Вегетарианството и единството на живота
Вегетарианството за нас трябва да бъде не само кулинарна и диетична доктрина, а мироглед, философия, която хвърля нова светлина върху цяла съвкупност от индивидуални и обществени проблеми и същевременно води към тяхното най-правилно разрешение.
За
нас вегетарианството трябва да бъде
преди всичко едно стъпало, от което пред
духовния ни поглед се открива един свят,
пълен с хармония и красота. За нас не
трябва да бъде важно само, че вегетарианството
може да направи мускулите на човека
по-силни, а организма му – по-способен
да се бори с опасностите на живота и със
смъртта – даже това е твърде маловажно, – а че то ни открива връзките на единство,
които свързват човека с всичко и всички,
и му дават възможност да разпространи
чувствата, които са го освободили някога
от човекоядството, първо върху
себеподобните си, за да се освободи и
от съвременното социално човекоядство,
а после върху всички живи твари – за да
измие душата си от всяка кръвожадност.
Вегетарианството
трябва да бъде за нас едно отношение
към храненето, при което последното се
явява вече не само като въпрос чисто
медико-диететически, а предимно
духовно-нравствен.
Защото
вегетарианството е израз на една особена
чувствителност и съзнателност, която
ни налага много задължения не само към
храната и животните, но и към собственост,
образование, общество и т. н.
И
само така разбрано то може да бъде едно
мощно и ценно движение за човечеството.
Вегетарианството
в неговото широко схващане е неразделно
свързано със закона за единството в
живота, според който процесът на живота
е еднакъв във всичко живо.
И
затова то е предназначено преди всичко
да разпространи идеята за това единство
в живота; и неговата роля се крие тъкмо
в това. И колкото повече хората го
възприемат в това му именно съдържание,
толкова повече то ще служи за истински
белег, че те са намерили изход из
забъркаността в живота и са стъпили здраво
и сигурно на правия път към нравствено
и физическо оздравяване и прераждане
– пътят на освобождение от робството
под нашата животна природа и неудържим
полет към духовно растене. В това именно
трябва да се вижда голямата заслуга на
вегетарианството и ролята, която то има
да играе в живота.
В
основата на вегетарианството лежи ново
отношение към всичко живо – отношение,
което изхожда от признанието, че животът
на всичко сам по себе си има абсолютна
цена и че убийството, следователно, е
нарушение на един основен закон, на
хармонията в живота и отдалечаване от
справедливостта, доброто и красотата.
Ето
защо всички истински, активни работници
за осъществяване правдата на земята не
могат да не бъдат вегетарианци, както
и обратно – истинските вегетарианци
не могат да не бъдат активни работници
за осъществяване на тази правда в живота:
те не могат да ограничават своя интерес
и внимание изключително върху доброто
храносмилане.
Вегетарианството
изтъква, че убийството на животните в
никакъв случай не може да хармонира,
при искрено, правдиво и честно отношение
към този въпрос, с един мироглед, построен
върху стремежа към доброто и правдата.
Вегетарианството
е неизбежна, логическа последица от
стремлението към усъвършенстване и
същевременно и първото стъпало към това
усъвършенстване, а последното пък е
тясно свързано с общественото творчество:
обществено творчество и морално
усъвършенстване са немислими едно без
друго.
Служенето
на другите неизбежно предполага хора
с чисто сърце, далеч от всички унизяващи
личността привички. В този смисъл
вегетарианството не може да бъде отделено
от общото движение на човека и човечеството
към правдата и доброто и само тъй разбрано
то може да бъде сила за прераждане на
живота.
Д.
Т. Кацаров
Из
„Вегетариански преглед“ (година II,
октомври 1920 г., брой 2, стр.
17-18), орган на Българския вегетариански
съюз – София
Коментари
Публикуване на коментар