Пустинният остров и "невъзможното" вегетарианство
Има едни възражения срещу вегетарианството, които се стремят да открият ситуация, в която не сте и в която консумирането на животни може да се окаже необходимо. Подобна ситуация бива приобщавана към ситуации, в които сте и в които всъщност нямате нужда да консумирате животински продукти. Това не работи.
Поради някаква причина много от хората явно искат да формулират всеобщи морални принципи на пустинни острови, в спасителни лодки и пред горящи къщи. Това очевидно са грешни места за опит да се създадат морални правила, защото обикновено те ни заставят да изберем измежду няколко морално незадоволителни варианта в критична ситуация. След това се стремят да обобщят този избор, за да покрият ситуации, в които не съществува критичен момент, който да ограничи изборите.
"Но какво щях да правя, ако бях на пустинен остров?"
Най-краткият отговор на този въпрос е, че не сте там. Нито сте се озовали посред океана в спасителна лодка с още един човек и една крава и някой от тях да трябва да бъде хвърлен зад борда. Нито пък минавате покрай горяща къща, в която има човек и животно и имате време, колкото да спасите само единия от тях.
Но нека все пак да се пренесем на пустинния остров. Умирате от глад и няма налични нито кокосови орехи, нито моркови. Все пак има зайци (въпреки че не сме сигурни какво ядат те, щом на острова няма растителност). Морално приемливо ли е при такова обстоятелство да убиете и изядете заек?
Да допуснем, че да.
Е, и? Какво говори това на онези от нас, които не умират от глад на пустинен остров, за това дали е морално приемливо изяждането на пържолата тази вечер?
Не ни говори нищо. В първия случай има конфликт, а във втория – няма. Моралната ни интуиция ни подсказва, че в ситуация на реален конфликт хората превъзхождат. Така че да се изяде заек на пустинен остров е морално приемливо съгласно тази интуиция. Но тази интуиция няма нищо общо със ситуации, в които няма конфликт.
Нека помислим за ситуация, включваща само хора. Озовавате се на пустинен остров с Иван и Мария. Всички вие умирате от глад, а Иван е също така и болен и скоро ще умре. Вие и Мария убивате и изяждате Иван.
Да, отвратителна мисъл, но подобни неща са се случвали. Все още е убийство и престъпление, но често се наказва по-леко, защото разбираме, че морално погледнато убиването и изяждането на Иван при такова обстоятелство е различно от обичайно убийство. Изяждането на Иван в подобен случай, макар и грешно, поне би било разбираемо и не би заслужило морално осъждане. Все пак, ако умираме от глад, наистина нямаме избор, а за морално осъждане трябва в даден случай да сме могли да изберем другояче, но не сме го направили и сме извършили грешното действие.
Подобно, в примера със заека имате избора да умрете от глад или да убиете заека. Това не е наистина добър избор. Всъщност въобще не е и въпрос на избор.
Така че защо да прилагаме анализа, който би имал смисъл в ситуация, в която няма избор (дивата пустош), към ситуация, в която има избор (цивилизованото общество)? Дори и канибализмът в екстремна ситуация на изолация и умиране от глад да е морално извиним, не бихме казали, че изяждането на човек е приемливо, когато и да чувстваш глад и можеш да избереш да ядеш човек, защото просто това предпочиташ. Това, което е морално допустимо в ситуация, в която няма избор, не е непременно допустимо в ситуация, в която има избор. Иначе казано, фактът, че бихме казали, че е морално приемливо да изядем заек в екстремна ситуация, не означава, че е приемливо да го правим, когато имаме избор и да не го правим.
Нека сега допуснем, че сте били спасен от пустинния остров. Вече вървите по улицата и минавате покрай горяща къща, в която има човек и куче. Моралната ви интуиция ви подсказва, че в подобни ситуации на реален конфликт хората побеждават, а животните губят. Обещали сте си да не разочаровате моралната си интуиция и спазвате това обещание. Така че кого ще спасите? Ще спасите човека. След този страшен геройски подвиг се прибирате да вечеряте. Какво общо има изборът ви да спасите човека с етичността на яденето на пиле за вечеря?
Нищо. Абсолютно нищо. Моралната ни интуиция може да ни подсказва, че в ситуации на реален конфликт между хора и животни хората побеждават. Но интуицията ни подсказва също и че в ситуации, в които няма конфликт, не бива да причиняваме страдания на животни просто за удоволствие.
Още веднъж, за да си изясним това, всичко, което трябва да направим, е да си представим какво бихме сторили, ако в горящата къща имаше двама човека. Не познавате и двамата, но единият от тях е много по-стар от другия и моралната ви интуиция ви подсказва, че трябва да спасите по-младия просто защото е по-млад. Бихте ли заключили от това, че би било морално приемливо да се изтезават старите хора, да се експлоатират или да се използват за биомедицински изследвания?
Разбира се, че не. Моралната ви интуиция може да ви доведе до това да спасите по-младия човек точно защото можете само единия да спасите и в този неприятен момент избирате да спасите по-младия човек. Но този избор оставя напълно незасегната друга ваша интуиция, че нараняването на някого – на когото и да било – изисква морално оправдание.
Съществува стремеж да се използват тези сценарии с пустинни острови, спасителни лодки и горящи къщи, за да се демонстрира, че, тъй като според моралната ни интуиция животните имат морално значение, което обаче е по-малко от това на хората, и тъй като бихме избрали човека пред животното в реална конфликтна ситуация, то животните нямат морално значение и можем да им причиняваме страдание дори и да няма конфликт.
Но това просто не се случва и то обяснява защо много от нас се чувстват неудобно да продължават консумацията на животински продукти при липсата на необходимост. Дори и да смятаме, че животните имат по-малко морално значение от хората, щом имат все пак някакво морално значение, то не можем да оправдаваме причиняването на каквото и да е страдание върху тях просто защото се наслаждаваме от резултата. По сходен начин, просто защото бихме избрали един човек пред друг в критична ситуация, не означава, че бихме подкрепили възгледа, че е приемливо да се подлагат някои хора на мъчения просто защото ни харесва.
Ако животните имат някакво морално значение, ако не са просто вещи, да им се причинява каквото и да е страдание, защото то или резултатът от него ни харесва, не може да бъде морално приемливо. Фактът, че бихте изяли заека на пустинния остров или бихте изхвърлили кравата зад борда на спасителната лодка, не влияе по никакъв начин на моралния принцип, че причиняването на ненужно страдание е морално погрешно, а страданието заради удоволствието за небцето е, по дефиниция, ненужно.
Друг вариант на това „но“ включва хора, които живеят на места, където нямат избор за това какво да ядат. Има няколко примера с туземни племена в отдалечени от цивилизацията части на Канада или Африка, които консумират месо, където има малко или изобщо няма храни от неживотински произход. Идеята е, че подобни ситуации са подобни на сценария с пустинния остров, където трябва да се избира между това да се ядат животни или да се умре.
Не е нужно да правим реално проучване на хората в Канада или в Африка и дали те наистина нямат избор и затова им се налага да консумират животински храни или в противен случай ще загинат. Становището, което излагаме тук, е, че при ситуации, в които наистина няма избор, употребата на животни би могла да бъде считана за морално приемлива при общоприетото правило, че не бива да причиняваме излишно страдание. В ситуации, в които наистина няма избор, съществува нужда, заради която поведението не е забранено от общото морално правило.
Но предположението ни тук е, че просто както никой, който чете това, не е заточен на пустинен остров или не се е озовал в спасителна лодка, така и никой, четящ това, не живее някъде, където да няма реална възможност да си набави храни от неживотински произход.
Въпросът остава: за всеки, който има избор – и това се отнася за всеки, четящ това в момента, – изборът да причини страдание при отсъствие на необходимост нарушава това, което твърдим, че е морален принцип, който всички приемаме.
Коментари
Публикуване на коментар