Права на животните - общ поглед и основни предизвикателства

Две противопоставящи се философски течения доминират в съвременните дискусии за моралния статус на нечовешките животни: 

- уелферизъм – което в областта на етиката към животните означава хуманно отношение към животните или благосъстояние на животните (Animal Welfare)

- права на животните (Animal Rights)

Според уелферистката позиция (Animal Welfare) хората не правят нищо лошо, когато използват нечовешки животни в изследвания, когато ги развъждат за храна или кожи, когато ги ловуват за спорт или печалба, ако общата полза в извършването на тези дейности надминава вредата, която тези животни изтърпяват. Уелферистите искат просто да не се причинява никаква излишна болка на животните и те да бъдат третирани хуманно.

Според правната позиция (Animal Rights) използването на нечовешки животни от човека, било в лаборатории, ферми или в дивата природа, е принципно грешно и трябва да бъде премахнато на практика. Въпросът колко болка и смърт са нужни пропуска централния въпрос. Тъй като нечовешките животни по принцип не трябва да се използват по тези начини, всяко количество болка и смърт е излишно. Освен това, за разлика от уелферизма, според правната позиция човешката полза не е релевантна (уместна) за определяне на това как животните трябва да бъдат третирани. Каквото и да могат да спечелят хората от подобно използване (във формата на пари, удобство, вкусови удоволствия или натрупване на знания, например), то е неправомерно придобито. (Например, следвайки уелферизма, човекът Х може да сметне, че ще му бъде от полза да вземе каквито и да било животни (дори кучета, котки, кучета, маймуни) и евентуално да ги измъчва и убива, за да задоволи уж някаква „нужда“ от това, било икономическа, естетическа, научна, за удоволствие, развлечение и т. н. – Б. пр.)

Докато уелферизмът може да бъде видян като утилитаризъм, приложен на животните, то правната позиция носи разпознаваеми кантиански черти. Имануел Кант бил напълно враждебен спрямо утилитаризма, заради последиците, до които той може да доведе по отношение на третирането на хората. (Следвайки утилитаризма, например, човек може да пороби/измъчва/убива други хора, ако сметне, че неговата полза или ползата за други хора ще бъде по-голяма от вредата, нанесена върху поробените/измъчвани/убити хора – Б. пр.)

Кант отхвърлял този начин на мислене. На негово място той предложил морално значение, което поставя стриктни граници на това как индивидите могат да бъдат третирани в името на ползата на други. Хората – твърдял той – трябва винаги да бъдат третирани като самоцел и никога просто като средства. По-специално, винаги е грешно, предвид кантианската позиция, съзнателно да се навреди на някой друг, за да могат други да имат някаква полза, без значение колко голяма е ползата.

Правната позиция (Animal Rights) поставя кантианската позиция с крачка по-напред. Според правната позиция животните, отглеждани за храна или използвани в лаборатории, например, трябва да бъдат третирани като самоцел и никога просто като средства. И така, подобно на хората, тези животни имат основно морално право да бъдат третирани с уважение – нещо, което не успяваме да направим, когато и да използваме превъзхождащата ни физическа сила и интелект, за да им причиняваме вреда в преследване на полза за себе си.

Сред основните предизвикателства, явяващи се пред правната позиция (Animal Rights), може би двете най-често срещани, се намират (1) въпросът за това къде да се постави границата и (2) липсата на реципрочност (взаимност). По отношение на второто критиците питат как е възможно за хората да имат задължение да зачитат правата на другите животни, когато тези животни нямат задължение да зачитат нашите права. Поддръжниците на правната позиция отговарят, отбелязвайки, че липсата на реципрочност не е уникална за този случай. Повечето хора ще се съгласят, че имаме задължение да зачитаме правата на невръстните деца, например, като се признава, че е абсурдно да изискваме от тях в отговор на това да зачитат нашите права.

По отношение на въпроса с поставянето на границата според правната позиция (Animal Rights) основните права са притежавани от тези животни, които носят известно психологическо присъствие в света – с други думи, тези животни, които споделят с хората набор от когнитивни, поведенчески, сетивни и волеви качества (способности). Тези животни не само виждат и чуват, не само чувстват болка и удоволствие, но са и способни да запомнят миналото, да предугаждат бъдещето и постъпват преднамерено, за да си гарантират това, което искат в настоящето. Те имат биография, а не просто биология. 

Въпросът къде да се постави границата, която разделя животните с биография от другите животни, неизбежно би породило полемики.

Малцина ще отрекат, че бозайниците и птиците се окачествяват като животни с биография, тъй като както здравият разум, така и науката говорят единодушно по този въпрос. Освен това, нови доказателства по отношение на поведението и когнитивността при рибите карат някои философи и учени да признаят психологическата комплексност на тези животни.

Като оставим настрана въпроса за определяне на граница, правната позиция (Animal Rights) рационално защитава бурните и наистина радикални социални промени, до които ще доведе признаването на права на животните – край на изследванията с животински модели и премахване на комерсиалното животновъдство, като това са само два примера.

Том Рийгън

Из "Енциклопедия на правата и благосъстоянието на животните", стр. 36-38

Онлайн източник