Въпроси за вегетарианството (част 2)

Когато се посочат всички ония доказателства от сравнителната анатомия, от които поразително ясно изпъква, че природата поставя човека в групата на плодоядните животни – висшите маймуни; когато се приведат и ония неизброими лабораторни експериментални изследвания на сравнителната физиология и биохимията, от които се вижда отровността на месото още като неупотребена храна и разрушителната и болестотворната сила на тая отровност по целия храносмилателен апарат и зъбите до правото черво, от трихинелозата – до подаграта и рака; когато се приведат още практическите, историческите и моралните доказателства против месоядството, слушателят обикновено задава въпроса:

– Всичко хубаво, което казвате, съгласни сме, но кажете, като махнем месото, какво ще ядем? Само с фасул живее ли се?

– Като се махне месото, не остава само фасул, а толкова много неща за ядене, че не можем ги изброи.

А при един случай един селянин отговорил така: „Грях е да казвате, че няма какво да се яде!

– Ами маста? Благо, блажнинка – откъде ще вземем?

– Никое животно не приема от природата мазнини в отделен, готов вид, както човек прави. Организмът на всяко животно, включително и човешкият, е нагоден сам да извлича необходимото количество мазнини от приеманата храна. Природата не прави такива разходи – да предвижда специални разкоши за човека в това отношение.

В зависимост от съставните химични вещества на нашия организъм стои съставът на храната, която трябва да приемем.

Тия съставни части са: белтъци (албумини, азотисти вещества), въглехидрати, мазнини, [минерални] соли и вода. Те влизат и като основни елементи на храната. Пропорцията трябва да бъде следната: 60 г белтъци, 350-400 г въглехидрати, 40-50 г мазнини, 20-30 г соли – средна норма за 24 часа. Най-важно място се дава на белтъците, понеже те дават градивния материал на тъканите: растене и възобновяване на похабените клетки.

Месото го ценят най-вече за това, че съдържало много белтъци – средно 19%. Но ако го сравним с яйцата, които съдържат 28% белтъци, сиренето – 27-32%, граха – 22%, лещата – 25%, боба – 24%, соята (македонския боб) – 37,5%, нахута – 22,65% и др. – ще видим колко е неоснователно това, понеже гореизброените продукти съдържат по-голямо количество концентрирани белтъци.

* Посочените числа може да не съвпадат напълно със съвременните изчисления на хранителните стойности за съответните храни (бел. ред.)

Ако разгледаме хлебните растения, ще видим, че в тях се съдържат в идеално съчетание основните хранителни ценности. (Виж: горната таблица из „Нашата ежедневна храна“ от д-р Ив. Тодоров).

Според това в един килограм житен булгур ще има приблизително: 120 г белтъци, 17,5 г мазнини, 679,10 г въглехидрати и 19,70 соли; а в един килограм черен житен хляб 75 г белтъци, 5 г мазнини, 495 г въглехидрати и 14 г соли. Без много сметки: ½ кг булгур, прибавени към него малко орехи или плодове, или един кг хляб със същата добавка е предостатъчна храна в най-чист вид на един човек за 24 часа. В тая храна се включват и ония диференциално най-малки химични придатъци – витамините, – които особено много се намират в люспите на зърното.

Черният (пълнозърнестият, с трици) хляб трябва да влезе като основа в нашия хранителен режим.

Затова прави са думите на д-р А. Хейг: 

„Яж само хляб! Защото хлябът и житните растения са най-добрата и здрава храна.“

Още Епикур е казал: 

„Като се храни човек с хляб и вода, може да съперничи по блаженство и Зевс.“

А хората от нашия народ, когато се хранят, казват: „Хайде да ядем хляб!“ Което значи, че те живеят главно с хляб и него смятат за храна. И въпреки невежеството, непосилния труд и др. израждащи условия, с тая храна работният (особено земеделският) народ е по-здрав и жизнеспособен от най-угоените месояди.

Само чрез вегетарианската храна човек няма да „копае своя гроб със зъбите си.“

А ако става въпрос за „кулинарно изкуство“, и в това отношение вегетарианската кухня стои несравнимо по-високо по разнообразие и чистота от месоядската. Последната отдалеч се познава по миризмата на мърша и рояка мухи, с които човек се напредварва в унищожение на разлагащите се трупове.

Илия Енчев

Из списание "Вегетариански преглед", (година III, април 1922 г., брой 8, стр. 129-130), орган на Българския вегетариански съюз – София