Размисли върху понятието "животински холокост"

"Ако мислите, че има такова нещо като „хуманно клане“, любопитен съм да разбера дали също мислите, че има нещо като „хуманно“ изнасилване? Ами „хуманно“ насилие над деца? „Хуманно“ робство? А защо не „хуманен“ холокост? Всъщност какво е вашето определение за холокост? Изтребване на човешки същества ли е или изтребване на невинни същества? Мислех, че е на невинни... Което ни довежда до най-големия холокост на всички времена..."
Гари Юрофски


Има поне две черти, по които Холокостът, организиран от нацистите отпреди 70-80 години, се различава от „холокоста“ на животните отпреди сто години, отпреди 40 години и продължаващ до ден днешен, които черти правят „животинския холокост“ дори по-ужасен, наситен с повече омраза към жертвите и повече обезличаване.

Първо, нацисткият Холокост е имал за цел да ликвидира с времето дадени етноси, като междувременно бъдат заробени от самопровъзгласилите се за "висша раса". „Арийците“ са смятали, бояли се, били са убедени, че тези "нисши" раси (или политически опоненти) заплашват тяхната "чистота" и следователно е имало нещо като конфликт - ако арийците оставели уж другите да съжителстват с тях като равни, щели да се смешат и следователно "омърсят", а в случая на политическите опоненти – очевидно, последните щели да им оспорят властта.

Второ, същият този холокост не е целял да продължи вечно: веднъж щом се изтребили всички раси, които не принадлежали към "чистата арийска раса“, холокостът щял да приключи. Евреите не били систематично развъждани с цел да бъдат убивани или експлоатирани. Дори нацистите са "стерилизирали" хора, които смятали за „нечисти“.

И какво се случва по тези два аспекта при "холокоста" на животните? 

Първо, няма абсолютно никакъв конфликт между хората, от една страна, и кокошките, прасетата и кравите, от друга. Селскостопанските животни нито имат шанс така от само себе си да се "кръвосмесят" с хората, за да им развалят гените; нито имат шанс да ги завладеят, защото животните биват развъждани единствено по човешка воля. Хората управляват техния брой, тяхната генетика, тяхната храна, техния живот и смърт, като са свели съществуването им до проект: кога и как да се раждат; кога, какво и колко да ядат; кога, как и с кого да се размножават; къде, как и колко да живеят; и кога и как да умират – всичко това, проектирано от „евгениците“  на животновъдството. (Във връзка с това последното, мога да дам пример за видизъм във висша степен – евгениката, днес смятана за псевдонаука, защото е била свързана с нацистката идеология, цели подобряването на човешките наследствени белези чрез различни форми на вмешателство в човешката популация. Тази наука днес официално се отхвърля, като обидна за човешкото достойнство, защото оценява и управлява неговата генетика, дори и да има за цел чрез нея хората така да се възпроизвеждат, че в бъдеще да им се подобри геномът – да са по-здрави, по-силни, по-интелигентни, по-дълголетни и т. н. Но абсолютно същите методи на евгениката се извършват върху животните в животновъдството. Тоест висшият етичен принцип „Не прави на другите това, което не искаш да ти правят“ тук абсолютно не се спазва.)

Второ, този "холокост" е създаден, за да продължи вечно. Той няма за цел да изтреби животните, за да очисти света от "нечистите" раси, в случая видове (в същото време обаче човекът се стреми да „изчисти“ или оформя породите на животните, за да дават по-бързо и повече продукция за него самия, или просто за да видоизменя външния им вид от чиста суета). Човек систематично ги развъжда и/или ги държи в пълно подчинение: или за да му дават продукция (която все пак има алтернатива без използване на животните), или за да ги използва в "научни изследвания", или за да им "се радва" - в зоопаркове, циркове, делфинариуми, като "домашни любимци". 

Кратко обобщение на това съпоставяне: 

При човешкия холокост се цели унищожаването както на индивиди, така и на целите раси или етноси, към които принадлежат. Цели се тяхното изтребване веднъж завинаги. Има някакъв конфликт, жертвите са живеели на свобода сред потисника си скоро преди извършването на холокоста. Докато при животинския холокост се цели вечното поробване както на индивидите, така и на породите или видовете, към които принадлежат, като се създават нови и нови индивиди и породи, за да бъдат поробвани и систематично убивани за вечни времена. Няма конфликт, жертвите първоначално са били диви животни, които са били опитомени отдавна при условия и потребности, далеч по-различни от настоящите, и оттогава остават в пълно подчинение, дори и така да се променили условията и потребностите, че повече да няма нужда от това.

***************************

И така излиза, че „животински холокост“ не е съвсем правилен термин, за да се изрази реалното положение на животните. Няма по-дълбока омраза от тази, която се състои в съвременното животновъдство. Едно е да мразиш други раси, родове, видове и да искаш те да изчезнат от лицето на Земята (за да изчезнат от лицето ти). По-дълбоко е обаче чувството на омраза, на неприязън, или наречете го превъзходство, когато поробваш и не само, ами размножаваш, за да подчиняваш, измъчваш и убиваш, и най-вече – обезличаваш, или деиндивидуализираш, когато свеждаш систематично субективността на жертвите си в инструменталност, когато ги представяш пред широката публика само като продукта, който извличаш от тях, когато се подиграваш на страданието им, болката и смъртта им, когато отричаш очевидното: че те също имат живот, който ценят, че споделят твоя дом–планета и имат не по-малко право от теб да съжителстват на нея в мир и разбирателство. 

"Животински геноцид" също невинаги е вярно окачествяване. Значението на думата тук е по-явно: от гр. γενο – „род“, „племе“ и лат. caedo – „убивам“, т. е. "родоубийство", което не е вярно при животните, пак има масово убийство, но хората, които имат облага от подчиняване на животните, нямат интерес в премахването на видовете от лицето на Земята, а имат интерес в усъвършенстването и продължването на тристепенния процес: развъждане-угояване-клане. При човешките геноциди няма изкуствено развъждане на жертвите, а точно обратното - има насилствено възпрепятстване на тяхното възпроизвеждане. 

Паралел между човешки и животински геноциди може да се направи обаче при изтребването на "вредители" - плъхове, хлебарки, скакалци, вълци, лисици и др., които, разбира се, са "вредни" за хората (ако "вредителите" вредят на трета страна, например други животни (стада) или растения (посеви), то значи в този случай хората имат пряка полза от благосъстоянието на жертвите на "вредителите"). При него се цели наистина пълното изтребване или в някои случаи значителното намаляване или прогонването на дадения вид "вредител". При животинските и човешките геноциди насилникът използва подобни оправдания, чиято база е "естественото му превъзходство" над жертвите. 

Същестуват и други черти, които различават човешкия от животинския холокост/геноцид и които са по-очевидни, като броят на жертвите, който при животинския е далеч по-висок: ако при човешките геноциди жертвите се измерват в хиляди, а през Втората световна война и в милиони, то при животинския "холокост" жертвите в световен мащаб са милиарди всяка година, а ако прибавим и морските животни - числото в последните години се върти около трилион годишно. Друга явна черта, която видистите изтъкват и едва ли не заради нея оправдават систематичното насилие и поробване на животните, което подкрепят - че при него жертвите не са хора, а са "просто животни", се изтъква, за да оправдава по същия начин, както робовладетелите са оправдавали робството и нацистите са оправдавали холокоста (срвн. "Те са просто негри." "Те са просто евреи.")

Веганите антивидисти правят понякога паралел между човешкия холокост/геноцид и животновъдството, но ако просто се казва „животновъдството е холокост/геноцид“, това няма да се разбере от незапознатите с антивидизма като философска и етическа идеология. 

Редно е да се изтъкват общите черти, нагласа и отношение от страна на потисника–насилник. Дори няма да е преувеличение, нито подигравка към човешките жертви на холокоста и геноцидите, да се изтъкват споменатите по-горе черти, по които съвременното животновъдство е дори по-жестоко, по-омразно. Най-голям цинизъм би бил да се защитават жертвите на едно широкомащабно систематично насилие, докато се пренебрегва, осмива и дори се подпомага широкомащабното систематично насилие над други жертви, които са не по-малко невинни, също страдат и не заплашват със свободата си каквото и да било в живота на потисника–насилник, освен може би единствено неговото самочувствие и неговата заслепеност и надутост от самопровъзгласеното му превъзходство над познатия му свят – планетата Земя и нейните околности.

Любослав Серафимов 

Това е клип с бълг. субтитри за ненаучените уроци от Холокоста. 



Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации