Застъпници на животните в юдаизма и исляма

Матю Рикар, "Пледоария за животните" (2014), първа глава.

Към част 1: Кратка история на взаимоотношенията между човека и животните
Към част 2: Преобразяване на отношенията ни към животните

Към част 3: Оправдания за експлоатацията на животни в християнството и западната философия
Към част 4: Застъпници на животните в християнството и западната философия

Другите авраамически религии – юдаизмът и исмямът – не са като цяло много по-благосклонни спрямо животните, отколкото християнството. Но и при тях има някои забележителни изключения. 

В юдаизма

Еврейската традиция претендира за повече загриженост към страданията на животните, отколкото християнството. Според Тората "е забранено да се причинява болка на всяко живо създание. Обратно, наш дълг е да облекчаваме болката на всяко създание.“[50] В Талмуда пише също: „От голямо значение е хуманното отношение към животните.“[51] Според някои специалисти на Тората Бог е разрешил на хората да ядат месо след Потопа само заради тяхната слабост, но идеалът би бил те да са вегетарианци.[52]

Дейвид Роузън

Някои евреи, които напълно са осъзнали свеждането на животните до състоянието на „предмети“ или „производствени машини“ в промишленото животновъдство, считат вегетарианството, дори веганството, за неизбежно морално предписание. Дейвид Роузън, бивш главен равин на Ирландия и почетен председател на Международната вегетарианска еврейска общност и Екологичното общество, остро критикува промишленото животновъдство. Той твърди, че третирането на животните чрез съвременните комерсиални методи на производство е толкова жестоко, че месото, произведено в тези условия, не може да бъде считано за кашер или халал. „Освен това – подчертава той – разхищението на природни ресурси и щетите, причинявани върху околната среда от производството на месо, са убедителен морален аргумент от гледна точка на юдаизма за приемането на вегетарианска диета.“[53] Ерудитът Самюел Дреснър, автор на известната сред американската еврейска общност книга „Закони на еврейското хранене“, признава: „Храненето с месо кашер е вид компромис... В идеалния случай човекът не би трябвало да се храни с месо, защото, за да го добие, трябва да се убие животно.“[54] Не можем да не споделим това мнение, когато осъзнаем по-добре факта, че методът на клане кашер е изключително жесток за животните, както може да се види в документалния филм „Земляни“ (23:53 мин.).[55]

В исляма

В мюсюлманския свят вегетарианството е почти като изключение, въпреки че някои последователи на мюсюлманството смятат, че в крайна сметка това е най-добрият начин да се спазват заветите на исляма, тъй като не е халал да се отглежда животно като машина, а животните – също божии създания – заслужават нашето състрадание. В „Животните в исляма“ Ал-Хафиз Башийр Ахмед Масри подчертава ученията на исляма, които подбуждат към състрадание към животните.[56] Главният мюфтия на Марсилия Сохеиб Беншейх смята, че жертвоприношението на овца по случай Курбан байрам „не е нито стълб на исляма, нито главно задължение, сравнимо с молитвата или поста в Рамадан“. Той уточнява и че мюсюлманското право позволява да се замени този ритуал с „дар, поднесен в страна, в която жителите не ядат, когато са гладни, което е по-съобразено с духа на подялбата, отколкото е тази практика.“ 

Рабия ал-Адавия

Впрочем у някои суфисти съществува традиция на спазване на вегетарианството. Суфистите препоръчват вегетарианството, особено в пенсионна възраст, като очистване на тялото и душата и като средство за овладяване на „вътрешното аз“ (нафс). Обаче изглежда, че примерът на най-завършена форма на вегетарианство идва от жена – Рабия ал-Адавия, родена през 717 г. в гр. Басра, голяма суфистка мистичка, която прекарала по-голямата част от живота си в общуване с Бога из иракските пустини. Биографите й разказват, че е живяла заобградена от газели и антилопи, които я доближавали без никакъв страх. В една известна история се разказва как веднъж един голям учител суфист, Хасан ал-Басри, дошъл да я види в отшелническата й килия. Едва щом се приближил, всички животни се разбягали. Хасан я попитал учудено за причината. „Какво си ял на обед?“ – му отвърнала тя. „Пържен лук в сланина“ – признал той. „Значи си им ял от плътта! И се учудваш, че бягат от теб?“ 

Малко познат факт от историята на исляма: през X в. група мюсюлмански философи, останали умишлено анонимни, приели простичкото име „Чистите братя“ (Ихван ас-Сафа) и съчинили разказ със заглавие „Процесът на животните срещу човека, разказан на царя на джиновете“. Той поставя на сцената представители на животните, оспорващи нещастната участ, която човекът им е определял от своето създаване насам. Отправяйки остро обвинение относно своето малтретиране и клане, животните се обръщат към хората по следния начин:

"В мир и сигурност на нашите собствени земи, всички ние живяхме заедно и хранехме малките си с добрата храна и вода, която Бог ни даваше. […] След това Адам стана вицецар на земята... и неговите наследници се умножиха... Тогава сред нашата общност те [хората] заулавяха овце, крави, коне, магарета и мулета. Заробиха ни, като ни задължиха с голяма жестокост да обработваме земята, да издърпваме вода [от кладенците], да въртим мелници, да пренасяме [стоки]… Тези от нас, които попадаха в техните ръце, биваха убивани; разпаряха им корема, разрязваха плътта им, смилаха костите им, изваждаха очите им. После ни печаха на шишове, подлагайки ни на най-ужасните мъчения, които не могат да се опишат... Въпреки тези жестокости синовете на Адам заявяват, че това е тяхно ненакърнимо право, че те са наши господари и че ние сме техни роби... без никакво доказателство или обяснение освен грубата сила."[57]

Следва продължение...

[50] Livres des Pieux, Sefer Hassidim. Цитирано в Richard Schwartz, "Tsa’ar Ba’alei, Chayim-Judaism and Compassion for Animals", в Roberta Kalechofsky (dir.), Judaism and Animal Rights: Classical and Contemporary Responses, Marblehead (MA), Micah Publications, 1992, стр. 61. 

[51] Avodah Zorah 18b.

[52] Както равин Бони Копел, който заявил: "Няма никакво съмнение, че идеалът според Тората е вегетарианството." Тази позиция се споделя и от Рами Шапиро и Йицхак Халеви Херзог, бивш главен равин на Израел. Вж. Вегетарианската мицва на адрес http://www.brook.com/jveg/. Вж. също Fontenay (É. de), Le silence des bêtes, la philosophie à l’épreuve de l’animalité, Fayard, 1998. 

[53] Rabbi David Rosen, в The London Gazette, Supplement, стр. 23-31 (декември 2009 г.). Дейвид Роузън е също и международен председател на Световната конференция на религите за мир. 

[54] Dresner (S.) & Siegel (S.), Jewish Dietary Laws, United Synagogue Book Service, 1980. 

[55] "Земляни" (2005), режисьор Шон Монсън. (В блога е поместен целият сценарий на филма. http://vegehistory.blogspot.bg/2016/10/blog-post_18.html - Б. ред.) 

[56] Al-Hafiz Basheer Ahmad Masri (2014), Les animaux en Islam, превел Себастиен Сармежан, предговор Малек Шебел, Éditions Droits des Animaux. 

[57] Дължа на Карис и Жерар Бюске за тези истории. Вж. Ikhwan al-Safa & Goodman, (L. E.) (trad.), The Case of the Animals versus Man Before the King of the Jinn: A Tenth-century Ecological Fable of the Pure Brethren of Basra, Twayne Publishers, 1978, стр. 5-6. Цитирано от Ричард Фолц в Studies in Contemporary Islam 3, 2001.