Грижа ли ви е за животните? Защо не трябва да дарявате само на организации, които спасяват котки и кучета
 |
| Илюстрация: Вероника Колинска |
Всички хора сме състрадателни същества, които ги е грижа за другите. Дали го признаваме или не, това е реалността, която е запечатана в нас преди много време. По-изненадващото е, че нашата емпатия не е ограничена до семейството ни или човешкия вид. Ние забелязваме също и чувствата на други животни и реагираме на тях. Разбира се, някои хора са по-съпричастни, отколкото други, но е видно, че ни е грижа за животните. Ако погледнем в интернет, може да се каже дори, че сме малко луднали по тях. Голяма част от най-популярните видеа в мрежата са със сладки и смешни животни.
В нашето общество всяка жестокост към животни се посреща с голяма врява и често с невероятна мобилизация. Просто вижте тази история за жена, уловена от охранителна камера да изхвърля котка в кофа за боклук. Видеото е било публикувано в YouTube и за по-малко от 24 часа, скандалната интернет общност 4chan.org я e проследила и публикувала личните й данни пред света за радост на всички.
Освен такива анекдотични доказателства имаме и впечатляващи резултати от една анкета от 2016 г., която оценява мненията на гражданите на ЕС. Мнозинството от нас имат сериозно морално отношение към животните. 94% от гражданите на ЕС смятат, че благосъстоянието на селскостопанските животни е важно, а 82% искат по-голяма защита за тях.
Не само че имаме неврологична способност да бъдем афектирани от чувствата на животните, но изглежда и че нашето състрадание към животните нараства. Затова не е изненадващо, че много групи и организации се опитват да помагат на животни и да ги спасяват от страдание. Емоциите, които чувстваме, когато се сблъскваме с несправедливостта и жестокостта към животни, ни мотивират да действаме. За щастие много хора го правят. Някои даряват пари, други работят като доброволци. Това е положително поведение, което трябва да се насърчава, но дали емоциите ни са най-добрият водач, когато става въпрос да помогнем?
Винаги ли е добре да даряваме или доброволстваме само защото имаме интуиция, че това е нещо добро, което трябва да се направи?
Простият отговор е „да“, но нека разгледаме следната ситуация. Нека си представим приют за животни с 2601 изоставени кучета. 2600 от тях живеят в много мизерни условия и страдат много, поради липса на внимание и пари за необходимите грижи. Но едно куче, нека го наречем Спайк, живее в голям комфорт и е в сравнително добро състояние. Всички кучета страдат с изключение на Спайк. Всички доброволци и дарители харесват Спайк. Поради вниманието, което получава, Спайк е добре обгрижван и игрив дотолкова, че привлича още повече внимание. Накратко, Спайк получава лечение, грижи и повече разходки, отколкото всяко друго куче и заради това другите животни остават пренебрегнати и страдат. Хората съчувстват много повече на Спайк просто защото го харесват повече от другите 2600 кучета.
Честно ли е? Редно ли е институцията да постави едно куче над 2600 други само защото ни е близко и изглежда добре?
Мисля, че повечето хора ще кажат "не". Особено ако говорим за благотворителни организации, които следва да бъдат най-ефективни в добрите дела. Те трябва да бъдат обективни. Все пак не искаме времето и парите ни да отиват на вятъра. Как бихте се почувствали, ако дарите 1000 лева, за да помогнете на приют, и след това научите, че, вместо да помогнат на всичките 2601 животни, са помогнали само на ЕДНО. Повечето хора силно ще се възмутят. И с право.
Да променим сценария. Нека си представим сега същия приют, но, вместо 2600 пренебрегвани кучета, има 2600 страдащи прасета и всичките пари, грижа и внимание отиват за едно куче, което също живее в приюта. Спайк. Би ли било толкова възмутително, колкото първия сценарий? Би ли било несправедливо да се отнасяме добре с това куче за сметка на тези прасета?
 |
| Илюстрация: Вероника Колинска |
Надявам се, че отговорихте с „да“. За съжаление вторият сценарий се случва в действителност.
Точно сега, докато четете това. В САЩ за всяка котка или куче, което умира в приют, 2600 (!) животни умират в промишлени фабрики.
Поради културно програмиране и когнитивни предубеждения ни е трудно да реагираме еднакво на страданието на животните. Но всъщност, няма причина да ни е грижа повече за кучетата, отколкото за прасетата или за други животни, които имат способността да изпитват страдание. Да не говорим, че прасетата доста приличат на кучетата. Това, което е още по-тъжно, е фактът, че този проблем не се отразява в даренията към организации за защита на животните. Ако вярваме, че всички или повечето животни имат чувства и усещат болка, то би трябвало да разпределяме средствата горе-долу поравно. Е, равномерно ли са разпределени парите между каузите за защита на животни? Реалността е далеч по-несправедлива от въображаемия ни сценарий. В реалния свят най-голямата част от средствата са дарявани на организации, които помагат на кучета и котки. Не ме разбирайте погрешно. Напълно съм за даренията на приюти и помощта за домашни любимци. Но ако искаме да бъдем състрадателни и справедливи в помощта си към животните, трябва да се стараем да даряваме поравно на всяка кауза. Това обаче не се случва.
Погледнете тази диаграма, направена от Animal Charity Evaluators:
 |
| Източник |
Не само че селскостопанските животни получават далеч по-малко помощ, но условията, на които са изложени, са далеч по-лоши от това, което се случва на котките и кучетата в приютите или в приемните домове. Не искам да навлизам в подробности за практиките на животновъдната индустрия, но пускането на живи пиленца в месомелачка, рязането на човки, кастрациите без упойка са стандартни практики, които не се считат за злоупотреба от обществото.
Сега си представете каква би била обществената реакция към пускането на живи кученца в месомелачка.
Отново искам дебело да подчертая – не съм против помагането на котки и кучета. Вярвам, че котките и кучетата помагат на хората да осъзнаят, че животните са съзнателни същества, които трябва да бъдат третирани етично. Само искам да отбележа, че може би не е най-добрата идея да даваш храна на някой, който живее в палат, докато останалите умират от глад, и че трябва да помагаме по-равномерно.
За мен тази дискриминация е печална. Толкова много животни страдат точно под носа ни, а ние сме безразлични и не помагаме.
Можем ли да поправим тази несправедливост? Мисля, че със сигурност трябва поне да опитаме.
Якуб Стенцел
Коментари
Публикуване на коментар