Състраданието към животните

"За величието на една нация и моралния й прогрес може да се съди по отношението й към животните." 

Махатма Ганди

Всяко извръщане от състраданието към животните означава упадък на народа. В такъв случай зданието на справедливостта и правдата между хората започва да се строи от стряхата, а не отдолу, от основата, която е без съмнение да се признават правата на съществата, които човек е примамил и които му служат без да протестират. Основа на новата нравственост е да се възвърнем към милосърдие, към милосърдие не само спрямо хората, но и към всички животни.

„Страда животното тъй, както и сам човекът!“ - казва поетът Юлиус Зейер, а писателят Гама прибавя към това, че страданията на животните – особено през войната – са етически много по-тежки, защото това се отнася за мъките и живота на същества, които нямат съвсем никаква вина. Човек в повечето случаи знае защо страда и защо се жертва, противи се, когато жертвата е излишна или незаконна, но животното няма ясно съзнание, умира от човешка ръка без да предчувства и без да осъзнава защо. Животните не протестират, не се сдружават, за да защитават правата си, това трябва да стори за тях човекът. Но човешкото общество е раздвоено – две души както в гърдите на Фауст пребивават у него. Едната изтребва и убива, другата се бори против убийството. Изтребват се и се убиват наистина и животните едно друго, но в жестокостта и зверщината човекът превъзхожда всички животни. Както Шилер добре е казал, че лъвът и тигърът са грозни, но над всички ужаси се отличава човек със своя изтребителен нагон.

Човекът, който се мисли за беззащитно, слабо същество, употребява силата на своя ум, за да изработи оръжие, с което си служи не само за защита, но и системно, преднамерено да изтребва животните. Има цяла редица животни, които човекът е изчистил от повърхността на земята от користолюбие и от единствения си разрушителен инстинкт. Шепа добри хора се грижат да запазят животните от близкото им изтребване, но мнозинството от несъзнателното човечество трепи наред с грамади.

Всичко това е затуй, че никъде не искат да знаят за душа на животните. По-голямата част от човечеството отрича душа у животните – смятат ги само за оживена материя, с която може безнаказано да си служим. Животните били собственост на човека, казват, когато става въпрос за домашните.

Но който е разбрал душата на животните, той се е привързал към тях и им е станал другар, често пъти в самотна изоставеност. И животното отплаща за това чувство с привързаност и благодарност. Раздялата на животното от неговия другар-човек често довежда и до смърт на вярното животно, кучето и конят загиват след смъртта на човека – това най-добре доказва съществуването на чувствена душа у животното.

Душата на животните е неизследвана тайна. Тя не е още пробудена към ясно самосъзнание и затова те още повече имат нужда от нашата закрила против тираните и против изтребването от страна на хората.

Вековете са създали пропаст между човека и животното и изглежда само като хубаво предание, че някога си човек е живял в някакъв рай в мир с всички животни без да убива и без да заробва нито едно. Защо да не прекрачим тази широка пропаст чрез усилията си да проумеем душата на животните? Това би намалило много повече бедствията на света, отколкото си мислим. Успеем ли да възпитаме поне бъдните поколения в обич към животните, ще изчезне голяма част от жестокостта изобщо в света. Както казва великият английски мислител Джон Брайт:

„Възпитате ли децата в училище да разбират как е справедливо и благородно да се отнасят към хората и към тия, които наричаме „низши твари“, ще повдигнете с това нивото на техния характер.“

Това се отнася към възпитанието на сърцето, за необходимостта от което толкова много се говори. 

Тази култура на сърцето ще доведе сама по себе си до отстраняване на цялото безправие, вършено днес спрямо животните.

Главното усилие на всеки един от нас, общите усилия на всички ни трябва да бъдат насочени към просветяване на широките слоеве за душевната същност на животните. Това е същественото и чак на втори план идва ползата, ползата и радостта, които животните ни носят. Вярваме ли, че всичко във вселената крачи към обща идеална цел, то не бива от това старание да изключваме животните. Нека и те имат тук своето участие.

Павла Мудра 

Из списание "Вегетариански преглед" (година VI, януари 1925 г., брой 5, стр. 69-71), орган на Българския вегетариански съюз – София