Етика към животните
Предмет на етиката към животните (Animal Ethics) е грижата за благосъстоянието на живите същества, които са чувствителни към болка. Терминът „етика към животните“ е двусмислен, тъй като тя обикновено се отнася само за сетивни организми. Животинското царство се разделя на видове, които имат нервна система, и видове, които нямат чувствителност (към болка), тъй като нямат нервна система. Водещата предпоставка тук е наличието на нервна система, предопределяща способността на организма да изпитва страдание (болка). Етиката към животните разглежда връзката на човека с всички тези живи организми, които са способни да изпитват страдание, защото се предполага, че те са в състояние да страдат по същия начин, както човешките същества. Причината е, че човекът може да чувства съпричастност с живо същество, което чувства, защото това живо същество е „страдащо създание“, подобно на човека. Нещо повече, тези същества имат инстинкт за самосъхранение – преследват своя интерес, стремят се към удовлетворение и се стараят да избегнат страданието и дискомфорта.
Организмите, които се ръководят от собствения си интерес към самите себе си, се възприемат като морално ценни, защото им се признава известна автономия на поведението. Автономията на поведението важи не само за големите примати, които са най-близки до човека в животинското царство, но и за всички, които не са примати, ако предположим, че те чувстват болка и възприемат съзнателно себе си спрямо околната си среда.
Етиката към животните разглежда проблема дали и доколко животните (или поне онези от тях, които имат чувствителност към болка) имат ценност и цел сами по себе си и ако това е така, как рефлектира тази ситуация в етичната вселена по отношение на взаимодействието ни с тях и нашето поведение, което също им влияе. От това следва, че предметът на интерес на етиката към животните надхвърля антропоцентричния подход и достига до т. нар. “патоцентричен” подход, който вече е свързан с биоетиката.
Райнер Паслак
Коментари
Публикуване на коментар