Въпроси за вегетарианството (част 1)

– Ти си вегетарианец, а? Защо се мъчиш, бре, братле? Ти ли ще оправиш света?

Ето един въпрос, на който всеки вегетарианец, вярвам, е имал най-често случай да отговаря. При това, този въпрос се отправя не само към вегетарианците като такива, но изобщо към „идеалистите“: всички ония, които се стремят да живеят „по Бога“, както казва Л. Толстой, т. е. да живеят праведен живот.

В днешното общество хората, особено интелектуалната маса (не толкова народа), са достигнали до такава обърканост на понятията за живота, че или не разбират думите – праведен живот, – или пък означават с тях нещо старо, отживяло. Всъщност обаче, в тия думи се съдържа възможно най-висшия синтез на философията на живота.

– Ти ли ще оправиш света?

– С този въпрос вие признавате, че има нещо за оправяне „в света“, т. е. в човешкото общество, вие признавате, че обществото е болно. Но болестта на обществото е болест на хората, които го образуват, защото обществото – това са хората: аз, вие, други, трети и пр. Като реалност, нещо усетимо, емпирично обществената болест се проявява в отделните индивиди. Щом е така, тогава аз и вие сме болни. Онова, което вие смятате, че трябва да се оправи, то е в нас. Няма обществена болест, която, строго погледнато, да не е лична болест. Затова всеки себе си трябва да лекува, за да лекува и обществото.

Реална, истинска, а не въображаема борба с обществените болести, със злото изобщо, човек води дотолкова, доколкото той чувства тия болести, злото, като свои лични и води тая борба в себе си, в своята душа. Няма обществено зло.

Злото е лично. От единицата, личността – към цялото, обществото: ето единствения път за оправяне на „света“. Този смисъл имат и думите на Александър Херцен: 

„Ако хората вместо да спасяват целия свят, почнат да спасяват сами себе си, вместо да освобождават цялото човечество, почнеха да освобождават сами себе си – колко много биха сторили за спасението на света и за освобождението на човечеството.“

И доколкото човек води успешно тази борба за спасяване и освобождаване на себе си, за добиване на власт над себе си, дотолкова той добива власт над другите, над обществото – власт единствено позволена, власт да буди борческите, героичните сили у другите за борба със себе си.

„Колкото пъти отида на месарницата да си купя месо – изповядваше един правдив човек на своя приятел, – винаги ти се изпречваш напреде ми и не един път съм се връщал без да си купя месо. А когато сме двама, аз никога не съм имал смелостта да се отбия в месарницата.“ Кой е този „ти“? Това не е някой полицай в униформа. Това „ти“ е неговото „аз“, пробуждано поне за момент от духовната власт на другия.

Пътят на борбата със злото чрез себе си е най-труден. И хората са избрали много по-лесен – разбира се лъжлив: те взаимно се упълномощават за това. И всичко е нагласено като машина! „Не е моя работа да оправям света. За това има депутати, камари, съвети, министри, учени. Аз ще си гледам моята работа и ще живея...“ – казват обикновено.

Въпросите на живота се разрешават от „избраните“. А всъщност всички въпроси на живота са лични въпроси: какво трябва да правим? Как трябва да оправим света? – абсолютно никаква друга разумна мисъл няма освен: какво трябва аз да правя? Как трябва себе си да оправя?

Вегетарианството е не само една смела, но и неизбежна крачка за оправяне на себе си, а посредством това и „света“.

Илия Енчев

Из списание "Вегетариански преглед", (година III, март и април 1922 г., брой 6 и 7, стр. 101-102), орган на Българския вегетариански съюз – София