Индуизмът и вегетарианството

Матю Рикар, "Пледоария за животните" (2014), първа глава.

Към част 1: Кратка история на взаимоотношенията между човека и животните
Към част 2: Преобразяване на отношенията ни към животните

Към част 3: Оправдания за експлоатацията на животни в християнството и западната философия
Към част 4: Застъпници на животните в християнството и западната философия

Към част 5: Застъпници на животните в юдаизма и исляма

Много трудове са били посвещавани на взаимоотношенията между човека и животните в западните култури, но сравнително малко на брой разглеждат източните култури, които поддържат съвсем различни гледни точки – в частност индуизма, джайнизма и будизма.

Днес в света Индия е страната, в която вегетарианството е най-спазвано. Да отбележим, че индийското вегетарианство изключва консумацията на яйца, но позволява консумацията на млечни продукти. Смята се, че вегетарианците съставляват около 35% от населението, или 450 милиона индийци. Наскоро Индия създаде система на етикетиране на продуктите, изработени стриктно със вегетариански съставки.

Индуизмът включва в себе си множество религиозни движения, които имат различни мнения върху вегетарианството. В началото индийската цивилизация, по време на ведическия период (около 2500-1500 г. пр. н. е.), не била вегетарианска. Ведическите култове изисквали кървави животински жертвоприношения. Изглежда, че понятието за „ахимса“ (ненасилие) със своето следствие – вегетарианството – се появило през VII – VI в. пр. н. е. под съвместното влияние на будизма, джайнизма и индуистките упанишади. Тези философски трактати из основи поставят под въпрос идеята за животинско жертвоприношение, дотогава извършвано активно. В няколко индуски текстове от тази епоха се срещат следните стихове:

"Кръвта на животните, убити от теб,

образува локва в краката ти.

Ако така се достигат по-висши светове,

то какво тогава води до ада?"

По същия начин в епопеята за Махабхарата, написана между 300 г. пр. н. и 300 г. от н. е., се казва:

"Месото на животните е като плътта на собствените ни деца. [...] Има ли нужда да се каже, че тези невинни и здрави създания са създадени за любовта на Живота? Но ето нещастни грешници, живеещи в скотобойните, желаят да ги убиват? Затова, о, монарсе, о, Юдищира, знай, че отказът от месо е най-голямото спасение на религията на небето и щастието. Ахимса е най-големият от нейните принципи. Той е и най-голямото покаяние. Той е също и най-голямата истина сред всички прояви на доброто."[58]

Към I в. от н. е. прочутите Закони на Ману (Ману-дхарма-шастра) приели двустранно и сложно отношение към консумацията на месо. Правилата, които постановявал законодателят, изглежда постоянно се колебаели между позволение на консумацията на месо и безусловно вегетарианство. Месото, включително и това на кравите, можело да бъде консумирано от двете висши касти, ако е било ритуално жертвопринесено за някое божество. Извън жертвоприношението консумацията на месо се осъждала поради наказание чрез страдание в следващия живот, идентично на страданието, причинено в този живот: „Оня, чиято плът изяждам на този свят, ще изяде моята на оня свят.“[59] Но впрочем той осъждал храненето с месо, призовавайки за състрадание към животните: „Никога не можете да получите месо, без да извършите насилие над одушевени създания; убиването на тези одушевени създания ще ви отведе в ада; така че се въздържайте от ядене на месо. Който наблюдава внимателно произхода на месото – начина, по-който връзват и убиват въплътените създания, – той трябва да се въздържа от ядене на всяка плът.“[60] През вековете тези закони са били разпространявани най-вече във висшите касти: в днешни дни брамините и най-вече тези, които служат в храмовете, добросъвестно спазват вегетарианството.

Към II в. от н. е. Йога Шастрите, сбор от духовни и морални поучения, укрепват идеята за уважение към всички форми на живот, издигайки вегетарианството в базова норма, основно у чистите касти. Междувременно Тирувалувар, мъдрец и тъкач от I или II в. от н. е., част от голямото течение на шиваизма в Южна Индия, пише в Тирукурал: „Как може този, който яде месо на животно, за да угоява своята собствена плът, да практикува искрено състрадание?“[61]

Вайшнавистките култове, и по-специално течението Бхакти, базирано на личността на Кришна, също наблягат на вегетарианството. Множество шиваистки секти от своя страна поддържат различни възгледи за вегетарианството и определят границите на своите собствени хранителни правила, с месо или без.

Кришна

В рамките на индуизма общността Бишнои, която живее в пустинните райони на Раджастан, е достигнала до най-голяма благосклонност спрямо животните и най-голямо уважение към всички форми на живот – растителна и животинска. Тази общност от 600 000 до 800 000 членове била основана през XV в. от индийския мъдрец Джамбешвар Бхагаван, който учел на 29 принципа („бишнои“ означава „двайсет и девет“ на хинди), сред които медитацията сутрин и вечер, прошката и състраданието. Бишноите полагат големи грижи за животните. Строят убежища за старите и болните животни. По време на празниците на общността не палят огньове през нощта, за да не привличат насекоми, които може да изгорят в пламъците. Те си забраняват също и сечта на дървета. През XVI в. стотици бишнои се опитали да попречат на могъщия махараджа на Джодхпур да сече дървета; те платили с живота си за този екопротест преди времето си. Газелите и антилопите са защитавани от селяните срещу атаките на ловци аборигени. Те ги хранят и подслоняват, а животните се разхождат безстрашно из селата. Една десета от зърнените реколти е определяна за храна на животните, които по никакъв начин не са експлоатирани.[62]

Ганди

В първата половина на XX в. Махатма Ганди, който се борел за независимостта на Индия, спазвайки основните принципи за ненасилие, дал нов тласък на вегетарианството. Той често наблягал върху връзката между вегетарианството и ненасилието – две поведения, които непременно допринасят за благото на другите. „Никога не бих се съгласил да пожертвам живота на агне заради човешкото тяло“ казва той, като прибавя: „Колкото по-безпомощно е едно създание, толкова повече то има право да бъде защитавано от човешката жестокост.“[63]

Следва продължение...

[58] Ganguli (K. M.), The Mahâbhârata of Krishna-Dwaipayana Vyasa (12 vols), Munshiram Manohar Lal Publishing House, 1970. 

[59] Lois de Manu, 5.33. Цитирано в Doniger (W.), The Hindus: An Alternative History, Penguin/Viking, 2009. 

[60] Пак там, стр. 48-50. 

[61] Откъси от Тирукурал, дидактична поема, съчинена преди около 2200 години в Тамил Наду в Южна Индия от индуския мъдрец Тирувалувар. Според Карис и Жерар Бюске и Уикипедия, статия "Tirukkural". 

[62] Caron (A.), No steak, Fayard, 2013. Kindle, 4524-4554. 

[63] Gandhi (M. K.), Autobiographie ou Mes expériences de vérité, Stock, 1982, стр. 230.