопанските вредители и не бързали да обявяват смъртната им присъда. През 1479 г. тълпата от някакъв район на Швейцария подала жалба против ларвите на майския бръмбар, които унищожили гори и овощни градини. Адвокатът на ларвите спорил със съдиите дали майският бръмбар е бил взет на Ноевия ковчег. Делото продължило две години, през което време ларвите продължили унищожителната си дейност необезпокоявани.

През XIV век жителите на швейцарското градче Хур дали под съд белите червеи. Когато последните не се явили в съда, съдът назначил адвокати за защитата и започнали процеса с всички формалности. Решението на съдията било: „Тъй като гореспоменатите червеи са Божии творения и имат право да живеят, следователно би било погрешно да бъдат лишени от средствата им за съществуване“, и че трябвало да бъдат преместени в някоя дива гориста местност, където биха могли да живеят в мир, без да вредят на хората.

Едно друго дори по-известно съдебно дело срещу насекоми се провело в Швейцария през 1545 г. Красноречието на адвоката и ясните му доводи довели до решение на съда да се преместят въпросните буболечки другаде и специално назначена комисия дълго избирала мястото. Накрая тя съставила документ, потвърждаващ правото на насекомите да ползват местност с плодородна земя. С особено затруднение местните хора получили разрешение да вървят през местността и само при условие, че „няма да повредят пасищата на буболечките“. Обаче буболечките така и не се преместили на новата територия (нито пък това сторили, естествено, и другите насекоми въпреки решението на съда).

През това време избухнала война между двама феодали и войските преминали през територията, определена за бръмбарите. Адвокатът на насекомите подал жалба, позовавайки се на решението на съда, като посочил, че местността повече не е подходяща за обитаване от буболечките.

Френският адвокат Бартелми-Шасане направил цяла кариера, защитавайки мишки и плъхове. През 1480 г. на едно дело обяснил, че клиентите му не могат да се явят в съда, защото домовете им са разпръснати из цялата страна и че така или иначе те са просто дупки, докъдето призовките не могат да стигнат.

Съдът постановил, че призовките трябва да станат известни на всички мишки във всички села. И отново ответниците не се явили пред съда. Адвокатът им отново намерил приемливо извинение, заявявайки, че мишките трябвало да преминат много мили през поля, гори, проломи и блата, а животът им бил заплашен на всяка стъпка от котки, лисици и бухали. Той държал пламенна реч, твърдейки, че не е честно да се осъжда цяла раса и че съдът трябва да докаже вината на всяко едно от животните. Тъй като това не било осъществимо, делото било прекратено.

Наистина не всички адвокати били толкова умели в защитата на своите клиенти. Понякога мишките и плъховете били осъждани на пропъждане. Но съдът винаги им предоставял документи за защита от котките по пътя си.

„Граждански“ дела срещу животни имало чак до XVIII век. През 1713 г. термити били дадени под съд в Бразилия за изяждането на пода и изгризването на дървените подпори на манастирска изба. Процесът, проведен в стриктно съгласие с приетата процедура, завършил с решението, че термитите трябва да напуснат района около манастира и да се нанесат на поле, специално определено за тях. Естествено термитите не се подчинили. И монасите трябвало да ги оставят намира – в края на краищата термитите също са били създадени от Бог и му служели по свой си начин. Не ставало и дума да бъдат убивани.

Толкова за „гражданските“ дела. Същността на „наказателните“ производства била различна: тук съдиите не били толкова снизходителни и повечето обвиняеми били обесвани или изгаряни на клада. Между XII и XVII век близо 100 смъртни присъди били раздадени само във Франция. Подобни процеси имало и в Италия, Германия, Англия, Нидерландия, Швеция и Швейцария.

Обикновено осъдените животни били обесвани за своите престъпления. Тук хора, които не изглежда да намират събитието за странно, са се събрали, за да наблюдават публична екзекуция на прасе. 

През XIII век свиня била осъдена на обесване във Франция за това, че погълнала малките си прасенца.

През 1314 г. бик бил осъден на обесване за това, че нападнал мъж.

През 1389 г. кон бил екзекутиран за това, че убил мъж.

През 1442 г. вълк бил даден под съд в Цюрих. Бил вкаран в клетка, която била поставена на централния площад, където се провел процесът. Вълкът бил обвиняван за убийството на две малки момиченца. Намерили се негови защитници, но получил смъртна присъда и бил екзекутиран. 

През XV век жребец бил даден под съд за това, че бил ленив и имал лош нрав. С решение на съда бил убит с тояга.

През 1796 г. бик, обвинен в причиняването на епидемия по говедата, бил изгорен жив в Германия.

Този списък би могъл дълго да продължи.

Страница от "The Criminal Prosecution and Capital Punishment of Animals" (1906), показваща потвърдени процеси и наказания на животни

Имало и други наказания, налагани на животните, освен смъртна присъда. Например те могли да бъдат отлъчени от Църквата, или иначе казано анатемосвани. Това било извършено от епископа на Лозана през 1120 г. на гъсениците и полските мишки, които отказвали да се подчинят на съдебна заповед. Година по-късно епископът анатемосал мухи, които били влезли в църква.

Не винаги животните били ответници в съдебните процеси. Смятани, че са способни на рационално мислене, те могли да влязат в ролята на свидетели.

Ако например човек бил нападнат от крадци у дома си и никой човек не можел да потвърди думите му, той можел да доведе за свидетел котка, куче или петел.

Тези свидетели рискували да се озоват самите те на подсъдимата скамейка и да бъдат строго наказвани, ако съдът установи, че са били свидетели на престъпление и не са извикали за помощ. Обикновено такива свидетели били екзекутирани. Често били и изтезавани с нажежено желязо, камшик или някакъв изтънчен инструмент за изтезание, предпочитан от Средновековната инквизиция. Техните викове в този случай били считани за признаване на вината си.

Не всички животни все пак носели правна отговорност и подлежали на наказание.

В някои страни биковете, жребците и овените били под специална закрила и се ползвали с имунитет. Не че им се позволявало официално да газят посевите, но не били длъжни да отговарят за това, а собственикът на съсипаното поле не можел дори да съди стопанина на животните. Единственото, което му било позволено, било да изгонва нарушителите от полето или градината с пръчка.

Не така било с гъските, патиците и кокошките, които били викани да се явяват пред съда за подобни правонарушения и били строго наказвани.

Имало все пак страни, в които конете и кравите били давани под съд за нанесени щети над посевите. Обикновено те били екзекутирани, а с месото им се плащало за съдебните разходи.

През Средновековието Църквата отдавала голямо внимание на животните и духовниците се впускали в заплетени „научни“ спорове относно тях. Някои твърдели, че животните са „Божии творения“ и следователно са надарени с безсмъртна душа; други отричали правото им на задгробен живот и се изпълвали с жал за тези създания, обречени на кратък живот на земята и без обещание за райско блаженство; а други пък вярвали, че всички животни са дяволи.

Из „Човекът и животните“ от Юрий Дмитриев, стр. 44-46

Yuri Dmitriyev, "Man and Animals", Raduga Publishers, 1984, Moskow

В следващата книга има по-подробна информация по темата:

Evans, E. P., The Criminal Prosecution and Capital Punishment of Animals (1906) - "Наказателните преследвания и смъртните наказания на животни"