Да изконсумираме нашата планета и нашето здраве

"ЯЖ МЕСО... И РАЗРУШИ ПЛАНЕТАТА"

Земя

Фермерите трябва да произвеждат храна за нарастваща световна популация, но земеделието просто не може да изпълни желанието на около 7 милиарда души да консумират повече животински продукти. Световното население се е увеличило от 2,7 милиарда през 1950 до 6,3 милиарда през 2006 (233%). В същото време световната консумация на месо се е увеличила от 47 милиона тона през 1950 до 260 милиона тона през 2005 (553%). Консумацията на мляко и яйца също се е увеличила. Във всяко общество, в което приходите растат, консумацията на месо расте дори с по-големи темпове, а в същото време това е високо неефективен начин за изхранване на хората.

Eфективността, с която различните животни превръщат в протеин растенията, с които се хранят, варира. За едрия рогат добитък са нужни грубо 7 кг зърно, за производството на 1 килограм живо тегло (но това е в най-добрия случай, пропорцията може да бъде и 16:1). За свинете съотношението е 4:1 (4 кг растителна храна за 1 кг живо тегло), за домашните птици е около 2:1. За производството на един килограм говеждо е нужна около 100 пъти повече енергия, отколкото за произвеждането на килограм картофи. Месната индустрия също така прахосва водните ресурси. За производството на килограм говеждо се използват 15 m3 вода, докато са нужни само 0.4 – 3 m3 вода за производството на килограм пшеница.

През 2005 фермерите по света са произвели 220 милиона тона соя. От тях само около 15 милиона тона са консумирани от хора. 144 милиона соя са отишли за храната на крави, прасета, пилета и дори риба. Освен соята, храната на домашните животни включва царевица и други богати на енергия земеделски култури, всичките продукт на монокултурната земеделска индустрия.

Здраве

В индустриалните страни болестите и предпоставките за тях, причинени от определен начин на живот като наднормено тегло, диабет, висок холестерол, високо кръвно налягане, сърдечни проблеми и рак са силно разпространени. Има изобилие от източници, показващи, че вегетарианската диета се асоциира със значително по-малък риск от тези заболявания. Въпреки това пържолите, надениците и рибата все още се смятат за нормална част от диетата. Митът, че това са здравословни и незаменими храни е широко разпространен и много членове на лекарското съсловие също вярват, че месото е жизнено важна част от диетата. 

Има схващания, че модерните хора трябва да ядат месо, защото от 2 милиона години хората го правят. Но трудностите да си набавиш необходимите витамини, протеини и жизненоважни калории чрез други храни освен месо (примерно заради географското разположение и климатичните условия) са заличени от 10 000 години на широко разпространеното земеделие и транспорт. Всъщност сега, в модерното общество, проблемът е напълно противоположен – много хора поемат твърде много калории и страдат от затлъстяване и проблемите свързани с него. Съвременото земеделие предлага изобилие от всичко, от което се нуждаем, когато трябва да сме зависими само от храна с растителен произход. 

Няма нищо полезно в месото, което да не може да бъде набавено от здравословна вегетарианска или веганска диета. За сметка на това, в съвремените епидемиологични модели, ниското съдържание на зеленчуци в диетата се смята за рисков фактор за много туморни заболявания, сърдечно-съдови заболявания и дегенеративни болести, за които фармацевтичната индустрия харчи милиони всяка година, опитвайки се да намери подходящи химически получени лекарства (тествани върху животни). Очевидно би било по-здравословно и по-евтино, ако всички спрем да консумираме животински продукти.

Диета, включваща месо, също така ни сблъсква с различни заболявания, свързани с храната. Най-чести са бактериите, съдържащи се в недобре термично обработеното месо, като салмонела, кампилобактерията, E. Coli и говеждата спонгиформена енцефалопатия, които са широко разпространени по целия свят. Всъщност птичият грип се разпространи, защото няма адекватни лекарства, които да го спрат. Световната здравна организация обвини “интензивното промишлено птицевъдство” за избухването на птичия грип. Шефът на Центъра по контрол на заболяванията в Тайланд каза: “Светът си няма и идея какво ще стане, ако това нещо продължава така“, след това го замени с “Кога, наистина. Въпросът е кога. Не мисля, че вече занапред имаме лукса да използваме думи като ‘ако’. ‘Ако’ е вече в миналото.”

Мляко?

Казват, че на кравите не им вреди, ако ги използваш само за производство на мляко, „дори им е приятно, когато ги доят“. В съвременния свят градското население расте от ден на ден и остава все по-малко място за традиционни ферми, където кравите пасат на полето, а вечерта, когато се върнат от пасището, добрата жена ги дои на двора…

Всъщност, млякото се произвежда във ферми от промишлен мащаб, където кравите никога не напускат установените за всяка една от тях обори и се доят от бездушни машини.

Но независимо от това къде се отглежда, за да може кравата да дава мляко, тя трябва да роди. Бичето не може да дава мляко и затова неговата гибелна участ е неизбежна.

Във фермите животните са принуждавани постоянно да забременяват и да раждат. Също както хората, бременността при кравите продължава 9 месеца. В този период кравите продължават да се доят.

В естествена обстановка средната продължителност на живота на кравата би била 25 години. В съвременните условия те биват изпращани в кланицата след 3 до 7 години „работа“.

Съвременната крава, под въздействието на интензивните технологии, произвежда 10 пъти повече мляко, отколкото в естествени условия. Организмът на кравите се подлага на изменения и се намира в постоянен стрес, което води до възникването на различни заболявания като мастит, левкемия Бовина, имунодефицит Бовина, болест на Кронин и др. За борба с болестите на кравите се дават множество най-различни лекарства и антибиотици. Някои от тези заболявания по животните имат дълъг инкубационен период и често се развиват без видими симптоми, докато в същото време кравите продължават да се доят и млякото им да се изпраща в производствената мрежа. Ако кравата се храни с трева, то тя няма да може да дава такива огромни количества мляко. На кравите интензивно се дава висококалорична храна, която за тези животни се явява неестествена, тя предизвиква у тях различни нарушения на обмяната на веществата и причинява болести.

За да се увеличи произвеждането на мляко, кравите се инжектират с хормон на растежа (Bovine Growth Hormone), който се създава по синтетичен път. Освен вредното влияние върху организма на самата крава, хормонът предизвиква сериозни дефекти в организма на телетата.

Телетата, които се раждат от млекодайните крави, се отнемат от майката веднага след раждането. Половината новородени – женските се отглеждат, за да заместят ставащите бързо безполезни майки. Бичетата обаче завършват живота си доста по-бързо: на част от тях се дава да достигнат пълния си размер и се изпращат в кланиците за говеждо, а друга част още в детска възраст се колят за телешко.

Производството на телешко месо представлява страничен ефект на млечната промишленост. Тези телета се държат около 16 седмици в тесни дървени заграждения, където те не могат нито да се обърнат, нито да изпънат крака, нито дори нормално да легнат. Хранят ги със заместител на млякото, в който отсъстват желязо и влакнини, за да може у тях да се развие анемия. Именно благодарение на тази анемия (атрофиране на мускулите) месото придобива онзи нежен светъл цвят и висока стойност. Дори ако говорим за идеалното краве мляко (без добавени хормони, антибиотици и пр.), по мнението на докторите, а в частност на д-р Нийл Бърнард, основател на организацията "Лекарски комитет за отговорна медицина" (PCRM), млякото не е полезно за възрастния организъм. Нито един вид бозайник не се храни с мляко след детска възраст. Нито един от видовете, в естествени условия, не се храни с млякото на друг вид животни. Млякото на кравите е предназначено за телета, които имат 4 стомаха, които удвояват теглото си за 47 дни и към едногодишна възраст тежат 330 килограма.

Млякото – това е храна за бебета. То, само по себе си и без изкуствени добавки, съдържа необходимите хормони, нужни на растящия организъм. За пациенти с тумор, според доктор Бърнард, млечните продукти са даже опасни, тъй като хормоните на растежа могат да стимулират развитието и размножаването на злокачествените клетки. Възрастният организъм е способен да си набира необходимите витамини и минерали от растителни източници и да ги синтезира в свой режим, свойствен на този организъм.

С консумацията на мляко от човека се свързва възникването на болести като заболявания на сърцето, рака, диабета и даже остеопорозата (намаляване на плътността на костната тъкан), на същото това заболяване, предупреждаването за което млечната индустрия така широко използва, за да рекламира продукцията си. Съдържащите се в млякото животински белтъчини се свързват със съдържащия се в костната тъкан микороелемент калций и го извеждат навън, вместо да обогатяват организма с този елемент. Развитите западни държави заемат водещо място в света по количеството на случаи на остеопороза, като в същото време страните, където мляко практически не се употребява традиционно (такива като Китай и Япония), дори не познават това заболяване.

Автор: Action For Animals