Ако кланиците имаха стъклени стени...

Художник: Sue Coe

"Ако кланиците имаха стъклени стени, всеки би бил вегетарианец."

Пол Макартни

Освен съвсем редки изключения, никога не показват по телевизията какво се случва всекидневно по тези места. Забележителни документални филми като „Земляни“, „Храна ООД“ и „LoveMEATender”, реализирани с цената на големи трудности, никога не се излъчват по обществените канали. Всеки път, когато Шон Монсън, режисьорът на „Земляни“, се е свързвал с разни телевизии, за да бъде излъчен филмът, са му отговаряли, че кадрите можели да шокират децата и чувствителните зрители. През 2009 г. ПЕТА, най-голямата световна организация, бореща се за намаляване на насилието над на животни, беше готова да плати 2 милиона долара (цената за една рекламна минута в Деня на благодарността по време на финала на шампионата по американски футбол) на американския тв канал Ен Би Си, за да се излъчи сравнително безобидна реклама, показваща семейство в момента на яденето на традиционната пуйка. В рекламата, когато един от роднините помолва момиченцето да каже молитвата преди ядене, то разказва жестоката съдба, която имала пуйката до умъртвяването й. Единствените кадри били тези със семейството на масата. Каналът отказал да излъчи рекламата.

Въпросът не е, че медиите и телевизията не желаят да показват кадри, способни да наранят чувствителните сърца. Те непрекъснато излъчват кадри от войни, атентати и природни катастрофи с цел да информират, а в някои случаи и да събудят състраданието ни и да ни подтикнат да се притечем на помощ на жертвите. Колкото до филмите с ужаси, те не се препоръчват за децата, но при все това се излъчват през цялата година, без това да изглежда да поставя пред морална дилема програматорите.

В развитите страни – с изключение на дребните животновъди, ловците и рибарите, които са в контакт с природата – съдбата на тези, които ядем, се скрива чрез множество предпазни мерки. Всичко се прави, за да се държи консуматорът неосведомен. Промишленото животновъдство се възползва от факта, че обичаме да ядем все повече и възможно по-евтино месо. Така взаимодействието между търсенето и предлагането осигурява солидни печалби на целия сектор.

Въпросните индустриалци твърдят, че нямат никаква причина да се срамуват от своите дейности. Но ако се чувстваха толкова уверени, защо биха полагали толкова усилия, за да ги крият? Те много добре знаят, че търсенето би се сринало, ако потребителите виждаха какво се случва в масовите животновъдни ферми и кланици.

Така че не е изненадващо, че отговорниците на тези предприятия систематично забраняват достъпа до техните съоръжения за журналисти и други хора, които искат да ги посетят, и съблюдават заводите им да са охранявани като военни лагери с високо ниво на сигурност. Както отбелязва Емрик Карон: „Видяло ли се е някога училище да организира педагогически излет в кланица? Никога. Защо? Откъде ни идва това благоприличие, което ни кара да премълчаваме пред децата съдбата, която отреждаме на животните? Клането, електрокуцията, изкормянето неприлични сцени ли са за невинните очи? Отговорът е да.“[1] Накратко, размишляваме малко върху тези проблеми, поради това че не сме имали случай да осъзнаем за тяхната сериозност. Според философката Елизабет дьо Фонтне:

"Амнезията за реалността на нашите обикновени практики и ежедневната жестокост в резултат на тях носи едно съвсем просто име: безразличие. Ние не сме кръвожадни и садистични, ние сме безразлични, пасивни, притъпени, откъснати, безгрижни, безчувствени, смътни съучастници, изпълнени с чисто хуманистично съзнание, направени такива от неизбежното тайно съучастничество на монотеистичната култура с технонауката и икономическите императиви. Още веднъж, фактът да не знаем какво други правят за нас, да не бъдем информирани, далеч от това да бъде извинение, представлява утежняващо обстоятелство за съществата, надарени със съвест, памет, въображение и отговорност, каквито претендираме, че сме."[2]

В случая с експериментите върху животни така е проектирано, че обществеността да не вижда живите животни, които влизат, и мъртвите животни, които излизат. Питър Сингър докладва факта, че в САЩ ръководство за използване на животните за експерименти съветва да се използват инсталации за изгаряне, защото гледката на десетки животински трупове, изхвърлени като обикновени отпадъци, „със сигурност няма да увеличи уважението на обществеността към научно-изследователския център.“[3]

Матю Рикар

Из "Пледоария за животните" (2014), втора глава.

Цялата първа глава на книгата е представена на части в блога. 

Бележки: 

[1] Caron (A.), No steak, op. cit. Kindle, 1753.

[2] Fontenay (É. de), Sans offenser le genre humain : Réflexions sur la cause animale. Albin Michel, 2008, p. 205.

[3] Singer (P.), La Libération animale, op. cit., p. 328.