Оправдания за експлоатацията на животни в християнството и западната философия

Продължаваме с първа глава Кратка история на взаимоотношенията между човека и животните от книгата на Матю Рикар "Пледоария за животните" (2014).

Към част 1: Кратка история на взаимоотношенията между човека и животните
Към част 2: Преобразяване на отношенията ни към животните

Като цяло е неудобно да се живее с трайно чувство на гузна съвест. След като започнал да използва други животински видове за своя облага, човекът трябвало да открие морални оправдания за тази експлоатация. Някои религии базират антропоцентризма си на Божествената воля. Според водещия светоглед на християнството животните нямат „душа“ и са на земята само за човешка употреба. Бог създал човека по свой образ и го избрал да „властва над рибите в морето, над птиците в небето, над добитъка и над цялата земя, над всички влечуги, които пълзят по земята.“[23] Както отбелязва писателят Милан Кундера: „Да не забравяме обаче, че Битие е написано от човек, а не от кон.“[24]

Приблизително по същото време Аристотел подходил сходно, като твърдял, че животните съществуват, за да служат на хората, и междувременно защитавал робството. Според него „растенията съществуват за благото на животните, а животните – за благото на хората. […] Тъй като природата не прави нищо безполезно или излишно, неопровержимо вярно е, че тя е направила всички животни за благото на хората.“[25]

В римския свят антропоцентризмът бил вездесъщ. Според Цицерон „е съвсем очевидно, че стадата с животни са били създадени за нуждите на хората, едни – за негова употреба, а други – за негова храна.“[26] Любопитно е да се види начинът, по който велики умове изказват толкова лесно и категорично мнения („съвсем очевидно“), без да се погрижат да подкрепят и с най-малкото доказателство, дори и емпирично, своите твърдения. Здраво наложени, догмите приемат стойността на доказателства. 

"Великата верига на битието" е стриктна религиозна йерархична структура на всичко съществуващо, преобладаваща през Античността и Средновековието

Мнозинството от християнските мислители одобрявали този възглед. Според св. Августин „чрез много справедливо нареждане от страна на Създателя животът и смъртта им са подчинени на нашата употреба“.[27] Св. Тома Аквински пък считал, че „животът на животните […] е предпазван не за тях, а за човека.“ Според него единственото възможно възражение срещу жестокостта към животни е, че тя може да доведе до жестокост към хора, но че според него нямало нищо лошо в самото причиняване на страдания у животните. Това се е превърнало в официална позиция на Римокатолическата църква. Например в средата на 19-ти век папа Пиx IX отказал да даде разрешение за създаване на дружество за предотвратяване на жестоко отношение към животните, защото такова едно разрешение би внушило, че човешките същества имат задължения към по-нисшите създания.[28] Дълго време били забранени медицинските грижи за животни, защото медицината била резервирана за човека и следователно било срамно да се прилага върху низши същества.[29] Първото ветеринарно училище в Западния свят било основано в Лион по времето на Луи XV. Целта му била да се защитават животните като такива, но да бъдат между другото предпазвани и от чума по говедата, която тогава разорявала селяните. Така че първата роля на ветеринарите била да подобрява селското стопанство, грижейки се за здравето на животните.[30] 

Отклоняващи се от нормите на християнския свят, катарите проповядвали доктрина, по-близка до будизма, отколкото до християнството. Те вярвали в прераждането и твърдели, че всички топлокръвни създания имали душа, както хората. Въздържали се от ядене на месо и всеки друг животински продукт и обещавали никога да не убиват топлокръвно създание. Катарите били обект на дълго и кръвопролитно преследване. 

Статутът на животните познава един от най-мрачните си периоди с теорията за „животното-машина“ на Декарт. Не само че животните съществуват за благото на човека, но и не усещат нищо:

"Животните са прости машини, автомати. Те не изпитват нито удоволствие, нито болка, нито каквото и да било друго. Въпреки че могат да надават викове, когато биват рязани с нож, или се гърчат в усилията си да избягат от нагорещено желязо, това не значи, че в тези случаи усещат болка. Те са управлявани от същите принципи, както един часовник, и ако действията им са по-сложни от тези на един часовник, то е, защото часовникът е машина, сътворена от човека, докато животните са безкрайно по-сложни машини, сътворени от Бог.[31]"

Този механистически възглед позволил на тогавашните учени да пренебрегват болката на животните, които използвали в експериментите си. Така в янсенистката семинария на Пор-Роаял:

"Биеха кучета с пълно равнодушие и се подиграваха на онези, които съжаляваха тези създания, като че ли да усещат болка. […] Заковаваха клети животни на дъски за четирите им лапи, за да ги разрязват живи и за да наблюдават кръвообращението, което беше голяма тема на разговори.[32]"

Волтер въставал срещу подобни практики:

"Варвари хващат това куче, което така забележително превъзхожда човека с чувството си за приятелство; разпъват го на маса, разрязват го живо, за да ти покажат мезентериалните вени. Откриват в него всички чувствени органи, които са и у теб. Кажи ми, машинисте, нима природата е създала в животното всички тези усещащи пружини, за да не изпитва то нищо? Нима то има нерви, за да е безчувствено? Не си въобразявай, че природата може да допусне такова грубо противоречие.[33]"

Имануел Кант в своите "Курсове по етика" се застъпва за Тома Аквински, твърдейки: 

"Животните нямат съзнание за себе си и следователно са средства за постигане на дадена цел. И тази цел е служене на човека. Ето защо той няма никакви преки задължения към тях. […] Задълженията, които имаме към животните са само косвени задължения към човечеството.[34]"

Науката днес доказва, че много животни имат самосъзнание. Впрочем, освен ако не се приемат креационистки възгледи, то няма никакво основание да се мисли, че целта им е да служат на човека.

Барух Спиноза също поддържа инструменталистки възглед за животните. В своята „Етика“ той пише:

"Законът, който забранява да се убиват животни, е основан много повече на празно суеверие и женска милозливост, отколкото на здрав разум; […] няма причина да не се търси това, което ни е полезно, и следователно да не използваме животните, както подхожда на интересите ни..."[35]

В същността си, както пише Джеймс Сърпел: „От повече от 2000 години религията и философията в Западния свят са били доминирани от вярването, че някое свръхестествено и вездесъщо същество е било поставило човека на морален пиедестал, високо над останалото сътворение. От тази гледна точка сме имали абсолютна доминация над всички живи същества и дори сме вярвали, че единствената им причина да съществуват е да служат на собствените ни егоистични интереси. […] Гледната точка на първите християни, според която животните са били създадени единствено за полза на човечеството, и картезианската идея, че не са способни да страдат, са само взаимно съвместими варианти по същата тема. И двете са предоставили на хората разрешително да убиват; разрешително да употребяват или злоупотребяват с другите форми на живот в пълна безнаказаност.“[36]

Следва продължение...

[23] Битие, 1:25-26. 

[24] Patterson (C.), op. cit., стр. 36. 

[25] Aristote, La Politique, J. Vrin, 1970, стр. 16. 

[26] Cicéron, преведен от Plinval (G. de), Traité des lois, Les Belles Lettres, 1968, I, 25. 

[27] Patterson (C.), op. cit., стр. 43. 

[28] Bondolfi (A.), L’homme et l’animal : Dimensions éthiques de leur relation, Éditions Saint-Paul, 1995, стр. 94. 

[29] Според Борис Сирюлник в Cyrulnik (B.), Fontenay (É. de), Singer (P.), Matignon (K. L.) et Rosane (D.), Les animaux aussi ont des droits, Le Seuil, 2013. Kindle, 3315. 

[30] Според презентацията на Мишел Босие, председател на ветеринарно дружество, по време на колоквиума "Le droit de l’animal", организиран от "Ecolo-Ethik" в Сената, 7 февруари 2014 г.

[31] Descartes (R.), Discours de la méthode (част V), Vrin, 1987. 

[32] Fontaine (N.), Mémoires pour servir à l’histoire de Port-Royal (том 2), "Aux dépens de la Compagnie", 1736, стр. 5253, президадено Slatkine, 1970. Оригинал на френски, зает тук от английския превод, цитиран в Rosenfield (L. C.), From Beast-machine to Man-machine. The Theme of Animal Souls in French Letters from Descartes to La Mettrie, Oxford University Press, 1940. Цитирано в Singer (P.), La libération animale, Grasset, 1993, стр. 306. 

[33] Voltaire, Dictionnaire philosophique, статия "Животни", в Œuvres complètes, Arvensa Éditions. Kindle, 74852-74861. 

[34] Kant (E.), Leçons d’éthique, Le Livre de poche, 1997, стр. 391. 

[35] Spinoza (B.), Éthique, Éditions Vassade, 2013. Kindle, 3991. 

[36] Serpell (J.), op. cit., стр. 134-135.