Теории за правата: основен подход

Според теориите за правата има неща, които не можем да правим спрямо други индивиди, защото те са притежатели на морални права. Да имаш право означава, че имаш специална защита. Означава, че интерес, който правото защитава, не трябва да бъде нарушаван. Ако един интерес е защитаван от някакво право, на него не трябва да му се вреди, дори и това да е добре по други причини.

Видове права

В етиката „право“ е кратко название за „морално право“, но в правото то е кратко название за нещо друго. В правната система индивидите се ползват от законови права. Те също защитават интересите на индивидите, но моралните права и законовите права са различни неща. Този текст засяга етичните подходи, затова всичко, което се каже тук, има общо с моралните, а не със законовите, права.

Видове теории за правата

Теориите за правата могат да бъдат реалистични или конструктивистки. Според реалистичните възгледи притежателите на права имат права като една от техните вътрешно присъщи черти. Ние трябва да признаем и да зачитаме техните права или да се борим те да бъдат зачитани. Според възгледите на конструктивизма най-добрата теория за това как постъпваме спрямо съществата, които имат морална стойност, е да им предоставим права и да зачитаме тези права или да се борим те да бъдат зачитани. Конструктивистката теория не приема това, че притежателите на права имат права като нещо вътрешно присъщо. По-скоро настоява индивидите да изберат да ги предоставят едни на други. Все пак тя защитава това като нещо добро да се направи.

Теориите за правата обикновено са деонтологически теории. Според тях има норми, които трябва винаги да спазваме независимо от обстоятелствата. Всъщност, те трябва винаги да бъдат спазвани, когато и да се появи възможността за това, дори и когато това означава, че тази или други норми няма да бъдат спазени от други или от самите нас в бъдеще.

Възможно е също да се защитават консеквенциалистки теории за правата. Тези теории водят до това, че трябва да максимизираме (броя на) правата, които са зачитани, и минимизираме (броя на) нарушените права, независимо от това дали ние или други ги зачитат или нарушават и дали нарушение се случва сега или в бъдеще.

Обратно, според стандартните теории за правата – деонтологическите – ние трябва да зачитаме дадено право сега, дори и това да означава, че няма да можем да зачитаме други права по-късно или дори да означава, че други хора няма да могат да зачитат други права по-късно. Има антропоцентристки теории за правата, според които само хората могат да бъдат притежатели на права. Все пак много теории оспорват този възглед и твърдят, че животните трябва също да бъдат считани за притежатели на права. (Вж. Различни позиции, които защитават правата на животните)

Аргументи срещу идеята животните да са притежатели на права

Според един от аргументите срещу притежанието на права от страна на нечовешки животни само тези, които могат да зачитат правата на другите, могат самите те да се ползват от права. Има основни отговори срещу този аргумент. Но по-специално, противоречиво е да се прилага това само на животните, защото то е неприложимо в реалния свят за хората. Има човешки същества, които не могат да признават правата на другите (като бебетата), но все пак им са предоставени права. И всъщност, теориите за правата, които са най-широко приети в днешни дни, не използват горния аргумент, но се опитват да оправдаят защо някой трябва да има права, базирани на интересите, които тези човешки същества имат.

Друг аргумент срещу правата на животните се опитва да покаже, че правата на повечето животни не биха могли да бъдат зачетени, и твърди, че затова животните не трябва да имат никакви права. Този аргумент е в отговор на специфичен аргумент в подкрепа на правата на животните, според който, ако някой е притежател на права, другите трябва да зачитат правата му. Следователно, ако защитаваме идеите, че правата на притежателите на права трябва да бъдат прилагани и че животните имат права, това означава, че правата на животните трябва да бъдат приложени. Аргументът против този възглед се базира на това, че, тъй като животните, живеещи в дивата природа често се нараняват едно друго, то прилагането на правата на едно животно ще доведе до нарушаването на правата на друго животно.

Аргументът сочи, че това доказва, че животните не могат да бъдат притежатели на права, защото техните претенции не биха могли да бъдат уважени, което прави абсурдна идеята, че животните имат права. Но не такъв е случаят.

Как правата действат на практика

Два или повече индивида могат да имат противоречащи си права, които не могат всички от тях да бъдат защитени. Но това не означава, че те нямат права. Това, което следва, е, че задоволяването на едно право може да бъде приоритетно или да е с предимство пред задоволяването на друго право или че ние трябва да се опитваме да приложим правата на животните, живеещи в дивата природа, поне когато това не води до нарушаването на правата на други диви животни. И ако това е невъзможно, трябва да търсим решения, които биха направили възможно повече, и то най-важните, права да бъдат защитавани.

Освен това, тъй като експлоатирането на животни води до причиняването им на вреди по множество значителни начини, ясно е, че тази експлоатация е несъвместима със зачитането на техните права. Но правата трябва не само да бъдат негативни, т. е. права за нещата, които не трябва да правим спрямо другите. Те могат да бъдат и позитивни права, т. е. права, които са за нещата, които трябва да правим на техните притежатели.

Източник: http://www.animal-ethics.org/rights-theories-the-general-approach/