Спестете си „Go vegan!” Революция не се прави с пазарска чанта

Пряко действие на блокиране на кланицата Guy Harang (Франция), операция, водена от активисти на "269 Libération Animale" на 26 април 2018 г. (© Clara Nourry)




Откъс от конференцията „Антивидизмът: неподчинението в наследство“, водена от Тифен Лагард и Селан Сирик, председатели на "269 Libération Animale", и организирана от Парижката асоциация на студентите протестанти на 8 март 2018 г. в Париж.



[Защо да се установи разлика между веганство и антивидизъм?]

Не е понятието „веганство“ като такова, което е проблемно, а по-скоро преобладаването му над антивидизма в медиите и фактът, че бива възприемано и промотирано като лелеяната цел на акциите, провеждани от различните организации за права на животните. Антивидизмът е като цяло потулван от веганството в общественото пространство.

Причината за това е проста: като по-мейнстрийм, понятието „веганство“ е по-малко политизирано, по-веселичко и, най-вече, продава! Веганството говори най-вече за хората и не много за другите животни... Другите животни изчезват малко по малко от събитията и местата, щамповани с ценната марка „веган“ (в стила на „веге/веган фестивалите“). От страх да не се хареса или да не бъде достатъчно приветлив, човек предпочита дори и да не споменава жертвите и да използва антропоцентристки аргументи. Предпочита да говори за своята диета, отколкото за съдбата на потиснатите. 

Тази постоянна воля да се показва добър собствен имидж и да се прави изказа по-угодлив доказва деполитизиращия ефект на веганството, като че ли единствената стратегия, която имаме да предложим, е прочутото златно правило на маркетинга: „Изкушавай, вместо да убеждаваш“. Антивидизмът няма нужда да „съблазнява“ или да „продава“. Императивите на справедливостта и равенството сами по себе си трябва да са достатъчни и нямат никаква нужда от рекламни фойеверки. 

Обсебеността от консумеризма и индивидуализма води до това да се даде преимущество на личното осъзнаване, вместо на преминаването към действие; да се постави на преден план веганството, вместо антивидизма, и води до по-голямото безпокойство за съдържанието на чинията на веганите, отколкото за съдбата на потиснатите.

[Растяща деполитизация на големите движения за социална справедливост]

Това е съвсем класическо явление: опит да се завземат „изъм“-ите от рекламата и капиталистическата система, като се деполитизират големите движения за социална справедливост. 

„Веган“ е станало марка, мода, общност, модерен хаштаг, социална идентичност, знак за благородство при знаменитостите. Защо това работи? Защото е чувство на бунт, без обаче да разклаща общественото мнение из основи...*

[Вдигане на революция с пазарска чанта?]

Колкото повече се индивидуализира каузата за животните, толкова по-малко тя бива политизирана. Главната стратегия, приета от движението за права на животните, е на практика никога да не обсъжда голям политически проект и да се обръща към немного амбициозен морализаторски подход. 

Обратно, това, което трябва да направим, е да изразим идеите си и да отстояваме искане (премахване на видизма), вместо да искаме да сме част от категория (веган). 

Изискването на справедливост води до искане на законодателни, институционални или социални промени; призивът за добродетелност е аполитично действие: той иска от хората да променят индивидуалното си поведение.

Десетилетия провали би трябвало да ни приканят да променим стратегията си... Индивидите често са продукт на нормите и институциите в тяхното общество. Тези норми и институции трябва да бъдат критикувани и целени от нашия активизъм, за да се променят нещата. 

При настоящата реторика капитализмът остава непокътнат. Ние не смеем да посочим враг, не смеем да посочим истинската си цел, която е краят на експлоатацията на животни, казвайки си, че е твърде амбициозна за момента.


* Когато говорим за веганство, много често се сблъскваме с „Ти си яж, както ти харесва, и ме остави аз да си ям, както на мен ми харесва“. Това идва именно защото въпросът за веганството изглежда индивидуалистки. Обратно, когато се говори за справедливост, за цялостното ни отношение към жертвите, за видизма – вместо за екологичния ни отпечатък, за здравето ни, за това КАК ги третират животните в индустрията, – не може да се повдига въпросът за „личния избор“. Вж. повече - Бел. ред.

Коментари

Популярни публикации