Застъпници на животните в християнството и западната философия

Първа глава от книгата на Матю Рикар "Пледоария за животните" (2014) продължава с кратък очерк на някои от видните защитници на вегетарианството и правата на животните в контекста на християнството и западната философия.

Към част 1: Кратка история на взаимоотношенията между човека и животните
Към част 2: Преобразяване на отношенията ни към животните

Към част 3: Оправдания за експлоатацията на животни в християнството и западната философия

През вековете, от Античността насам, на Запад се надигат гласове, за да привлекат вниманието върху арогантния и жесток характер на отношенията ни към животните и за да изкажат дълбоко отвращение от използването им за наша собствена изгода. В трактата си „За месоядството“ Плутарх разпалено ги защитава и съжалява за загубата на състрадание, която съпровожда храненето с животинска плът:

"Питате ме защо Питагор се въздържал да яде животинска плът, а аз пък ви питам каква причина или по-скоро каква смелост е имал оня, който пръв е доближил до устата си мъртва плът, който е допрял устните си до кървящите органи на издъхващо животно, карал е да му поднасят мъртви тела, трупове и е поглъщал в стомаха си парчета от тела, които малко преди това са блеели, мучали, ходели и виждали? Как очите му са могли да понасят едно убийство? Как той може да гледа едно беззащитно животно, на което източват кръвта, одират му кожата, насичат го на парчета?"[37]

"Ние не се впечатляваме нито от хубавите цветове, които красят някои от тези животни, нито от хармонията на техните песни, нито от простотата и скромността на техния живот, нито от тяхната ловкост и интелект; и чрез някаква жестока порочност заколваме тези клети животни, лишаваме ги от небесната светлина, откъсваме ги от тази частица живот, която природата им определила. Впрочем вярваме ли, че виковете, които надават, са само нечленоразделни звуци, а не молби и справедливи просби от тяхна страна?"[38]

Овидий пренася това послание в „Метаморфози“:

"Не замърсявайте, смъртни, телата си с ястия скверни!
Расне пшеница и тегне по клоните плод изобилен
и по лозите пъстреят налетите гроздове тежки.
Има и благостни билки и други, които на огън
скоро омекват сварени, и никой не ще ви отнеме
млечния сок и меда с аромата на мащерка цветна,
щедра земята предлага богатства и блага прехрана,
тя ядива подарява без капчица кръв, без убийства.
Само животните ситят глада си с месо, но не всички.
Конят живее с трева и стадата овце и добитък,
само животните с дива и необуздана природа —
тигри арменска порода и лъвове неукротими,
заедно с вълците, мечки, налитат на кървави гозби.
Колко ужасно злодейство, да тъпчеш в утроба утроба,
лакомо тяло от тяло на друг да гоиш, да живее
одушевената твар от смъртта на твар одушевена!"*[39]

Св. Йоан Златоуст

За последователите на Православната църква има многобройни и дълги периоди, през които храненето с животински продукти е строго забранено (пости). Отците-пустинници и всички монашески ордени от Православната църква насърчават вегетарианството. Така св. Йоан Златоуст смятал, че храненето с месо зависи от жесток обичай; той подтиквал християните да се въздържат от месо с резки думи: „Подражаваме на нравите на вълците, леопардите или, по-скоро, се държим по-зле от тях. Природата ги е създала, за да се хранят така, но Бог ни е надарил с език и чувство за справедливост, но ето че сме станали по-лоши от дивите зверове.“

Сред католическите мислители някои правят изключение от преобладаващата догма. Св. Франциск от Асизи, известен със състраданието си към животните, молел „всички братя по света да уважават, да почитат и да тачат всичко живо.“ Философът и абат Жан Мелие също въставал срещу жестокостта към животните:

Жан Мелие

"Жестоко и варварско е да се убиват, заколват, както се прави, животните, които не правят никому зло, защото те са чувствителни към страданието и болката така, както и ние, въпреки това, което говорят напразно, грешно и нелепо нашите нови картезианци, които гледат на тях като на машини без душа и без никакви чувства […]. Нелепа мисъл, вредна максима и омразна доктрина, защото тя явно се стреми да задуши в сърцето на човека всички чувства на добрина, благост и човечност, които би могъл той да има спрямо тези клети животни. […] Блажени да са народите, които се отнасят към тях благодушно и благосклонно и които съчувстват на техните нещастия и болки, и проклети да са народите, които се отнасят към тях жестоко, тиранизират ги, обичат да проливат тяхната кръв и са лакоми за тяхната плът."[40]

Траписткият орден, основан през XVII в., задължавал монасите си да спазват стриктно вегетарианство. Едва през 1965 г. това правило е отменено от Втория ватикански събор, въпреки че много монаси продължават да се придържат към него.

В Англия първата позната проповед в защита правата на животните била произнесена пред 1772 г. от англиканския пастор Джеймс Гранджър, провокирайки спор на национално ниво. Пасторът разказва, че няколко от неговите миряни мислели, че бил полудял.[41] Пастор Хъмфри Примът пък направил връзката между принизяването на някои човешки същества и това на животните :

"Белият човек […] не може да има никакво право заради цвета на кожата си да заробва и тиранизира чернокожия. Поради същата причина човекът не може да има естествено право да малтретира или измъчва животните. […][42] Това дали вървим на два или четири крака, дали главата ни е насочена надолу или напред, дали сме голи или покрити с козина, дали имаме опашка или не, рога или не, дълги или закръглени уши; дали ревем като магаре, говорим като човек, пеем като птица или мълчим като риба – природата никога не е искала тези разлики да бъдат основания за правото на тирания и потисничество."[43]

В днешни дни теологът и англикански свещеник Андрю Линзи, ръководител на катедрата по етика, теология и благосъстояние на животните към Оксфордския университет, е публикувал няколко труда, в които противно на традиционната позиция на Църквата предлага да се предоставят реални права на животните. В труда си „Права на животните: християнска перспектива“ той не се колебае да постави под въпрос обичайното тълкувание на Битие:

"Хората са се поддали на нещо като идолопоклонничество, въобразявайки си, че Бог се интересува преди всичко от човешкия вид. Това е смайващ абсурд. Защо Бог е създал осата? Със сигурност не за наша употреба? Ами динозаврите? Как бихме могли да ги експлоатираме? Що се отнася до мен, смятам за много успокоително, ако Бог си има и други грижи."[44]

В друг труд със заглавие „Евангелие на животните“ Линзи въстава срещу хуманистичния шовинизъм:

"Щом започнем да поставяме под въпрос деспотичното отношение към животните – дали ще са убийствата в спорта, бруталността на износната търговия или (за да вземем най-скорошен пример) съвсем отвратителното клане на хиляди тюлени заради пенисите им, които да бъдат продадени като афродизиаци в Европа и Азия, – се изправяме отново и отново пред тази хуманистична догма: щом носи полза на човечеството, значи ще да е нещо добро."[45]

Андрю Линзи

За Линзи това означава, че „животните не трябва да бъдат считани за стоки, ресурси, инструменти, полезни предмети на разположение на хората. Ако хората претендират за властване над останалото сътворение, то това не може да е друго освен властване, което се състои в служене. Не може да има власт без служба. Според теологичната доктрина за правата на животните хората следователно трябва да бъдат служещият вид – видът, на който е била предоставена властта, възможността и привилегията да се отдаде, дори и да се обрече, на по-слабите страдащи създания.“[46]

Линзи става апостол на „активното състрадание към слабите срещу принципа, че законът е на по-силния“ и се нарежда до архиепископа Робърт Рънси, за когото концепцията за Бог „забранява идеята за низше сътворение“. Ако „цялата вселена е сътворена с любов“ и ако „нищо от това, което е направено с любов, не е с ниска стойност“, то чисто хуманистичният и утилитарен спрямо животните възглед е според Линзи и Рънси забранен за християните.[47]

Ако използваме аргумент, вече приложен през III в. от неоплатоническия философ Порфирий – автор на няколко трактата в защита на вегетарианството, – крокодилите изяждат хора и не са им от никаква полза: това значи ли, че хората са били създадени за благото на крокодилите?[48] И ако случайно по-интелигенти и по-мощни извънземни кацнат на нашата планета и съобщят, че техния бог е създал хората за тях, какво би трябвало да им отговорим? Ами ако освен това намерят човешкото месо за толкова вкусно, че да твърдят, че не биха се отказали от него? Това именно си представя Милан Кундера в „Непосилната лекота на битието“:

"Това право ни изглежда неоспоримо, защото на върха на йерархията се намираме именно ние. Но стига в играта да влезе още някой, например пришълец от друга планета, чийто Бог му е рекъл: „Властвай над живите същества по всички други звезди!“, и Битие изведнъж ще престане да бъде толкова неоспоримо. И човекът, впрегнат в каруцата на някой марсианец или обръщан на шиш над огъня от някой обитател на Млечния път, може би ще се сети за телешкия шницел, който тъй често е разрязвал в чинията си, и ще поиска прошка (твърде късно!) от кравата."[49]

Следва продължение...

* Публий Овидий Назон, Метаморфози, Народна култура, София, 1981 г., стр. 309; превел от латински Георги Батаклиев – Б. пр.

[37] Plutarque, Sur l’usage des viandes, в Traités de morale de Plutarque, превел от гръцки Доминик Рикар, Lefèvre Éditeur, 1844, том IV, стр. 563. 

[38] Пак там, стр. 566. 

[39] Ovide, Métamorphoses, Песен XV, в Nourriture pour l’Esprit, превод от английски, Éditions Padmakara. 

[40] Meslier (J.), Mémoire des pensées et sentiments de Jean Meslier [1719-1729], довод 3, в Œuvres complètes, Éditions Anthropos, 1970-1972, том I, стр. 210-218. Цитирао в Jeangène Vilmer (J.-B.), (dir.), Anthologie d’éthique animale : apologies des bêtes, PUF, 2011, стр. 51. 

[41] Linzey (A.) & Cohn-Sherbok (D.), After Noah, Monbray, 1997, стр. 10. Цитирано от Jean Nakos в Les Cahiers antispécistes, № 30-31, декември 2008 г. 

[42] Primatt (H.), A Dissertation on the Duty of Mercy and Sin of Cruelty to Brute [1776]. Centaur, 1992. Цитирано в Ryder (R.), стр. 66 в изданието от 1989 г., и в Jeangène Vilmer (J.-B.), L’éthique animale, PUF, 2011, стр. 32. 

[43] Primatt (H.), op. cit., стр. 8-12, прев. E. Utria. Цитирано в Jeangène Vilmer (J.-B.), (dir.), op. cit., стр. 88. 

[44] Linzey (A.) & Barry Clarke (P.), "Animal Rights", Dictionary of Ethics, Theology and Society, 1976. Цитирано в Jeangène Vilmer (J.-B.), op. cit., стр. 110. 

[45] Linzey (A.), Animal Gospel: Christian Faith as if Animals Mattered, Hodder and Stoughton, 1998. Превод от Естива Рьос, публикуван в Les Cahiers antispécistes №28 (май 2007 г.). 

[46] Linzey (A.), op. cit., гл. III. 

[47] Runcie (R.), "Address at the Global Forum of Spiritual and Parliamentary Leaders on Human Survival", 11 април 1988 г., стр. 13-14. 

[48] Порфирий е автор на "Трактат против християните" и на "Трактат за въздържанието от ядене на животни" - дълга и ерудирана апология на вегетарианството, преведена на френски от абат Бюрини през 1747 г. Той пък изпратил един екземпляр на Волтер през 1761 г., който към края на живота си станал пламенен защитник на каузата за животните. Voltaire, Pensées végétariennes, подбор, бележки и предговор от Рьонан Ларю, Fayard/Mille et une nuits, 2014. 

[49] Kundera (M.), L’insoutenable légèreté de l’être, Gallimard, 1989, стр. 361-366.