Бургас - родоначално огнище и духовна люлка на вегетарианското движение в България

Речта, с която се откри XI конкрес

на Б. В. Съюз от Ж. Божилова-Патева – 1929 г.

По неведомите пътища на духовните закони, които направляват човешката дейност, сякаш не е случайно, че XI Вегетариански конгрес се свиква в Бургас. Защото в кратката история на вегетарианското движение в България – Бургас може да се счита родоначално огнище, духовна люлка на това движение. Българският вегетариански съюз, за чиято дейност и значение, като организация, ще ни кажат тук неговите представители, е рожба на едно вегетарианско движение, което датира много по-отрано и което се е зародило, разраствало, искрило дълго време тук в Бургас. И ако Вегетарианският съюз е действителната рожба на това движение, сега тази рожба може да се счита за възмъжал, здраво стъпил на нозете си левент-син, дошъл в своето родно огнище, за да отпразнува своята пълнолетна зрялост, да отдаде почит на огнището, където са искрили първите негови светлинки, да се преклони пред люлката, в която рано прозрели и просветнали души са отглеждали зародиша на това движение.

Наистина, първа вегетарианска група се появява от няколко идеалисти през 1904 г. в София, но само след две години, 1906 г., замисленият в София блян на тези младежи се пренася от самите тях тук, за да се запали за пръв път факелът на това движение всред великия храм на дивната природа. През 1906 г. есента нашата група идеалисти основават в близкото до Бургас село Алан-Кайряк* вегетарианска земеделска колония, където водят живот, основан върху вегетарианските принципи и християнско разбиране.

* Днес село Ясна Поляна. Виж повече в тази статия - Толстоистите от комуната в село Ясна поляна
 

С това вече семето е посято, а заедно с това застава там и мъдрият градинар, който ще отглежда семето. През януари 1907 г. започва да излиза там, в Алан-Кайряк, списанието „Възраждане”, администрирано обаче в Бургас. Сп. „Възраждане” първо започва систематично да пропагандира идеята за безкръвната храна и да изнася научните и духовни обоснования на вегетарианството. 

Колонията е просъществувала в Алан-Кайряк две години. В нея са участвали основателите Димитър Жечков, Хр. Досев, Стефан Адрейчин, Т. Коматов, Цонко Николов, Маруся Галина (Малоруска). След разпадането на колонията там е останал само Стефан Адрейчин, който прекарва още две години, като редактира списанието оттам, а го издава с помощта на сътрудници в Бургас. След това списанието, тази духовна люлка на вегетарианското движение, се пренася напълно тук в Бургас, където остава до 1918 г., когато се пренася в София, където остава и досега. Неговото печатане става на първо време в Алан-Кайряк на собствена печатница, после се печата в Бургас, Сливен, Стара Загора и най-после в София.

Идеите на първата вегетарианска колония се разнасят чрез списанието из цяла България и из чужбина. Появяват се отзиви от всички краища на България и от близки страни.

В това време и в Румъния имало вегетарианско движение, което е зародило връзка с „Възраждане”. То е имало също свой печатен орган, замисляло се е от двете страни образуване на вегетариански съюзи и свикването на общ вегетариански събор с румънците в Бургас. Войната обаче слага край на тези проекти, като преряза крилете на всеки творчески идеализъм. Видно е от тези думи как началото на движението с цялата жар на неговите идеи за обновен живот и с всичкия широк размах на озарени от учението за всеобщата любов души към дружба и братство между всички хора се заражда и развива дълго време тук. И до 1918 г. остава все в Бургас този разсадник на вегетарианското движение, ако и да беше се образувал вече в 1914 г. Вегетарианският съюз в София от един от първите апостоли на движението и негов духовен вожд, покойния Хр. Досев.

Нека бъде вечна слава и чест на тези първи апостоли на вегетарианското движение у нас, които с прозрението на просветлени души, откъснаха отломка от големите божествени истини и чрез беззаветната си служба внесоха тези истини в човешкото познание, за да отбележат едно стъпало по-нагоре в безспирната духовна еволюция на човечеството.

От тези първи апостоли на вегетарианското движение, живели и работили тук, трима вече: Димитър Жечков, Хр. Досев и Т. Коматов не са между живите. Един от тях, а именно Д. Жечков, е родом от гр. Бургас. Духът му витае сега между нас и извиква едно възпоминание. Роден в 1887 г., починал на 6 септември 1907 г. в първия разцвет на живота си, неговото име и досега краси като бяла, едва цъфнала лилия вегетарианското движение.

[…] 

От 1904 г. – родоначалната година – досега вегетарианското движение се е разраснало дотолкова в България, че няма град или село, където да не се знае за него. Навсякъде из всички краища много хора са променили напълно режима на храненето си. За него говорят и здрави и болни – здравите, за да осигурят своето благосъстояние – здравето; болните, за да си върнат това ценно богатство, което са изгубили. 

Във всички почти по-големи градове има вегетариански гостилници, някъде и по няколко. В София, Пловдив и Варна те са първостепенни заведения. В това отношение България надминава всички европейски страни и този факт се сочи там като признак на духовен стремеж на нашата страна. 

Направени са в това време няколко опита за вегетариански стопанства, между които най-голямото – това в с. Мечкюр, Пловдивско*. Организирани са няколко предприятия, които да създадат материална база за широка вегетарианска дейност, най-голямото от които е Вегетарианското кооперативно сдружение в София със своя вече изграден грандиозен дом. От важно значение за вегетарианското движение е акционерното предприятие за безалкохолно и консервно производство, по инициативата на г. д-р Станчев в Нова Загора. 

*Сегашният квартал Прослав на Пловдив. Виж повече в тази статия - Вегетарианският квартал на Пловдив – градът градина на полето

В средата на вегетарианското движение се появиха и развиха няколко идейни извора, отделни книгоиздателства: най-първо „Възраждане”, после Ст. Георгиев, „Посредник”, с няколко списания: „Възраждане”, „Вегетариански преглед”, „Свободно възпитание”, в-к „Свобода, в-к „Братство” и многобройна брошурна литература, застъпваща на първо място вегетарианското гледище. 

Все от този корен се появиха в живота особени, с голяма важност обществено-идейни течения и движения: организацията за „Свободно” възпитание”, която си има свой печатен орган; Женското миротворно общество в България, което е във връзка със световните миролюбиви движения и което има за своя цел чрез възпитание и въздействие върху личността да приготви поколенията за живот в правда, мир и свобода. 

През този четвъртвековен живот на вегетарианското движение в България се утвърдиха солидни личности в неговите истини, определиха се цели семейства в режима на чистия живот, родиха се във вегетарианство деца и израснаха в неговите организации младежи, които се явяват в живота като деца на светлината. Отхранени в чистота, вдъхновени от „любов към всичко живо”, те идват сред нас като херувими, дошли от царството на слънцето, за да бъдат апостоли и творци на нов живот, основан върху чистота, истина, правда и любов. 

[…] 

Вегетарианското движение дава най-чистите идейни и духовни пориви, защото за утвърдените във вегетарианството промяна става не само в храненето им. Това е най-малкото и без особено значение, колкото и от голямо значение да е здравето на човека. 

Главното, което става в тях, това е утвърдяването на едно високо съзнание за живота във физическа и духовна чистота, в хармония и мир с всичко живо, носещо един и същ дух и проявяващ се в дивното многообразие на един и същ творец. Главното още е в това пречистване на мислите и чувствата да не приемеш за храна това, което сред органическите отрови носи още и елемента на най-голямото насилие – убийството. 

По такъв начин вегетарианецът се явява обновен, отскочил на по-горно стъпало човек, духовен аристократ с префинени чувства, с изтънчени понятия за живота, с възвишени отношения към света. 

От голямо значение за днешния обществен угнетен, потиснат и хаотичен живот е тази струя от обновени личности. Те носят чара на красив и възвишен живот и чрез това пробуждат в другите пориви за стремеж към повдигане на личността, а чрез това и съзиждане на ново общество, основано върху законите на висшия разум и проникнато от духа на любовта и братството. 

Ето защо на запад, като отбелязват за разпространеното вегетарианско движение в България, изказват своята адмирация от новите духовни сили, които се издигат из недрата на тази сломена страна. 

Струва ми се, че Българският вегетариански съюз, като отбелязва в своя XI конгрес своята пълна ориентация в областта на едно материално и стопанско творчество, ще да отбележи и това, че с 25-годишнината на вегетарианското движение той влиза в една нова фаза на творчество – творчество на духовна култура. 

Нека крепне Вегетарианският съюз, за да излизат от него укрепнали сили, които да възраждат нашата общественост в духа на човещината, свободата и духовното възвисяване, за да се постигне живот, в който личността да живее сигурно и спокойно и обществото да благоденства. 

Из списание "Вегетариански преглед" (година XI, октомври 1929 г., брой 2, стр. 1-3), орган на Българския вегетариански съюз – София