Какво е и какво не е всъщност видизмът?

Объркванията, които аналогиите с расизма и сексизма пораждат 

Подобно на расизма и сексизма, видизмът е форма на дискриминация. Обратно на расизма, той не е базиран на расата на индивидите и обратно на сексизма, той не е базиран на техния пол. Видизмът е дискриминацията, базирана на принадлежността към биологичен вид. Видисти сме, ако привилегироваме систематично хората спрямо другите животни. По същия начин както ще сме расисти, ако привилегироваме систематично белите спрямо чернокожите или ще сме сексисти, ако привилегироваме систематично мъжете спрямо жените.

Един конкретен пример: би било расистко да се вярва, че страданието на белите е по-важно от страданието на черните. Аналогично, би било видистко да се вярва, че страданието на хората е по-важно от страданието на другите животни. Тази аналогия между видизма, расизма и сексизма ни позволява да казваме интересни неща от философска гледна точка. Проблемът е, че тя поражда някои обърквания, които внасят неясноти в дискусиите за видизма. 

1. Понякога расизмът се отнася до вярването в съществуването на расите. Да бъдеш расист, е да вярваш, че расите съществуват. 

По аналогия, бихме мислили, че видизмът е вярването в съществуването на видовете. Проблемът е, че като цяло и антивидистите признават за съществуването на видовете. Просто те считат, че съществуването на видовете не оправдава привилегироването винаги на хората. 

Първо объркване: Видизмът не е вярването в съществуването на видовете. 

2. Понякога расизмът се отнася до вярването в йерархията между расите. Това, например, е вярването, че белите са по-интелигенти от чернокожите. 

По аналогия, бихме мислили, че видизмът е вярването, че има йерархия между видовете. Това би било вярването например, че хората са по-интелигентни от пиявиците. Но и антивидистите признават този тип неравенство. Признават, че хората са по-интелигентни от пиявиците. Просто смятат, че тези неравенства не ни оправдават да привилегироваме винаги хората. 

Второ объркване: Видизмът не е вярването в йерархията между видовете. 

3. Понякога сексизмът се отнася до идеята, според която мъжете и жените нямат същите права. И обратно, наричаме феминизма борба за равни права на мъжете и жените. 

Но, по аналогия, бихме смятали, че борбата срещу видизма е борба за равни права на хората и другите животни. Това, например, би било искането комарите да могат да практикуват вероизповеданието, което предпочитат. Очевидно това искане е абсурдно. Антивидистите очевидно никога не са искали такива неща. 

Интересно е, че феминистите също не искат равни права между половете в буквалния смисъл. Това, което искат феминистите, е мъжете и жените да имат същите права, когато имат същите интереси. Например, и мъжете, и жените имат интерес да си изкарват хляба. И затова не виждаме защо жените биха получавали по-ниска заплата от мъжете, когато имат същата работа. Обаче мъжете нямат интерес да могат да абортират и следователно нямат правото на аборт. Така че феминистите не искат равни права за мъжете и жените в буквалния смисъл. 

И интересното е, защото антивидистите също не искат равни права между хората и другите животни. Това, което искат антивидистите, е хората и другите животни да имат същите права, когато имат същите интереси. Например, хората и другите животни имат сходни интереси да не страдат, и следователно, ако хората имат правото да не страдат ненужно, другите животни също трябва да имат правото да не страдат ненужно. 

Трето объркване: Видизмът не е идеята, според която хората и животните нямат същите права. 

Обобщение: Антивидистите признават за съществуването на видовете, допускат, че има неравенство между видовете и не отстояват равни права между видовете. Антивидистите просто твърдят, че е несправедливо да се дискриминира на базата на видовата принадлежност, че е несправедливо да се привилегироват систематично хората по отношение на другите животни.

Франсоа Жаке, доктор по философия, специализиран в етиката

Източник: goo.gl/7FLF7F

Вж. също: Що е видизъм? (Откъс от книгата "Антивидист" от Емрик Карон)