Джайнизмът и абсолютното ненасилие към животните

Картина в джайнистки храм с надпис "Ahimsā paramo dharma" ("Ненасилието е най-висшата добродетел") 

Матю Рикар, "Пледоария за животните" (2014), първа глава.

Към част 1: Кратка история на взаимоотношенията между човека и животните

Към част 2: Преобразяване на отношенията ни към животните

Към част 3: Оправдания за експлоатацията на животни в християнството и западната философия

Към част 4: Застъпници на животните в християнството и западната философия

Към част 5: Застъпници на животните в юдаизма и исляма

Към част 6: Индуизмът и вегетарианството

От всички големи религии само джайнизмът винаги е предписвал стриктно вегетарианство и абсолютно ненасилие към животните. Тази религия, зародена през VI – V в. пр. н. е., била широко разпространена в Древна Индия. Днес тя наброява около 5 милиона последователи, често оказващи голямо влияние върху индийското общество. 

Самият Акбар Велики (XVI в.) – император на мюсюлманската Моголска империя – бил толкова впечатлен от джайнизма и доктрината за ненасилие, че издал много имперски заповеди, забраняващи клането на животни и риболова, и насърчавал поданиците си да не ядат месо за поне 6 месеца в годината. 

Съгласно идеала на ненасилието, или ахимса, джайните отказват жертвоприношенията и борбите с животни, лова и риболова, както и консумацията на месо. Построили са много убежища за животни и са отворили благотворителна болница за птици в Делхи, „Птичата благотворителна болница“[64], която може да приема до 6000 пернати. Тук доктор, облечен с безупречно бяло облекло, доброволец като всички останали, лекува стар петел, страдащ от пневмония, един друг изрязва раков тумор или намества счупена кост на червена каня или гълъб. Ако птиците не могат да бъдат излекувани и пуснати на свобода, приютът поема грижите за тях до смъртта им. 

Джайните докарват това отношение до крайна степен и се задължават да внимават да не стъпкват по пътя си насекоми или пълзящи животни. Монасите си връзват парче плат пред устата, за да не поглъщат, вдишвайки, насекомите, които могат да се озоват във въздуха пред тях, и поради същата причина филтрират водата, която пият. Те не консумират дори и зеленчуците, които имат дълги коренища (картофи, моркови и пр.), от страх да не наранят подземните животни (червеи, насекоми...). 

Във всички консервативни джайнистки домове сутрин запалват огъня за готвене чак 45 минути след изгрев, за да не дойде никое насекомо да се запали от пламъците; по същата причина готвенето се преустановява 45 минути преди залез.

Следва продължение...

[64] Busquet (G.), À l’écoute de l’Inde : des mangroves du Bengale aux oasis du Karakoram, Transboréal, 2013, стр. 243-250.