От призив за добродетелност към искане за справедливост за животните (част 3)

Към цялата брошура

3. Последствията на стратегията за намаляване на търсенето чрез ограмотяване на потребителя

От тези хипотези (Всички индивиди са социално равни. Търсенето определя предлагането. Крайният купувач определя търсенето. Тези, които са чувствителни към страданията на животните, но все пак ядат животни, го правят поради психически блокажи. Вж. 2.2.5.) произтичат няколко последствия върху поведенията и разсъжденията на активистите.

3.1. Методът „Свидетели на Йехова“

Той се състои в обръщането към всеки индивидуално, за да бъде малко по малко „конвертиран“. Това се базира на идеята, че хората ядат месо по убеждение и не се отчитат социалните предпоставки на консумацията на месо. Методът „Свидетелите на Йехова“ има едно любопитно последствие: в отговор на „блокажа“ у средностатистическия човек веганите ограмотители смекчават посланието си по разни начини: чрез косвени аргументи, но също така и не наричат нещата с истинските им имена (не се казва, че убийството на животни е неморално, не се говори дори за убийство...). Неприятното е, че, настоявайки да направят посланието си приемливо за ушите на хората, които така или иначе сами няма да станат вегетарианци или най-много да станат флекситарианци, веганите се отчуждават от хората чувствителни към каузата за животните. Защото дори и в рамките на призива за добродетелност следващите тълпи вегетарианци няма да дойдат от запалени ловци или касапи, ами от 14-те % хора, които са разтревожени от убийствата на животни. Ако тръгвате да промотирате вегетарианството, би изглеждало по-смислено да се насочите към тях и да игнорирате писъците и подигравките от останалите 86%. Това ми изглежда като последствие от навика, който имат много вегетарианци, да говорят на стени, дали по причини, независещи от волята им (дискусии с обкръжението, колегите и други познати) или поради някои активистки практики (щандове на улицата).

3.2. Мястото на маркетинга

3.2.1. Плътта е слаба

Поддръжниците на етическата добродетел, които имат лошата идея да базират посланието си на призива за добродетелност, са изправени пред горчивото заключение, че хората не са на висотата на морала, който са създали за себе си. В случая, хората не стават масово вегани.

Следователно трябва да им се подхвърлят някои егоистични примамки. Религиите обещават спасение (или прераждане при брахманите). Защитниците на биоземеделието – превенция срещу рака, а вегетариаците – здрава ерекция и чисти артерии.

Именно в този дух ПЕТА направи няколко кампании с мотото: „Вегетарианците правят по-добър секс“. Придружаваха се от рекламни клипове, събиращи голи жени и зеленчуци в леглото или представящи улични действия, центрирани върху (отново голи) целуващи се двойки.

Това, което е грешно на тези кампании, е заключението. Това тук вместо нещо като „ние сме здрави“ или нещо подобно е: „станете вегетарианци“. Отбелязването, че вегетарианците са здрави не води до заключението, че експлоатацията на животни е излишна или вредна, или че предразсъдъците срещу вегетарианците са неоснователни, а че е в наш интерес да ядем по-малко животни.

3.2.2. Косвени аргументи

Половата мощ е просто един от косвените аргументи. „Косвени аргументи“ се наричат аргументите, различни от етичните. Идеята е, че, понеже целта е да се увеличи броят на вегетарианците, всички аргументи са добри. Обаче косвените аргументи имат един основен недостатък: те не са принудителни (задължителни), т. е. не предполагат да се спре напълно яденето на месо, още по-малко на животински продукти, а още по-малко пък и да се затворят кланиците и да се премахне месната индустрия. Защото една порция пилешко от местна ферма седмично и резен био бекон няма да разболеят човек или да разрушат планетата, нито малко пармезан в спагетите, нито по малко сьомга от време на време. И впрочем, доброто здраве или духовното израстване зависят от личния избор, няма морално задължение. И така, когато са представени наравно с етичните аргументи, косвените аргументи засилват впечатлението, че вегетарианството е незадължително. Освен това, косвените аргументи размътват донякъде основното послание, както констатира един ръководител на Френската вегетарианска асоциация:

„Възможно е също така този низ от разсъждения – от причини, да обърка част от хората и те да не знаят много добре в коя посока да се насочат, кои аргументи да приемат, кои аргументи трябва да поставят настрана може би за малко по-късно.“

3.2.3. Просто да предложиш

Един активист, който успее да превъзмогне намеците на призива за добродетелност, т. е. успее да убеди хората, че призивът му за добродетелност не е нито пожелателен, нито утопичен, и че алтернативата (да ядат животни) не е легитимна, а престъпна, би изглеждал в същността си агресивен. Всъщност, тъй като призивът за добродетелност тръгва от принципа, че злото идва от сърцата на хората, речта му би намекнала, че хората са негодници. Докато искането за справедливост е обърнато към обществото като цяло, а не към отделни индивиди. 

За да избегнат тази клопка, вегетарианците усилено избягват да изглеждат, че „налагат“ каквото и да е, да изглеждат, че притискат когото и да е (Вж. 2.1.). Те твърдят, че просто предлагат начин на живот. "Не те насилвам, само ти показвам, че е възможно и само ако имаш желание." Вече цитиран пример: 

„Не трябва да се казва на хората да станат вегани, а да им се внуши възможността. Не трябва да им се поставят пред очите кадри с умрели животни без да са поискали, защото, дали го искаме или не, това е агресия, която би довела до вменяване на вина у тях.“ 

Това според мен само засилва незадължителния аспект на вегетарианството и веганството в очите на хората.

3.2.4. Да бъдеш представител

Вегетарианската литература обяснява на активистите, че те са представители на вегетарианците пред обществото и че следователно трябва да карат хората да искат и те да станат такива. Те са съветвани, доколкото е възможно, да са млади и красиви, здрави, атлетични и мускулести, да се усмихват, да имат бели зъби и да са симпатични. Някои от тези съвети са разумни, останалите са добри за търговски представители, не за активисти.

С оглед на това се разправя наляво и надясно, че вегетарианците имат IQ по-високо от средното и че сред тях има известен брой обаятелни звезди (откъдето и афишите като: „Те са прочути [снимки на певци], те са красиви [снимки на топ модели], те са интелигентни [снимки на Леонардо да Винчи, Толстой и Айнщайн], те са атлетични [снимки на спортисти], те са вегани.“). 

В същото време е прието да се разграничиш от противоречиви личности (с право или не) като Питър Сингър, Гари Юрофски или Бриджит Бардо с мотива, че развалят движението за правата на животните в своята цялост.

По този начин вегетарианските дружества приличат повече на благотворителни клубове, отколкото на политически движения или НПО-та...

3.3. Фокусиране върху психологическите причини

Тъй като веганите и вегетарианци активисти работят индивидуално, те имат тенденция да се фокусират върху психологическите причини за консумацията на месо. Защо този човек пред мен отказва за стане веган? Как да го успокоя, да го убедя да отстрани блокажите си? Какво да направя, за да не се чувства нападнат? Как да му докажа, че веганските ястия са вкусни? Откъдето и дегустациите на храна, кулинарните уъркшопове и други приятелски събития. (Очевидно подобни събития сами по себе си не са нещо лошо, но да се залага на това, за да се промени света, ми изглежда абсурдно.)

Съсредоточаването върху психологическите причини води до пренебрегване на социалните причини, определящи консумацията на месо и като цяло на животински продукти, и по-конкретно: законодателството (най-прост пример: хората си купуват яйца от клетъчно отглеждани кокошки, защото тяхната продажба е разрешена), субсидиите за животновъдството, наличните на пазара храни (не е по-трудно да си набавиш месо, отколкото вегетариански храни), менютата в околните ресторанти, наличните ястия в столовете, вегефобията, силната пропаганда на лобитата на животновъдството, семейният натиск, лекарският натиск, разпространението на видизъм в учебните заведения – от книгите с животни в яслата през уроците по хранене в прогимназията до часовете по философия в гимназията. 

Често се прави паралел между карнизма и патриархата. Обаче трябва да се отбележи за теоретиците и разпространителите на тези концепции, че патриархатът принадлежи на социологията, а карнизмът – на психологията.

Патриархат: „Форма на обществена и правна уредба, основана на управление от страна на възрастните мъже.“

Карнизъм: „Абстрактна система от вярвания, или идеология, която кара хората да ядат определени животни.“  

Също така, въпреки че движението за освобождение на животните съществува от четиридесетина години, концепцията за вегефобия – социална бариера на вегетарианството – е развита отскоро.

Много хора твърдят, че да бъдеш вегетарианец е лесно и че консуматорите на месо не си дават сметка до каква степен е лесно (след период на адаптация и на придобиване на знания за храненето и готвенето). Смятам, че, напротив, консуматорите на месо много добре си дават сметка за социалните трудности, до които води вегетарианството, и че тези трудности ги отблъскват. Повечето хора пребледняват само пред мисълта да се аргументират публично, да срещнат противопоставяне, дори и враждебност, от цяла една група хора. Мнозина са непоследователни и не могат да устоят на изкушението от едно месно ястие, каквито са вездесъщи в нашето общество. Мнозина не познават никакви вегетарианци в обкръжението си и се страхуват от изолация. Както казва Мартин Балух хората са повече социални, отколкото рационални животни.

3.4. Фокусиране върху поведението

Един друг перверзен ефект от веганската стратегия е в медиите да представят тези, които се противопоставят на експлоатацията на животни, като вегани (а не като антивидисти, борци за правата на животните, егалитаристи, против тази или онази практика и т. н.). Набляга се повече върху поведението и начина на живот, отколкото върху идеите. От това следват безкрайни списъци от забрани, включително и най-странните, вместо да се изтъкват етичните аргументи.

През 2003 г. френският всекидневник „Либерасион“ посвети статия за третия Veggie Pride. Около 70% от статията е посветена на трудностите пред веганската диета (описана като вманиачено изпитание), но най-вече на едни безкрайни списъци с позволени и забранени продукти, до най-дребните съставки в латексовите презервативи. 

Двусмислието около майчиното мляко е илюстрация на това как обществото вижда веганството основно като списък със забрани, отколкото като морална позиция. Някои се питат дали веганите са против кърменето с майчино мляко. Съвсем нелепа мисъл, но сочеща, че хората по-скоро са запомнили: „веганите не консумират мляко“ или „веганите не консумират никакъв продукт от животински произход“, отколкото „веганите са против убийството на телета, против начина на отглеждане на млечните крави и тяхното „бракуване“, щом продуктивността им спадне.“

3.5. Свеждане до homo economicus (икономически човек)

Това свеждане представлява човек да бъде възприеман само като потребител, а не като гражданин. Много предавания третират каузата за животните единствено от консуматорска гледна точка.

Във френското предаване „Изборът на редактора“ по France Culture на 20 май 2013 г. темата бе „Премахване на месото“. Всъщност, през петте минути на предаването почти не се говори за политическо искане (сведено до премахване само на промишленото животновъдство) и за аргументите, които го оправдават (сведени до „промишленото животновъдство е вредно за околната среда и жестоко към животните“). Главно в предаването се говори за: класификация на хората въз основа на потребителските им избори, от по-умерените (флекситарианци или вегетарианци) до по-радикалните (вегани); отварянето на веган ресторант в Париж от една готвачка, която изтъква здравните и екологическите аспекти; реакията на родителите на една вегетарианка, когато тя е била направила вегетарианския си дебют, подигравките на обкръжението й; слабото предлагане на продукти и ястия без месо във Франция; еволюцията на манталитетите. Заключение: „манталитетите трябва още да еволюират, за да приемат тези диети.“

Накратко казано, това е предаване, насочено повече към „тенденция в потреблението“, отколкото към „социален проблем“. Което само по себе си не е проблем (очевидно е основателно и интересно да се говори за тенденциите в потреблението), но е проблем, доколкото се очаква предаването да говори за премахване на месото. Това искане изглежда е било възприето просто като призив към вегетарианството. 

И това е само един от многото примери. 

4. Заключение

Призивът за добродетелност вероятно е ефикасен, за да убеди даден човек, близък, приятел, съсед, да стане вегетарианец. Той обаче не е такъв по отношение на цялото население. Това е като, под претекст, че една бърсалка за под е най-добрият инструмент да изчистиш една локва, да се опиташ да изпразниш плувен басейн с нея.

Една от целите на вегетарианската стратегия е да надвие идеята, че месото и млечните продукти са необходими за балансираното хранене и съответно да информира за възможността за вегетарианство и веганство. Обаче френското вегетарианско движение съществува от 150 години (българското съществува от 1914 г. до началото на 40-те години и от 2009 г. насам) и дълго време е базирало реториката си върху здравните аргументи (подобно на българското вегетарианско движение, както старото, така и новото). С почти никаква ефикасност.

Екологичният аргумент по-ефикасен ли е? Хората са били информирани за екологията от около 40 години и това не е имал забележителен ефект върху начина им на живот. Единствено политически и икономически промени са имали видими резултати (да споменем само случаите в транспорта: достъпност на обществения транспорт, забрана на оловните горива и т. н.).

По-фундаментално, има ли и един морален проблем, който някога да е бил решен единствено чрез призив за добродетелност? Самото съществуване на закони доказва, че призивът за добродетелност не е достатъчен, за да промени дълбоко поведението на хората.

Пиер Сиглер

Източник:  

- на английски език
- на френски език