Антропоцентризъм и потисничество

Архаичното вярване, че ние сме най-важното нещо във вселената, е остаряло, колкото геоцентризма

Да имаш антропоцентристка система от вярвания означава да считаш себе си и другите човешки същества за заемащи значително и може би дори най-важно място във вселената, разглеждайки света единствено под ъгъла на човешките ценности и интереси.

Антропоцентризмът е идеология на човешкото превъзходство. Цели религии и митологии са били създадени около антропоцентрични принципи. Теизмът – независимо дали включва съществуването на един или множество богове – върви ръка за ръка с идеята за антропоцентризма. Той предполага симбиотична взаимовръзка между човек и бог, при която, тъй като хората се възприемат като единствените интелигентни същества в космоса, сме били избрани от божество, за да поемем отговорността на морални агенти.

Архаичните вярвания на геоцентризма поддържали и антропоцентричния светоглед, който лекомислено поставял човечеството в центъра на всичко съществуващо – Земята, човешката планета била в орбиталния център на всички небесни тела. Този геоцентричен модел господствал в повечето части на света до XVI век, когато тогавашната космология постепенно била изместена от хелиоцентричния модел на Коперник, Галилей и Кеплер. Все пак имало голяма съпротива в прехода между тези два астрономични модела от християнските теолози, които не желаели да отхвърлят теория, която била в съгласие с библейските пасажи.

Приетата геоцентрична наука от този период не просто била опровергана, но и била разкрита като това, което била – политически мотивиран философски светоглед, допринасящ за антропоцентризма.

Философията на човешката доминация и превъзходство над нечовешките животни има сходен модел с тази на расовото или половото превъзходство. Също е и ключов фактор в това защо човечеството избира да доминира над другите живи същества и изпитва нуждата да „се развива“ най-много на Земята.

Антропоцентристките вярвания са допринесли пряко за формата на потисничество, наречена видизъм, при която хората привилегироват интересите на собствения си вид пред интересите на членовете на други видове. Тези вярвания също така са оформили поведението и отношението ни към естествената околна среда на Земята, където вместо да признаваме, че съществуваме във взаимнозависима жизнена мрежа, която образува комплексни, но крехки екосистеми, доминираме и предизвикваме замърсения, масово обезлесяване и безвъзвратни щети по същата тази околна среда, която ни поддържа живи.

Да вярваш в това, е привилегия

Много е удобно да се вярва, че хората са най-важните, с най-голяма стойност и превъзходство над останалите. От нашата гледна точка на превъзходство изглежда, че всичко на този свят е създадено за наша полза по един или друг начин. Също както и животните, които са били използвани за облагодетелстване на хората още от началото на писаната история. И това е било просто защото хората са се научили да изменят животните, за да се държат по определени начини, така че това да ни облагодетелства – особено чрез процеса на скотовъдство.

Системите от вярвания преминават през поколенията и без съзнателно да се разбере този процес, би изглеждало логично, че животните съществуват за нас, за да ги експлоатираме. Тук лежи възгледът, който все още трае и до днес – че е полезно за хората да смятат себе си за превъзхождащи всичко останало, че тъй като сме способни да доминираме и експлоатираме другите, някак е наше право да бъдем в тази позиция – че ние имаме право на това. Различните религии и мирогледи просто са работели, за да поддържат и оправдават тези предразсъдъци.

Да вярваш в антропоцентристкия светоглед означава да бъдеш в привилегирована позиция. Привилегията е специално право, предимство или имунитет, който е достъпен само за определена личност или група. Привилегията е за това да не бъдеш поставен в неизгодно положение и това видео обяснява прекрасно привилегията, за да бъде разбрана от всички.

Резюме: Всички ученици в класната стая имали у себе си топче намачкана хартия. Пред тях на подиума под дъската било поставено кошче за отпадъци. Учениците влезли в ролята на представители на различни държави. Ако успеят да уцелят кошчето от мястото си, всички жители на страната им щели да се замогнат финансово и издигнат класово. Учениците от задните чинове се възмутили, че позицията им е по-лоша от тази от предните чинове. И очаквано, тези от предните места успели да уцелят с по-голяма успеваемост. В случая тези от предните чинове са привилегировани. Те не трябва да забравят, че са такива и че трябва да защитават онези, които не са.

Разбира се, животните не са в задната част на „стаята“ – те дори не са в стаята. Те са отвън в коридора без да знаят за „играта“, нито да могат да изразят с думи своето неизгодно положение. Тези в стаята се замислят малко, ако не и въобще, за тези, които съществуват извън стаята – тези извън моралната им сфера.

Човеците са успели да създадат глобална идеология, която систематично изключва животните от вземане под внимание на интересите им, като ги потискат и им приписват твърде малко морално значение. Когато подобна йерархична институция съществува и от която човеците се възползват директно по много начини – храна, облекло, развлечение, печалба, медицински изследвания, – не е чудно, че повечето хора не са замисляли за привилегията, с която са били родени.

За тези, които са успели да се замислят за това, веганството като движение за социална справедливост е превъзходен начин да спрат да бъдат част от антропоцентричното систематично потисничество над нечовешките животни и да бъдат гласа на милиарди, които са безгласни.

Източник: http://www.shellethics.com/ethics/anthropocentric-humans/