За вегетарианството (IV) - Е. О. Димшиц 1911 г.

Към предишната част

VIII.

„Но – казват още – може ли да става дума сега за неубиването на животните, когато наоколо има толкова ужаси, когато на всяка крачка се убиват хора, когато толкова е ужасен нашият живот?... Когато има толкова много други важни въпроси на живота, може ли да се говори за вегетарианство?“

Хората, които говорят така, не разбират или изпускат нарочно същността на вегетарианството.

Вегетарианството, като въстава против убиването на животните за забава и удовлетворяване на прищявките на човека, нима със самото това не въстава изобщо и против всякакви убийства и насилия, против всички ужаси на живота? Нима ще може човек, който се отказва от месоядството поради хуманни, нравствени причини, да участва в някакво убийство?

Пък и на какво основание се отделя убиването на животните от убиването на хора? Нима и в двете убийства не се проявява една и съща сляпа сила? Нима в убиването и изтребването на хората не се проявява същият ужас, същата жестокост и същото лекомислие, каквото и в убиването на животните?... и нима може жестокостта и ужасът в една област на живота да не се отрази в другите области? Нима можем да бъдем хуманни само към хората и в същото време безчовечни към животните?...

Животът е един. В него всичко и всички са свързани помежду си и злото в една сфера на живота не може да не се отрази и в друга.

Може да се гледа на вегетарианството като въпрос за рационалното хранене – както гледат така мнозина... Но може да се разбере вегетарианството не като въпрос само за храненето, а като въпрос за убийството, като опит да се осъществи великата Божа заповед: „не убивай!“, която е запечатана в нашите сърца. И всеки, който чувства в душата си тази заповед, не може да не съчувства на вегетарианството.

„Ужаси на живота!“ „Важни въпроси!“ А нима вегетарианството затваря очи пред тези ужаси на живота, нима то пречи на някого да се занимава с „важните въпроси на живота“? Нима вегетарианството е някаква секта или партия, която не иска да знае друго освен своите догми и правила? Тъкмо наопаки; вегетарианството казва: в нашия живот има много ужаси и един от тях е убиването на животните за ядене. Ти можеш да не участваш в това убиване; това участие зависи само от теб, никой не те заставя да участваш в него: тогава откажи се от него, откажи се от месото!

И ако аз, като зная това, не се отказвам; ако аз, като зная, че месото е парче от убито животно, все пак продължавам да го ям, то някак си диво ще звучи в устата ми всяка дума за любов, за правда, за добро, за висши човешки ценности. Диво и фалшиво ще бъде моето възмущение против хорското зло, онова, което не е в моята власт, което не мога направо да унищожа в дадената минута, когато аз не прекратявам това зло, което е в моя власт и което мога напълно да унищожа.

Можеше да бъдеш чудесен, добър човек и да ядеш месо, но само тогава, когато не знаеш какво нещо е месо, когато не мислиш или забравяш за това; но не можеш да бъдеш човек, когато ядеш месо и ясно знаеш какво е това месо.

Така че не само може сега, сред всички ужаси на живота, да се говори за вегетарианство, не само може, но и трябва да се говори, защото вегетарианството, повтаряме, не е въпрос, както мнозина мислят и говорят, за храната, за това ли или друго да се яде, което е дребнаво и смешно, а е въпрос: да се убиват ли или не животните с цел да се ядат, да се убиват ли изобщо или да не се убиват, т. е. да се прекрати ли това ужасно дело, което нашето съзнание, нашата човечност отрича или да се посмеем и да кажем: Да! Това е твърде вкусно със сол!!!

IX.

Вегетарианство има в основата си великия Божи закон „не убивай!“ и не участвай в убийство. В този закон е вътрешната същност и главната сила на вегетарианството. Но вегетарианството има и други важни за човешкия живот страни.

Въздържането от месо не само унищожава дивашкия обичай да се убиват животните, който обичай се отразява в нашия живот и в отношението между хората, който притъпява нравственото ни чувство и вътрешното съзнание, но то е важно в други отношения.

Много изследователи и лекари намират тясна връзка между месоядството и алкохолизма... „Най-обикновено последствие от месната храна – казва д-р Кингсфорд – е алкохолизмът.“ Един американски реформатор, който повече от четиресет години чел лекции върху този порок и който старателно проучил причините му у всевъзможни лица и класи, в разни страни и климати, твърди най-решително, че месната храна възбужда нервната система и с това отваря път за пиенето на спиртни напитки и че колкото повече човек употребява месото, толкова повече има влечение към пиене на по-силни напитки и толкова по-голям е рискът да стане алкохолик. Много опитни лекари са правили същите наблюдения и са считали за благоразумно да го имат предвид при лекуването от алкохолизъм.

Може, разбира се, човек да се храни с месо и да не бъде алкохолик, но решително невъзможно е да бъде вегетарианец и в същото време да употребява алкохол.

„Опитът с тези – казва Солт, – които се обръщат към вегетарианството, доказва, че умереното употребяване на плодове, зърна и зеленчуци, а който обича и мляко, сирене, масло и яйца, дава здраво и бодро състояние на тялото заедно с растяща яснота и спокойствие на ума. Чуден пример на благодетелно действие на растителната храна служи фактът, че вегетарианците обикновено се въздържат от вино и други спиртни питиета, страстта към които умира с оставянето на месото и преминаването към хранителна невъзбудителна вегетарианска храна. Най-прост и благодетелен начин да се лекува пиянството е вегетарианството.“

Същото казват и други изследователи. И който чувства ужаса на алкохолизма, трябва да възприеме вегетарианството.

Същото отношение, което има между месоядството и алкохолизма, има го и между месоядството и половото невъздържане, между месото и проституцията... „Не е мъчно да се разбере – казва д-р Кингсфорд, че постоянното възбуждане на нервната система със симно азотиста храна (т. е. месна) оказва голямо влияние и на половата сфера и предизвиква неутолима страст“.

Всеки, който цени своята духовна яснота и чистота, който се стреми да се освободи от това, което унищожава човека, което поробва духа му, което поддържа в него грубите животински инстинкти, ще намери безусловно най-благоприятни условия за това във вегетарианското хранене.

Месото възбужда и това възбуждане мнозина погрешно вземат за увеличение на енергията и силата на организма. Но възбуждането от месото, както и от алкохола, е от такова естество, че колкото по-скоро се освободи човечеството от него, толкова по-скоро ще стъпи то в пътя на истинското си развитие и духовен прогрес.

Следва продължение...

Е. О. Димшиц

"За вегетарианството" 

(София, изд. "Възраждане", III издание, 1924 г.)

Прев. Григор Арнаудов

Оригинален текст онлайн