Богомилите

"Богомилска проповед" (худ. Вл. Вичев)

В дните, когато чрез кървавото насилие на българския княз Борис I се насаждало сред народа гръцкото православие, измежду българските славяни се разнесла мирната пропаганда на друго, по-висшо и чисто разбиране на християнството. Навсякъде се срещали горещи самоотвержени проповедници на еретическите учения: манихейство, месалианство, павликянство, гностицизъм и др. Народът, добрият, кроткият, духовният славянски народ, се отнесъл към тези проповедници с внимание и съчувствие. По всичките краища на грамадното тогава българско царство растели, въпреки жестоките преследвавия на властите, съмишлениците на новите, непризнати учения. Заговорили за това, върху което по-рано не можели да помислят. Навсякъде се показвали издънки от по-чист, по-възвишен духовен живот. Сред славяните се разнесла усилена проповед и на вегетарианството, на неубиването на животните.

Скоро всички тези учения били погълнати от грамадното религиозно движение на богомилите, което, като обзело отначало почти цяла България и целия Балкански полуостров, преминало по-късно и в Западна Европа и Англия, носейки там название: албигойство, катарианство и др.

"Поп Богомил" (худ. Д. Узунов)

Като основател на богомилството се смята поп Богомил, който живеел по времето на цар Петър (в средата на X век). Богомил проповядвал своето ново разбиране на християнството в тогавашната българска столица Търново и нейните околности.

Това разбиране на християнството нямало нищо общо с господстващото тогава църковно-държавно "християнство".

Богомил проповядвал, че учението на човека Христос е учение за духовното благо, за познаването на Бога, който живее в нас. На този Бог не са нужни нито храмове, нито икони, нито песни и молитви. На него е нужна само вътрешната работа над самия себе си и делата на любовта и милосърдието в отношенията към всички хора и животни, към всичко живо въобще.

От тази религиозна основа Богомил и неговите последователи извеждали задължителността на заповедта "не убивай" не само спрямо хората, но и към всички животни. Те били против смъртното наказание, всяко убийство, даже на животните. Смятали за грях яденето на месо. Били пълни вегетарианци и отхвърляли като храна не само месото, но и всички въобще животински продукти - лойта, млякото, сиренето, яйцата. За праведна храна те смятали само плодовете и зърната.

Богомилството, както вече казах по-горе, бързо се разпространило не само в тогавашна България, но и по-целия Балкански полуостров, по Западна Европа и Англия. Това бързо развитие е продължило само 3-4 века. Заради жестоките преследвания и пълното избиване на богомилите както от църковната, така и от държавната власт, богомилството започнало да изчезва малко по малко и вече през XVII век останали само неговите последни, умиращи среди.

Така изчезнало в България (и в другите страни) първото по тия места народно религиозно вегетарианско движение.

Из "Етика на храната или пионерите на вегетарианството", стр. 91-93, съставил Христо Досев, Бургас, 1911 г.