"Така живеят всички."

Целият наш живот е така удивително устроен, че ние вършим понякога велики гадости и престъпления и си оставаме в същото време порядъчни, честни, добри и любящи хора. Като размислите, ще забележите това в най-важните области на нашия живот (в обществения и нравствения). Същото е и с въпроса за нашето хранене.

Човек, който жали комара, превързва болния крак на малкото си котенце, в същото време с удоволствие яде пържени пилета, диви патици, прасета. А ако месоядецът трябваше сам да си приготви храната, сам да убива и разрязва на части кравата, да пречупва главата на птиците, да разпаря прасетата... аз съм уверена, че числото на вегетарианците изведнъж би нараснало твърде много.

Нашият живот е скрит зад две измами: първата - може би и най-важната, е, че ние се ползваме от всичко наготово: ние не знаем, не виждаме, не мислим по какъв начин и кой удовлетворява всичките наши потребности. Някой друг, непознат, ей там в пространството приготовлява за нас всичко, което ни е нужно, а ние, много просто, отиваме в близкия магазин, вадим пари и се разплащаме. Или сме на служба, пишем някакви книги, учим децата и пр. и получаваме за това пари. Всичко това е просто и у нас, повече или по-малко, всичко има, а у по-обезпечените има и време за разумни и изящни развлечения, за четене, има време и възможност да изострят своя ум, своите чувства и своите вкусове.

Как, чрез кого и по какъв начин се е получило всичко, кой гине там, кой се пресиля от работа, кой отравя своето здраве или убива с едни или други способи другите, ние не мислим и не можем дори да узнаем всичко, ако и да искахме да знаем. Всичко е тъй сложно и преплетено. 

Втората измама - може би не по-малко ужасна, - това е предразсъдъкът, че ако правим "като всички", то това е добро и не може да бъде лошо. Тази измама ни пречи да мислим за своите и чужди постъпки, пречи ни да се взираме в живота около нас. Тя даже ни пречи да бъдем самите себе си, да не лъжем другите и себе си. Тази измама ни заставя често пъти да бъдем жестоки, заставя ни да мъчим себе си и другите, да се разболяваме и отравяме другите. Тази измама казва: пий вино и пуши, защото всички така правят и да не правиш "като всички" е смешно; ходи на лов и лови риба, защото това е полезно за здравето и поетично; стягай се с корсет, носи високи токове, подпирай шията си с твърди и високи яки, а гърдите си покривай с твърд нагръдник, подигай пушилка с дългата си дреха и пр. и пр. Трябва да се прави така, защото "тъй правят всички" и защото да не се прави така е неприлично. И ние пушим и пием вино, тровим дробовете си, стомаха си и целия си организъм, и не само своя, но и организма на своите деца; и ние, като потъпкваме своето отвращение, приучваме себе си към отвратителния винен вкус и дъх на тютюна също тъй, както потъпкваме своето отвращение и ужас, когато набождаме извиващия се червей на въдицата, когато разкъсваме хрилете, очите и устата на рибата, когато прибираме още треперещия и недоубит дори дивеч. Ние страдаме от неудобни дрехи и обувки, разболяваме своите стомаси, бъбреци, стягаме си гръдния кош, причиняваме си всевъзможни болести, като осакатяваме своята фигура, за да бъдем "като всички."

Ужасно е това, че ние дори никак не намираме това за добро, полезно, красиво - не, ние често знаем, че това е и недобро и вредно, и безобразно, но все пак правим "като всички."

Нашите оглупели от тези измами мозъци, затъмнявани често пъти с алкохол и тютюн и с цялата нездрава атмосфера на нашия живот, нашите бедни мозъци понякога се опитват да се застъпят за истината, но ние ги заставяме да мълчат пред всесилния отговор: "Тъй правят всички и всички са живи, и всички считат това за добре - значи и ние трябва тъй да правим." И мозъците увяхват. А между това те ни са нужни за всичко. Тяхната работа - мисълта! - и само здравата мисъл с помощта на здравото чувство ще ни разбуди от този ужасен кошмар на лъжата. Само тя една е в сила да ни отърси от заблужденията, които давят нашия живот, и ни дават възможност да давим живота на другите. Само тя една ни дава сили да отидем срещу течението и да живеем разумно, без да осакатяваме ни своя, ни чуждия живот.

Да живее свободната мисъл, да живее разумът!

Е. Горбунова

Из списание "Вегетариански преглед" (година IV, май 1923 г., брой 9, стр. 143-144), орган на Българския вегетариански съюз - София