Преобразяване на отношенията ни към животните

Продължаваме с първа глава Кратка история на взаимоотношенията между човека и животните от книгата на Матю Рикар "Пледоария за животните" (2014).

Предприемайки уседнал начин на живот, хората вече можели систематично да опитомяват животни. От тези, които отглеждали, започнали да убиват известен брой, което предполагало съвсем различно отношение към животните от отношението на ловеца, за когото животните не са познати питомци, а са непознати плячки, дори и да познава добре поведението им. Джеймс Сърпел, професор по етика към животните в Университета на Пенсилвания, констатира, че само в културите, които са опитомили животни, се защитава тезата за човешкото превъзходство над тях. Което както свидетелства за изпитван дискомфорт от акта на убийство на животни, така и включва в себе си произволно оправдание, което позволява на този акт да се извършва. Народите от ловци и събирачи не смятат животните за по-низши, а за равни, дори и по-висши, различни от нас, но способни на мисли и чувства, аналогични на нашите.[10] В племето Чеуонг в Малайзия – докладва етологът Доминик Лестел – не разделят света на човеци и нечовеци. Те считат, че представителите на всеки вид имат свой собствен светоглед. По този начин възприятието им на света се организира според „път на тигъра“, „път на мечката“ и „път на човека“. Това, което възприема всеки вид за себе си е също толкова вярно, колкото това, което възприема човекът. Благодарение на въображението и емпатията човек може да си представи реалността, преживявана от животното.[11]

Многобройни са случаите, в които възприеманото родство с животните е формализирано в система от вярвания, в която семейството, кланът или племето посочва за начало на своя род някое животно, считано за прародител. Това антропоморфично възприятие на животните предоставя на ловните народи концептуална рамка, за да разбират техните плячки, да се идентифицират с тях и да предусещат поведенията им. Обаче тя създава следния морален конфликт: ако животното е считано за себеподобно, отнемането на живота му представлява убийство.

Сибирските ловци например признават у елените способността да разсъждават и дори им приписват способността да говорят. Такъв е случаят при много ловни племена, по-специално в области, където условията на живот са тежки, а ресурсите – редки.[12] Понякога те приписват на някакъв велик Дух способността да урежда снабдяването с дивеч. Както подчертава британският антрополог Тим Инголд, въпреки че елените са смятани за доброволни жертви, отнемането на живота им е предмет на подготовка, извършвана, за да не бъде духът на елена оскърбен или за да не се постави в опасност бъдещото набавяне на провизии. Ловецът получава физическата материя на животното – месото, кожата и костите му, – но духът му е безсмъртен и във вечен кръговрат продължава да преминава от смърт към прераждане.[13] При тези народи чувството на вина и нуждата да се изкупва клането на животни са често срещани. У някои африкански племена ловците трябва да извършват ритуали за очистване от убийството, което е замърсило тяхното съзнание. У други ловецът умолява животното да му прости и да не бъде злопаметно към него.[14]

Етичният проблем е по-голям за традиционния животновъд, отколкото за ловеца, защото връзката им с животното е различна. Ловецът притежава забележителни познания за нравите и характера на своите плячки, но никога не е имал възможността да взаимодейства социално с тях. Следователно му се отдават малко шансове да изпитва привързаност към конкретните индивиди. Обратно, в традиционните общества животновъдът е в тясна връзка с животните си и се привързва лично с тях. Клането, или актът на причиняване на страдание у животното, неизбежно поражда чувства на вина и угризения, тъй като представлява тежко предателство на предварително установеното доверие.

Щом бъдат опитомени, животните се превръщат в слуги и роби на човека и стават напълно зависими от него. Според историка Кейт Томас принизяването на домашните животни, които експлоатираме, ни позволява да оправдаем в очите си третирането, което им налагаме.[15] Това е също и мнението на Дарвин, който отбелязва: „Не обичаме да считаме за свои равни животните, които сме направили свои роби.“[16] По този начин човекът показва способността си избирателно да активира или дезактивира моралните си норми според това кое подхожда на интересите му. Едно куче няма нужда да оправдава действието си, когато убива заек; една котка не показва никакви признаци на угризение, когато си играе с агонизираща мишка. Тези поведения и страданията, които те пораждат, са присъщи на взаимоотношенията между хищник и плячка. За човека обаче тези въпроси не са чак толкова прости.[17] Въпреки че съществуват изключения, като цяло на хората им е трудно да убиват животни или да ги нараняват с пълно равнодушие. Парадоксално този блокаж изглежда произхожда от трудността ни да различаваме ясно животните от самите себе си. Много изследвания всъщност са показали, че повечето хора имат склонност да се отнасят с домашните си (селскостопански) животни и с домашните си любимци като с деца: грижат се за тях, хранят ги, закрилят ги от опасности и природни стихии, оправят им тоалета, глезят ги и ги лекуват, когато са болни.[18]

При промишленото животновъдство десетки хиляди птици или хиляди прасета биват помествани в огромни халета. Отвращението от клането на животни в тези случаи се разсейва чрез деиндивидуализацията и анонимната бързина на кланетата. Все пак то е заменено от ужаса на числеността. Един коляч на прасета доверява на Жослин Порше: „Прасето се вкарва набързо в камиона, транспортира се набързо, заколва се набързо, а после се изяжда набързо. Това е то всъщност.“[19] Тя е изчислила, че този коляч за 24-годишната си кариера е заклал между 6 и 9 милиона прасета. Както споделя работник от голяма американска верига ресторанти за бързо хранене: „Убивате хиляди беззащитни птици – по 75 000 до 90 000 на нощ. Вие сте убиец.“[20]

Всичко това, разбира се, не е без последствие за моралните ценности. Според американския философ Чарлс Патерсън: „Грижейки се за тях и хранейки ги, хората първо завързват приятелски връзки с животните, а после ги убиват. За да постигат това, трябва да задушават у себе си част от своето състрадание.“ […] Заробването на животни изглежда е служило за модел на човешкото робство, в частност широкомащабната експлоатация на жени в плен за възпроизвеждане и работа.“[21] Той цитира и примера с шумерите (IV в. пр. н. е.), които кастрирали мъжете роби и ги карали да работят като домашни животни.[22]

Следва продължение...

[10] Serpell (J.), op. cit., стр. 142. Citant Levine (M.) "Prehistoric Art and Ideology", in Cohen (Y. A.), Man in Adaptation: The Institutional Framework (vol. 3), Aldine Transaction, 1971, стр. 426-427. 

[11] Според Lestel (D.), L’animal est l’avenir de l’homme, Fayard, 2010. Édition Kindle, 1111. 

[12] Campbell (J.), The Way of Animal Powers: Historical Atlas of World Mythology (vol. 1), Times Books Limited, 1984, стр. 81-122. 

[13] Ingold (T.), Hunters, Pastoralists, and Ranchers: Reindeer Economies and their Transformations, Cambridge University Press, 1980, стр. 282. Цитирано в Serpell (J.), op. cit., стр. 144. 

[14] Fortes (M.), "Totem and Taboo", Proceedings of the Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland, 1966, стр. 5-22. Cité par Serpell (J.), op. cit., стр. 144. 

[15] Thomas (K.), Man and the Natural World: A History of the Modern Sensibility, Pantheon Books, 1983, стр. 25-30. Цитирано в Serpell (J.), op. cit., стр. 137. 

[16] Darwin (C.), Notebook B, van Wyhe (ed.), 1838. Преведено и цитирано в Chauvet (D.), Contre la mentaphobie, Éditions l’Âge d’Homme, стр. 13, 2014. 

[17] Serpell (J.), op. cit., стр. 138. 

[18] Beck (A. M.) & Katcher (A. H.), Between Pets and People: The Importance of Animal Companionship, Putnam, 1986, стр. 60. Berryman (J. C.), Howells (K.) & Lloyd-Evans (M.), "Pet Owner Attitudes to Pets and People: A Psychological Study", Veterinary Record, 117 (25-26), 1985, стр. 659-661. Цитирано в Serpell (J.), op. cit., стр. 63. 

[19] Porcher (J.), Vivre avec les animaux : Une utopie pour le XXIe siècle, La Découverte, 2011, стр. 99. 

[20] Virgil Butler, "Inside the Mind of a Killer", 31 август 2003 г., The Cyberactivist, http://www.cyberactivist.blogspot.com/. Преведено от английски език от Дейвид Оливие и публикувано в Les Cahiers antispécistes, n° 23, декември 2003 г. 

[21] Patterson (C.), Un éternel Treblinka, Calmann-Lévy, 2008, стр. 32-33. 

[22] Пак там, стр. 33.